Полицейска държава: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
RedBot (беседа | приноси)
м r2.5.2) (Робот Промяна: eu:Polizia estatu
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 32 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q217405.
Ред 25: Ред 25:
[[Категория:Полиция]]
[[Категория:Полиция]]
[[Категория:Общество]]
[[Категория:Общество]]

[[ar:دولة بوليسية]]
[[arz:دولة بوليسية]]
[[ca:Estat policia]]
[[cs:Policejní stát]]
[[da:Politistat]]
[[de:Polizeistaat]]
[[el:Αστυνομοκρατία]]
[[en:Police state]]
[[es:Estado policial]]
[[eu:Polizia estatu]]
[[fa:حکومت پلیسی]]
[[fi:Poliisivaltio]]
[[fr:État policier]]
[[he:מדינת משטרה]]
[[hr:Policijska država]]
[[it:Stato di polizia (dottrina dello stato)]]
[[ja:警察国家]]
[[ka:პოლიციური სახელმწიფო]]
[[ko:경찰 국가]]
[[lt:Policinė valstybė]]
[[ms:Negara polis]]
[[nl:Politiestaat]]
[[no:Politistat]]
[[pl:Państwo policyjne]]
[[pt:Estado policial]]
[[ru:Полицейское государство]]
[[sh:Policijska država]]
[[sk:Policajný štát]]
[[sv:Polisstat]]
[[tr:Polis devleti]]
[[vi:Nhà nước cảnh sát]]
[[zh:警察国家]]

Версия от 10:08, 26 март 2013

Полицейската държава е терминологично понятие с което се означава обществен строй, при който властта с всички възможни способи и средства се стреми да контролира социалния, икономическия и политическия живот на гражданите, инакомислещите, дисидентите и опозиционерите на властта.

С помощта на правоохранителните органи (най-вече на тайните служби и тайната полиция) в полицейската държава се осъществяват преследвания и репресии, извън законовите правомощия на тези органи. Полицейската държава е характерна черта на тоталитарните или авторитарните обществени режими.[1]

В художествената литература, като полицейска е описаната държава от Джордж Оруел в неговия роман 1984.

Диктатура и държавност

Формата на държавно управление се изявява в условията на определен политически режим. Това е съвкупността от методите и средствата с които се осъществява държавната власт. Режимът на управление е свързан с институциите, които се отнасят до създаване на властта, изборът на органите й, тяхната структура и лимитираност. В съвременната държавност се отличават политическите режими на демокрацията и диктатурата. Всеки един от тях се проявява своеобразно, съобразно конкретните условия на съответната държава. В основата на демокрацията се типизират един вид явления: лични и политически свободи, балансирани форми на принуда, политически плурализъм, изборност и мандатност на основните държавни органи, разделяне на функциите на държавната власт, разпределението им между отделни, относително независими един от друг органи, условия за развитие на едно организирано гражданско общество. Диктатурата е еднолична или еднопартийна власт, концентрация и централизация на управлението, съединение на партийната и държавната власт, стесняване на личните и особено - на политическите свободи. Диктатурата е резултат на остра криза в обществото. В основата си най-често тя е социално-икономическа и прераства в политическа. Според характера си диктатурите са консервативни и революционни. Консервативните поддържат създадения ред, статуквото, което се смята за застрашено от вълните на недоволството. Силите на диктатурата жертват отделни елементи на системата, както и отделни политически дейци, за да спасят главното - обществената система. Те са реформистки, съобразени с модерните тенденции на развитие на обществото, което охраняват.

"България или ще бъде спасена от Народното събрание и чрез Народното събрание или ще погине. Авторитетът на Народното събрание трябва да се издигне. Никой управник не може да се счита необходим за България. Необходимо е само Народното събрание. Трябва то да сочи кои управници са необходими в даден момент. Във всеки случай България може да бъде спасена само от своето Народно събрание, ако то стане истински господар и съдия на правителството. България ще бъде изкарана от сегашното си положение не чрез диктатури, които ще я опропастят, а чрез истински парламентаризъм и контрол над правителството." Данаил Крапчев

Източници

  1. A Dictionary of World History, Market House Books, Oxford University Press, 2000.

Вижте също

Външни препратки