Увертюра: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м пунктуация
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 35 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q202287.
Ред 15: Ред 15:


[[Категория:Музикални форми]]
[[Категория:Музикални форми]]

[[ar:افتتاحية (مسرح)]]
[[az:Uvertüra]]
[[ca:Obertura]]
[[cs:Předehra (hudba)]]
[[da:Ouverture]]
[[de:Ouvertüre]]
[[en:Overture]]
[[eo:Uverturo]]
[[es:Obertura]]
[[et:Avamäng]]
[[eu:Obertura]]
[[fa:پیش‌نوا]]
[[fi:Alkusoitto]]
[[fr:Ouverture (musique)]]
[[he:אוברטורה]]
[[hu:Nyitány]]
[[it:Ouverture]]
[[ja:序曲]]
[[ko:서곡]]
[[lv:Uvertīra]]
[[ms:Overtur]]
[[nl:Ouverture (muziekstuk)]]
[[nn:Ouverture]]
[[no:Ouverture]]
[[pl:Uwertura]]
[[pt:Abertura (música)]]
[[ro:Uvertură]]
[[ru:Увертюра]]
[[simple:Overture]]
[[sk:Predohra (hudba)]]
[[sl:Uvertura]]
[[sv:Ouvertyr]]
[[uk:Увертюра]]
[[vi:Nhạc dạo đầu]]
[[zh:序曲]]

Версия от 08:46, 2 април 2013

Увертюра (Шаблон:Lang-fr oт ouvrir-откривам) въведение към музикално-сценично произведение — опера, оратория, драма и други, което притежава структурна завършеност. За разлика от интродукцията, увертюрата е по-мащабна, изграждащите я музикални елементи са повече и притежава обособеност, която може да се разгледа като самостоятелна музикална форма. Свързана е тясно с историческия развой на операта, а също и с инструменталната музика, където прониква сравнително по-късно, като първа част на старинния тип сюита.За първи път увертюрата е използвана от Монтеверди като въведение към неговата опера Орфей. През 17 век се формират два типа оперни увертюри:

  1. Френска увертюра, която се състои от две части — бaвно въведение е бърза част, която е изградена винаги полифонично. Този тип увертюра е създаден от кралски композитор Люли.
  2. Италианска оперна увертюра, още наречена симфония.Тя, за разлика от френската, се състои от три части: бърза, бавна и отново бърза. Създадена е от Алесандро Скарлати,който e считан за основател на Неаполитанската оперна школа. Тази негова първа увертюра е предшественик на симфонията и симфоничната поема.

Ранните образци оперни увертюри не са били свързани с удейно-емоционалното съдържание на операта и не са създавали необходимата музикална атмосфера към следващото драматично действие, но въпреки това някои от тях, като увертюрата към операта Сватбата на Фигаро от Моцарт, както и Севилския бръснар от Росини и мн.др.

По-късно Глук създава нов тип увертюра, която представлява всъпителен обзор на цялото музикално съдържание на операта. Този тип увертюра се изгражда на базата на най-характерния и запомнящ се тематичен и музикален материал от операта и представлява вид резюмирано изложение на музикалното ѝ съдържание. Това в случая създава необходимата атмосфера и психологична връзка с музикално-драматичното действие на операта. Блестящи образци от този тип са увертюрите към оперите Вълшебния стрелец от Вебер и Танхойзер от Рихард Вагнер. В основата на изградилия се класически тип увертюра най-често лежи сонатната форма, типичен пример за това е увертюрата към операта Кармен, която е в сложна триделна форма. Бетховен създава също нов тип увертюра, която представлява самостоятелно едночастно произведение към драма или трагедия ( т.н. концертна увертюра, от която по-късно произлиза програмната увертюра).През 19 век се появяват концертните увертюри(напр. увертюра Сън в лятна нощ от Менделсон ), а също и увертюрата-фантазия (напр.увртюра-фантазия Ромео и Жилиета от Чайковски) и т.н. тържествени увертюри (напр. Академична увертюра от Брамс , Празнична увертюра от Шостакович и Празнична увертюра от Веселин Стоянов ). [1]

Източници

  1. Музикален терминологичен речник. Наука и изкуство 1969. стр.347