Вирус на шапа: Разлика между версии
м Оаз (департамент)| |
м Робот: Преместване на 6 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q1911079. |
||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
[[Категория:Вируси]] |
[[Категория:Вируси]] |
||
[[Категория:Биологични оръжия]] |
[[Категория:Биологични оръжия]] |
||
[[ar:فيروس الحمى القلاعية]] |
|||
[[cs:Virus slintavky a kulhavky]] |
|||
[[de:Maul-und-Klauenseuche-Virus]] |
|||
[[en:Foot-and-mouth disease virus]] |
|||
[[ja:口蹄疫ウイルス]] |
|||
[[pl:Wirus pryszczycy]] |
|||
Версия от 23:18, 31 март 2013
| Вирус на шапа | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Геном | ||||||||||||||
| Група IV: евРНК вируси (ssRNA+) | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Вирусът, причиняващ заболяването шап (Virus aphthosae) е малък РНК вирус от семейство Picornaviridae. Причинява остро и силно контагиозно заболяване при двукопитните бозайници и човека, протичащо с висока температура и образуване на афти по лигавиците на устата, междукопитната цепка, копитния венец и по-рядко по кожата на вимето.
Морфологични особености
Вирусът е с размери 22-30nm., притежава икосаедрална симетрия с 60 капсомера и сферична форма. Геномът му съдържа едноверижна РНК(+). Важна особеност на вируса е неговия плуралитет. Установени са 7 антигенни типа - О (името произхожда от това на френския департамент Оаз - „Oise“), А (от „Allemagne“ – Германия), С, SAT1, SAT2, SAT3 (от „South African Territories“ - Южноафрикански територии) и Азия1, които се различават по географско разпространение, в имунологично отношение и не предизвикват кръстосан имунитет. И трите типа на вируса обаче предизвикват еднакво по клинична изява заболяване. Към всеки тип са доказани и различен брой субтипове, които също се различават в имунологично отношение. Например в избухналата епизоотия от шап в странджански села в Община Царево в началото на 2011 г. причинителят е вирус тип О, щам PanAsia-2ANT-10.[1]
Устойчивост на вируса
При нормални условия в околната среда шапният вирус остава активен в рамките на няколко седмици. В органични материи се запазва и за по-дълъг срок от време. Такива са тор, изсушени животински секрети, постеля за животни, космена покривка и кожи.
Вирусът притежава максимална устойчивост при pH 7.4–7.6, но оцелява и в рамките на pH 6.7–9.5 при по ниска температура на околната среда (4°C или по-ниска). При pH под 5.0 или над 11.0 се инактивира бързо. Повишаването на температурата намалява срокът му на оцеляване. Например при температури под точката на замръзване вирусът е изключително устойчив. При 56°C оцелява за 30 минути, а при 100°C загива моментално.
Нормалното pH на урината то инактивира. Загива за около 3 дни в месо, преминало нормално зреене. Той може да оцелее обаче с месеци в осолени, охладени или замразени меса, лимфни възли, костен мозък, вътрешни органи и кръвни съсиреци.
Дезинфектанти
За дезинфекция се използват киселини, основи, оксиданти и алдехиди в подходяща концентрация. Такива са например формалин, натриева основа, калциев хипохлорид, оцетна киселина и други.[2]
Източници
Литература
- Николова М. „Ветеринарномедицинска вирусология“, Ариел 1996 г., ISBN 954-703-011-6
- Дурмишев А., Илиев Б., Денчев В., Митов Г., Радев М., Ганчева Ц., Баев В., Ангелов Л., Илиева П., Митова Р., Дурмишев Л., Инфектология, АИ „Проф.Марин Дринов“, София 2001, ISBN 954-430-810-5