Увертюра: Разлика между версии
м пунктуация |
|||
Ред 15: | Ред 15: | ||
[[Категория:Музикални форми]] |
[[Категория:Музикални форми]] |
||
[[ar:افتتاحية (مسرح)]] |
|||
[[az:Uvertüra]] |
|||
[[ca:Obertura]] |
|||
[[cs:Předehra (hudba)]] |
|||
[[da:Ouverture]] |
|||
[[de:Ouvertüre]] |
|||
[[en:Overture]] |
|||
[[eo:Uverturo]] |
|||
[[es:Obertura]] |
|||
[[et:Avamäng]] |
|||
[[eu:Obertura]] |
|||
[[fa:پیشنوا]] |
|||
[[fi:Alkusoitto]] |
|||
[[fr:Ouverture (musique)]] |
|||
[[he:אוברטורה]] |
|||
[[hu:Nyitány]] |
|||
[[it:Ouverture]] |
|||
[[ja:序曲]] |
|||
[[ko:서곡]] |
|||
[[lv:Uvertīra]] |
|||
[[ms:Overtur]] |
|||
[[nl:Ouverture (muziekstuk)]] |
|||
[[nn:Ouverture]] |
|||
[[no:Ouverture]] |
|||
[[pl:Uwertura]] |
|||
[[pt:Abertura (música)]] |
|||
[[ro:Uvertură]] |
|||
[[ru:Увертюра]] |
|||
[[simple:Overture]] |
|||
[[sk:Predohra (hudba)]] |
|||
[[sl:Uvertura]] |
|||
[[sv:Ouvertyr]] |
|||
[[uk:Увертюра]] |
|||
[[vi:Nhạc dạo đầu]] |
|||
[[zh:序曲]] |
Версия от 08:46, 2 април 2013
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Увертюра (Шаблон:Lang-fr oт ouvrir-откривам) въведение към музикално-сценично произведение — опера, оратория, драма и други, което притежава структурна завършеност. За разлика от интродукцията, увертюрата е по-мащабна, изграждащите я музикални елементи са повече и притежава обособеност, която може да се разгледа като самостоятелна музикална форма. Свързана е тясно с историческия развой на операта, а също и с инструменталната музика, където прониква сравнително по-късно, като първа част на старинния тип сюита.За първи път увертюрата е използвана от Монтеверди като въведение към неговата опера Орфей. През 17 век се формират два типа оперни увертюри:
- Френска увертюра, която се състои от две части — бaвно въведение е бърза част, която е изградена винаги полифонично. Този тип увертюра е създаден от кралски композитор Люли.
- Италианска оперна увертюра, още наречена симфония.Тя, за разлика от френската, се състои от три части: бърза, бавна и отново бърза. Създадена е от Алесандро Скарлати,който e считан за основател на Неаполитанската оперна школа. Тази негова първа увертюра е предшественик на симфонията и симфоничната поема.
Ранните образци оперни увертюри не са били свързани с удейно-емоционалното съдържание на операта и не са създавали необходимата музикална атмосфера към следващото драматично действие, но въпреки това някои от тях, като увертюрата към операта Сватбата на Фигаро от Моцарт, както и Севилския бръснар от Росини и мн.др.
По-късно Глук създава нов тип увертюра, която представлява всъпителен обзор на цялото музикално съдържание на операта. Този тип увертюра се изгражда на базата на най-характерния и запомнящ се тематичен и музикален материал от операта и представлява вид резюмирано изложение на музикалното ѝ съдържание. Това в случая създава необходимата атмосфера и психологична връзка с музикално-драматичното действие на операта. Блестящи образци от този тип са увертюрите към оперите Вълшебния стрелец от Вебер и Танхойзер от Рихард Вагнер. В основата на изградилия се класически тип увертюра най-често лежи сонатната форма, типичен пример за това е увертюрата към операта Кармен, която е в сложна триделна форма. Бетховен създава също нов тип увертюра, която представлява самостоятелно едночастно произведение към драма или трагедия ( т.н. концертна увертюра, от която по-късно произлиза програмната увертюра).През 19 век се появяват концертните увертюри(напр. увертюра Сън в лятна нощ от Менделсон ), а също и увертюрата-фантазия (напр.увртюра-фантазия Ромео и Жилиета от Чайковски) и т.н. тържествени увертюри (напр. Академична увертюра от Брамс , Празнична увертюра от Шостакович и Празнична увертюра от Веселин Стоянов ). [1]
Източници
- ↑ Музикален терминологичен речник. Наука и изкуство 1969. стр.347