Последна воля и завещание на Адолф Хитлер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MerlIwBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: hu:Adolf Hitler politikai végrendelete
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 10 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q700285.
Ред 26: Ред 26:
[[Категория:Адолф Хитлер]]
[[Категория:Адолф Хитлер]]
{{Link FA|de}}
{{Link FA|de}}

[[ar:وصية هتلر الأخيرة]]
[[de:Politisches Testament Adolf Hitlers]]
[[en:Last will and testament of Adolf Hitler]]
[[fa:وصیتنامه شخصی و سیاسی آدولف هیتلر]]
[[fi:Adolf Hitlerin poliittinen testamentti]]
[[fr:Testament d'Adolf Hitler]]
[[hu:Adolf Hitler politikai végrendelete]]
[[it:Testamento di Adolf Hitler]]
[[pt:Testamento político de Adolf Hitler]]
[[ru:Политическое завещание Гитлера]]

Версия от 06:48, 31 март 2013

Адолф Хитлер ораторства на сцената през август 1927 г.

Последната воля и завещанието на фюрера на Третия Райх е документ съставен на немски език, продиктуван и подписан от Адолф Хитлер през нощта на 29 срещу 30 април 1945 г. (около 4 часа местно време), малко преди самоубийството на канцлера на Германия.

Описание

Своеобразният завет е разделян условно на две части:

  • лично завещание, представляващо личната изповед и самопредставата за живота и дейността на Адолф Хитлер, в която той обяснява своята политика, обсъжда причините за Втората световна война, поставяйки вината за избухването ѝ върху държавниците на страните съюзили се срещу Оста, които според фюрера "са или от еврейски произход или са се поставили в услуга на еврейските интереси". Хитлер със завещанието си обявява мотивите да сложи сам край на живота си, като благодари на народа си за неговата подкрепа към водач, партия и държава.
  • политическото завещание е втората част от завещанието, с което Адолф Хитлер обявява изключването на Херман Гьоринг и Хайнрих Химлер от нацистката партия заради воденето на сепаративни преговори без знанието на държавния глава, и пълномощия за това, със западните съюзници. Държавният глава и президент на Райха назначава за върховен главнокомандващ на въоръжените ѝ сили Карл Дьониц, за ръководител на германската полиция - райхсфюрера от СС - Карл Ханке, и за министър на вътрешните работи на Райха - гаулайтера Паул Хислер.

Във втората част на политическото си завещание, Хитлер изказва благодарността си на Йозеф Гьобелс и Мартин Борман, насърчавайки ги да не се самоубиват, а да продължат борбата докрай за нов световен ред. Заветът завършва с призив към германците "внимателно да съблюдават и спазват расовите закони и безжалостно да се противопоставят в бъдеще на универсалния отровител на всички народи - интернационалното еврейство".

Източници

Вижте също

Външни препратки

Шаблон:Link FA