Студен кладенец (язовир): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м единици по SI; форматиране: 6x интервали, 2x число+г. (ползвайки Advisor.js)
Ред 4: Ред 4:
|картинка = Dam-studen-kladenetz.JPG
|картинка = Dam-studen-kladenetz.JPG
|картинка описание = Стената на язовир „Студен кладенец“
|картинка описание = Стената на язовир „Студен кладенец“
|място = [[Област Кърджали]], [[България]]
|място = [[Област Кърджали]], [[България]]
|държава = България
|държава = България
|географска ширина = 41.641111
|географска ширина = 41.641111
|географска дължина = 25.546667
|географска дължина = 25.546667
|надморска височина = 227 м
|надморска височина = 227 m
|построен = 1954-1958
|построен = 1954-1958
|стойност =
|стойност =
|собственик =
|собственик =
|вид = бетонна стена
|вид = бетонна стена
|височина на стената = 68 м
|височина на стената = 68 m
|дължина на стената = 350 м
|дължина на стената = 350 m
|преливници =
|преливници =
|ширина на короната = 8 м
|ширина на короната = 8 m
|ширина на основата = 61 м
|ширина на основата = 61 m
|дължина = 29 км
|дължина = 29 km
|ширина = 1,5 км
|ширина = 1,5 km
|площ = 27,8 км<sup>2</sup>
|площ = 27,8 km<sup>2</sup>
|обем = 489 млн. м<sup>3</sup>
|обем = 489 млн.
|приток =
|приток =
|отток = 1 600 млн. м<sup>3</sup>
|отток = 1 600 млн.
|водосборен басейн = 3 752 км<sup>2</sup>
|водосборен басейн = 3 752 km<sup>2</sup>
|източник = [[Арда]], [[Върбица (река)|Върбица]]
|източник = [[Арда]], [[Върбица (река)|Върбица]]
|населени места =
|населени места =
}}
}}


'''"Студен кладенец"''' е [[язовир]], разположен по средното течение на река [[Арда]], на югоизток от град [[Кърджали]], на границата между общините [[община Кърджали|Кърджали]] и [[община Крумовград|Крумовград]].
'''"Студен кладенец"''' е [[язовир]], разположен по средното течение на река [[Арда]], на югоизток от град [[Кърджали]], на границата между общините [[община Кърджали|Кърджали]] и [[община Крумовград|Крумовград]].


Със своите 27 км² площ той е 3-ят по големина язовир в България след [[Мандра (язовир)|„Мандра“]] и [[Искър (язовир)|„Искър“]]<ref>[http://laws.nariba.com/docs/9.doc Наредба № 24 от 17.05.2002 г. за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях, стр. 4]</ref>.
Със своите 27 km² площ той е 3-ят по големина язовир в България след [[Мандра (язовир)|„Мандра“]] и [[Искър (язовир)|„Искър“]]<ref>[http://laws.nariba.com/docs/9.doc Наредба № 24 от 17.05.2002 г. за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях, стр. 4]</ref>.


Подготовката за изграждане на язовира започва през 1954 г., а на следващата година започва и самият строеж, съпътстван от множество затруднения, породени от приижданията на реката. В експлоатация хидровъзелът е пуснат през 1958 г.
Подготовката за изграждане на язовира започва през 1954&nbsp;г., а на следващата година започва и самият строеж, съпътстван от множество затруднения, породени от приижданията на реката. В експлоатация хидровъзелът е пуснат през 1958&nbsp;г.


[[Водосбор]]ната му област е 3752 км<sup>2</sup> със среден годишен отток 1600 млн. м<sup>3</sup>. [[Бетон]]ната язовирна стена е висока 68 метра в най-високата си част, а дължината и&#768; е 350 метра. В основата си стената е широка 61 метра, а в короната - 8 метра. Тя е построена върху десния скат на реката и на водохранилището с обем 489 млн. м<sup>3</sup>, което се простира общо на 29 км нагоре по течението.
[[Водосбор]]ната му област е 3752 km<sup>2</sup> със среден годишен отток 1600 млн. . [[Бетон]]ната язовирна стена е висока 68&nbsp;m в най-високата си част, а дължината и&#768; е 350&nbsp;m. В основата си стената е широка 61&nbsp;m, а в короната - 8&nbsp;m. Тя е построена върху десния скат на реката и на водохранилището с обем 489 млн. , което се простира общо на 29&nbsp;km нагоре по течението.


Главно предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда, както и за напояване и производство на [[електроенергия]] чрез [[ВЕЦ]]<ref>По данни от Кратка българска енциклопедия, издание на БАН, 1969: средногодишно 208 млн. квтч.</ref>.
Главно предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда, както и за напояване и производство на [[електроенергия]] чрез [[ВЕЦ]]<ref>По данни от Кратка българска енциклопедия, издание на БАН, 1969: средногодишно 208 млн. квтч.</ref>.


Освен за това езерото на язовир „Студен кладенец“ се използва за [[рибовъдство]] и [[водни спортове]] ([[гребане]], водни колела).
Освен за това езерото на язовир „Студен кладенец“ се използва за [[рибовъдство]] и [[водни спортове]] ([[гребане]], водни колела).
Ред 44: Ред 44:
<gallery>
<gallery>
Image:Dam-studen-kladenetz.JPG
Image:Dam-studen-kladenetz.JPG
Image:Dam-studen-kladenetz-1.JPG
Image:Dam-studen-kladenetz-1.JPG
Image:Dam-studen-kladenetz-2.JPG
Image:Dam-studen-kladenetz-2.JPG
Image:Dam-studen-kladenetz-3.JPG
Image:Dam-studen-kladenetz-3.JPG
</gallery>
</gallery>

Версия от 18:53, 2 април 2013

Тази статия е за язовира. За селото вижте Студен кладенец.

Шаблон:Язовир инфо

"Студен кладенец" е язовир, разположен по средното течение на река Арда, на югоизток от град Кърджали, на границата между общините Кърджали и Крумовград.

Със своите 27 km² площ той е 3-ят по големина язовир в България след „Мандра“ и „Искър“[1].

Подготовката за изграждане на язовира започва през 1954 г., а на следващата година започва и самият строеж, съпътстван от множество затруднения, породени от приижданията на реката. В експлоатация хидровъзелът е пуснат през 1958 г.

Водосборната му област е 3752 km2 със среден годишен отток 1600 млн. m³. Бетонната язовирна стена е висока 68 m в най-високата си част, а дължината ѝ е 350 m. В основата си стената е широка 61 m, а в короната - 8 m. Тя е построена върху десния скат на реката и на водохранилището с обем 489 млн. m³, което се простира общо на 29 km нагоре по течението.

Главно предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда, както и за напояване и производство на електроенергия чрез ВЕЦ[2].

Освен за това езерото на язовир „Студен кладенец“ се използва за рибовъдство и водни спортове (гребане, водни колела).

Изгледи

Бележки