Германска демократична република: Разлика между версии
| Ред 211: | Ред 211: | ||
{{Link FA|af}} |
{{Link FA|af}} |
||
{{Link FA|no}} |
{{Link FA|no}} |
||
[[war:Sinirangan Alemanya]] |
|||
Версия от 07:20, 3 април 2013
| Германска демократична република Deutsche Demokratische Republik | |
| 1949 – 1990 | |
 Знаме  Герб | |
| Девиз: Пролетарии от всички страни, съединявайте се! | |
| Химн: Възраждане от руините | |
 ГДР на картата на Европа | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Източен Берлин |
| Официален език | немски |
| Религия | католицизъм |
| Форма на управление | социалистическа парламентарна република |
| Председател на Държавния съвет | |
| Манфред Герлах | |
| Председател на Народната палата | |
| Сабине Бергман-Пол | |
| Законодателна власт | |
| История | |
| Основаване | 1949 |
| Народно въстание | 1953 |
| Построяване на Берлинската стена | 1961 |
| Договор с ФРГ | 1972 |
| Падане на Берлинската стена | 1989 |
| Обединение с ФРГ | 1990 |
| Площ | |
| 108,333 km2 | |
| Население | |
| Преброяване | 16 028 000 |
| Валута | Източногерманска марка |
| Часова зона | +2 |
| |
| Германска демократична република в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Герма̀нската демократѝчна репу̀блика (съкратено ГДР), неофициално наричана Ѝзточна Герма̀ния, е социалистическа държава, основана на 7 октомври 1949 г. в съветската окупационна зона на следвоенна Германия и в източния (съветски) сектор на Берлин. ГДР просъществува до 3 октомври 1990, когато се присъединява към Федерална република Германия.
История
Образуването на ГДР е резултат на Студената война и противопоставянето между Запада и СССР. През 1949 г., пет месеца след образуването на Федерална република Германия (ФРГ) на териториите на трите западни окупационни зони, е провъзгласено създаването на ГДР. За президент е избран Вилхелм Пик, сформирано е временно правителство начело с Ото Гротевол и Валтер Улбрихт.
Още от самото образуване на държавата пълна политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократичната партия. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в социалистическия блок — в неговите Съвет за икономическа взаимопомощ (1950) и Организация на Варшавския договор (1955).
Други по-важни дати:
- 1960 г. - създаден е Държавен съвет с председател В. Улбрихт;
- 1968 г. - приета е новата конституция;
- 1971 г. - подписано е 4-странно споразумение (между окупационните сили СССР, САЩ, Великобритания и Франция) за Западен Берлин;
- 1972 г. - подписан е двустранен договор с ФРГ;
- 1973 г. - влиза в ООН едновременно с ФРГ.
Държавно и административно устройство
Държавно устройство
За разлика от останалите комунистически държави в Източна Европа, в ГДР е налице многопартийна система. Това се дължи на Потсдамското споразумение от 1945 година, според което СССР е задължен да подкрепи демократична форма на управление в своята окупационна зона. Въпреки това политическото пространство е доминирано от Единната социалистическа партия на Германия. Другите четири основни партии са:
- Християн-демократически съюз, след 1990 година присъединен към ХДС на обединена Германия.
- Демократическа земеделска партия на Германия, представляваща източногерманските селскостопански работници, също присъединена към ХДС след 1990.
- Либерал-демократична партия на Германия — по-либерално настроена партия, присъединена през 1990 година към Свободната демократическа партия на обединена Германия.
- Национална демократична партия на Германия, също присъединена към СДП след 1990 година.
Тези партии, както и редица масови сдружения (например Свободна германска младеж, Обединение на свободните германски профсъюзи и Народна солидарност) са включени в т.нар. Национален фронт на демократична Германия.
Парламентът на ГДР се нарича фолкскамер, който е еднокамарен и има 400 депутати. Това е законодателният орган на страната, който назначава членове в Държавния съвет, Министерския съвет и Националния съвет по отбраната.
Административно деление
ГДР е образувана в съветската окупационна зона, в която влизат 5 исторически германски провинции: Мекленбург-Предна Померания, Бранденбург, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия. През 1952 г. страната официално е разделена на 15 окръга:
- Дрезден (Dresden)
- Карлмарксщат (Karl-Marx-Stadt), в днешно време Кемниц (Chemnitz)
- Лайпциг (Leipzig)
- Гера (Gera)
- Ерфурт (Erfurt)
- Зул (Suhl)
- Хале (Halle)
- Магдебург (Magdeburg)
- Котбус (Cottbus)
- Потсдам (Potsdam)
- Франкфурт на Одер (Frankfurt/Oder)
- Нойбранденбург (Neubrandenburg)
- Шверин (Schwerin)
- Рощок (Rostock)
Самостоятелна административна единица е Източен Берлин.
Въоръжени сили
Население
Таблицата показва населението на ГДР между 1950 и 1990 г. [1]
| Година | Население | Гъстота |
|---|---|---|
| 1950 | 18 388 000 | 171 |
| 1960 | 17 188 000 | 159 |
| 1970 | 17 068 000 | 158 |
| 1980 | 16 740 000 | 155 |
| 1990 | 16 028 000 | 148 |
Икономика
Култура
Връзки
- http://www.ddr-im-www.de/ (на немски език)
- http://ddr-geschichte.de/ (на немски език)
- http://www.der-demokrat.de/ (на немски език)
Литература
- Nefjodov V. V. SED a kultura NDR. Historicka monografie. Hradec Kralove, 2009.
- Нефёдов В. В. СЕПГ и культура ГДР. Историческая монография. Градец-Кралове, 2009.
Източници
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 26. Посетен на 20 януари 2013.
