Ездра: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
[[Категория:Юдейски първосвещеници]] |
[[Категория:Юдейски първосвещеници]] |
||
[[Категория:Стар завет]] |
[[Категория:Стар завет]] |
||
[[am:ዕዝራ]] |
|||
[[ar:عزرا]] |
|||
[[be:Ездра]] |
|||
[[bs:Ezra]] |
|||
[[ca:Esdres]] |
|||
[[cs:Ezdráš]] |
|||
[[da:Ezra]] |
|||
[[de:Esra (Person)]] |
|||
[[en:Ezra]] |
|||
[[es:Ezra]] |
|||
[[fa:عزرا]] |
|||
[[fi:Esra]] |
|||
[[fr:Esdras]] |
|||
[[he:עזרא הסופר]] |
|||
[[hr:Ezra]] |
|||
[[id:Ezra]] |
|||
[[it:Esdra (Bibbia)]] |
|||
[[ja:エズラ]] |
|||
[[kk:Ғұзайыр]] |
|||
[[ko:에즈라]] |
|||
[[lt:Ezra]] |
|||
[[nl:Ezra (priester)]] |
|||
[[no:Esra]] |
|||
[[pl:Ezdrasz (postać biblijna)]] |
|||
[[pt:Esdras]] |
|||
[[ro:Ezra]] |
|||
[[ru:Ездра]] |
|||
[[sh:Ezra]] |
|||
[[sr:Јездра]] |
|||
[[ta:எஸ்ரா (நூல்)]] |
|||
[[tr:Üzeyir]] |
|||
[[uk:Ездра]] |
|||
[[yi:עזרא]] |
|||
[[zh:以斯拉]] |
|||
Версия от 12:46, 27 март 2013
Ездра (Шаблон:Lang-he, Езра; Шаблон:Lang-el ; Шаблон:Lang-la) е еврейски религиозен водач и реформатор, комуто се приписва кодифицирането на Тората. След завръщането на евреите от вавилонски плен, явно по поръчка на персийския шах Артаксеркс, Ездра събрал, уеднаквил и обединил различните еврейски вехти писания и традиции, засягащи култа към едно върховно божество - съвършения Яхве.
"Законът на небесния Бог" който имал за задача да прогласи Ездра, трябвало да бъде валиден и в светски план (Ездр. 7:26). В следствие на редакциите на древните еврейски текстове, предания и книги от Ездра, и с помощта за това на значителен брой хора около него, наричани свещеници, книжници и левити (известни постфактум като Голямата асамблея), било кодифицирано Петокнижието, като според общовъзприетите от Юлиус Велхаузен означения, различните съставни части на източниците (хронологични пластове), от които е компилирана Тората носят латинските букви J, E, JE и Dt.
Новият еврейски закон е прогласен на тържествено събрание в първия ден на седмия месец, т.е. на първия ден от еврейската година (рош ха шана). "Законът на небесния Бог" бил приет във всички провинции на Юдея и Самария. [1]
По времето на Исус Библията, т.е. само Стария завет, не съществувал/а във вида в който е познат/а днес, а еврейските свещени писания съдържали само два от крайните си три раздела - Тората и Пророците. Те не били считани за "Библия" в съвременния смисъл като една книга, а за две отделни сбирки от свещени писания. Писанията (третия раздел от Библията) са завършени едва през 2 век.[2] Имайки предвид, че единствената оцеляла еврейска секта (без юдео-християните) след първата юдейско-римска война, тази на фарисеите, отхвърлила Новия завет, Еврейската Библия останала 22 книги. [3]
Източници
- ↑ Льомер, Андре. История на еврейския народ, стр. 65-67. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.
- ↑ Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 23-25. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
- ↑ Льомер, Андре. История на еврейския народ, стр. 3. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.