Последна воля и завещание на Адолф Хитлер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: hu:Adolf Hitler politikai végrendelete |
|||
Ред 26: | Ред 26: | ||
[[Категория:Адолф Хитлер]] |
[[Категория:Адолф Хитлер]] |
||
{{Link FA|de}} |
{{Link FA|de}} |
||
[[ar:وصية هتلر الأخيرة]] |
|||
[[de:Politisches Testament Adolf Hitlers]] |
|||
[[en:Last will and testament of Adolf Hitler]] |
|||
[[fa:وصیتنامه شخصی و سیاسی آدولف هیتلر]] |
|||
[[fi:Adolf Hitlerin poliittinen testamentti]] |
|||
[[fr:Testament d'Adolf Hitler]] |
|||
[[hu:Adolf Hitler politikai végrendelete]] |
|||
[[it:Testamento di Adolf Hitler]] |
|||
[[pt:Testamento político de Adolf Hitler]] |
|||
[[ru:Политическое завещание Гитлера]] |
Версия от 06:48, 31 март 2013
Последната воля и завещанието на фюрера на Третия Райх е документ съставен на немски език, продиктуван и подписан от Адолф Хитлер през нощта на 29 срещу 30 април 1945 г. (около 4 часа местно време), малко преди самоубийството на канцлера на Германия.
Описание
Своеобразният завет е разделян условно на две части:
- лично завещание, представляващо личната изповед и самопредставата за живота и дейността на Адолф Хитлер, в която той обяснява своята политика, обсъжда причините за Втората световна война, поставяйки вината за избухването ѝ върху държавниците на страните съюзили се срещу Оста, които според фюрера "са или от еврейски произход или са се поставили в услуга на еврейските интереси". Хитлер със завещанието си обявява мотивите да сложи сам край на живота си, като благодари на народа си за неговата подкрепа към водач, партия и държава.
- политическото завещание е втората част от завещанието, с което Адолф Хитлер обявява изключването на Херман Гьоринг и Хайнрих Химлер от нацистката партия заради воденето на сепаративни преговори без знанието на държавния глава, и пълномощия за това, със западните съюзници. Държавният глава и президент на Райха назначава за върховен главнокомандващ на въоръжените ѝ сили Карл Дьониц, за ръководител на германската полиция - райхсфюрера от СС - Карл Ханке, и за министър на вътрешните работи на Райха - гаулайтера Паул Хислер.
Във втората част на политическото си завещание, Хитлер изказва благодарността си на Йозеф Гьобелс и Мартин Борман, насърчавайки ги да не се самоубиват, а да продължат борбата докрай за нов световен ред. Заветът завършва с призив към германците "внимателно да съблюдават и спазват расовите закони и безжалостно да се противопоставят в бъдеще на универсалния отровител на всички народи - интернационалното еврейство".
Източници
Вижте също
- Дневниците на Хитлер
- Отровната гъба
- Мюнхенско споразумение
- Хершел Гринспан
- Кристалната нощ
- Пакт Рибентроп-Молотов
- Глайвицки инцидент