Юлиан Цабар

Юлиан Цабар
еврейско-самарянски бунтовник
Роден	?
Починал	531 планина Арпаридз или Трахонт, днес Геризим в Самария, тогава Римска империя

Юлиан Цабар е лидер и предводител на непокорните евреи^{[източник? (Поискан преди 4208 дни)]} и самаряни в 529 г. Обявява се за цар на Израил и по предходния пример на Симон Бар Кохба възстава начело на евреите и самаряните, обявявайки се за цар на Израил (Quod scripsi, scripsi).

Въстанието се вдига заради законите, наложени от византийския император Юстиниан Велики (527-565) срещу самаряните. Поводът е погромът, извършен от християните на самаряните в Бейт-Шеан.

След като се разнася веста за поражението и подчиняването на юдействащото в Южна Арабия - Химяритско царство начело с Юсуф Зу Нувас, се вдига въстанието. При достигането на вестта в Скифопол (днешен Бейт-Шеан) самаряните нападат града и го изгарят. През май 529 г. въоръжени самаряни въстават в Наблус и избиват местните християни, включително и тези, които са си променили вярата, защото ги намират за веро- и родоотстъпници.

Византийският император Юстиниан обвинява в съучастничество архонта Васа в Светите земи и го наказва.

През пролетта на 529 г. непокорните евреи и манихеи, под предводителството на Юлиан започват да горят църкви, режат на парчета свещениците (и след това ги изгарят заедно с мощите им), включително епископ Симон и знатните, т.е. аристократите. Юлиан унищожава всички църкви в завзетите от въстаниците градове. Той прави своя столица Шхем (днес Наблус). След този си подвиг, устройвайки в Неапол Сирийски отпразнуване на победата си на местното растилище (хиподрум), Юлиян отрязва главата на победителя Никий, след като научава, че е християнин.^{[източник? (Поискан преди 4208 дни)]}

Юстиниан се обръща за помощ и подкрепа към Хасанидите, и през 531 г. византийците и арабите, водени от шейх Абу-Кариб потушават въстанието, при чието смазване загиват 20 000 души и още толкова са поробени, а Юлиян се оттегля от Наблус в планините на Самария, където е убит в битка. Според Теофан Изповедник, Юлиан бил обезглавен.

Последният историк на античността Прокопий Кесарийски (според когото менората потънала на дъното на Средиземно море) ни известява, че когато бил издаден закон засягащ и самаряните, безпорядъчно вълнение обхванало Палестина. Тези които живеели в Кесария и съседните ѝ градове и изповядвали някакви глупави учения и страдали заради безсмислени доктрини се обърнали фалшиво и по фарисейски в християнство и под тази маска се помъчили да избегнат непосредствено засягащата ги угроза и опасност да бъдат засегнати от законодателната мярка. Други, които били по разумни и почтени хора, не се считали за недостойни да бъдат верни на това учение християнството, обаче поради обстоятелството, че това не става доброволно, и вбесени от това, променили вярата на бащите си и склонили да приемат манихейството и политеизъм. Селяните като най-прости се обединили и се решили да се вдигнат на въстание, избирайки си за цар един разбойник на име Юлиян, син на Савар. След това били победени в битка в която сто хиляди души били убити, ведно с предводителя им. В резултат от бунта, най-плодородната земя в областта изгубила обработващите я селяни. Йоан Малала също съобщава за подавянето на бунта, но за 20 хил. първоначални жертви, като заловените бунтовници били продадени като роби в персийските и индийските области. Заради жестокостта си, местния дукс Теодор Курносий, който отрязъл главата на Юлиан и я изпратил с диадема на август (василевс) на Юстиниан бил отзован. Самаряните се укрили в желязната планина Арпаридз или Трахонт, откъдето сарацините, т.е. арабите Хасаниди ги продали в робство в пресийските и индийските страни. За дукс на Палестина бил изпратен Ириней от Антиохия, защото Юстиниан бил информиран, че стария управител мъстял жестоко на мирното население в областта. Новият дукс веднага се устремил към планините на Самария, и отмъстил жестоко на бунтовниците, избивайки много от тях.

Източници

• Св. Сава и император Юстиниан 521—536
• Стражите на планината Гризим
• ЙОАН МАЛАЛА «ХРОНОГРАФИЯ».

Вижте също

• Въстанието "Ника"
• Соломоне, аз те надминах!
• Толедски събори
• Картагенски екзархат

Времеви показател на въстанието на Юлиан Цабар в историята на юдаизма
хронология пари танаи амораи савораи гаони ришоним ахароним