Анатолийски езици: Разлика между версии
м r2.7.2) (Робот Добавяне: ar:لغات أناضولية |
|||
Ред 27: | Ред 27: | ||
[[Категория:Индоевропейски езици]] |
[[Категория:Индоевропейски езици]] |
||
[[Категория:Мала Азия]] |
[[Категория:Мала Азия]] |
||
[[ar:لغات أناضولية]] |
|||
[[ca:Llengües anatòliques]] |
|||
[[cs:Anatolské jazyky]] |
|||
[[de:Anatolische Sprachen]] |
|||
[[dsb:Anatolske rěcy]] |
|||
[[el:Γλώσσες της Ανατολίας]] |
|||
[[en:Anatolian languages]] |
|||
[[eo:Anatola lingvaro]] |
|||
[[es:Lenguas anatolias]] |
|||
[[fa:زبانهای آناتولی]] |
|||
[[fi:Anatolialaiset kielet]] |
|||
[[fr:Langues anatoliennes]] |
|||
[[gl:Linguas anatólicas]] |
|||
[[glk:آناتؤلی زوانؤن]] |
|||
[[he:שפות אנטוליות]] |
|||
[[hr:Anatolijski jezici]] |
|||
[[hu:Anatóliai nyelvek]] |
|||
[[it:Lingue anatoliche]] |
|||
[[ja:アナトリア語派]] |
|||
[[ko:아나톨리아어파]] |
|||
[[la:Linguae Anatolicae]] |
|||
[[mk:Анадолски јазици]] |
|||
[[ml:അനത്തോളിയൻ ഭാഷകൾ]] |
|||
[[nl:Anatolische talen]] |
|||
[[nn:Anatoliske språk]] |
|||
[[no:Anatoliske språk]] |
|||
[[oc:Lengas anatolianas]] |
|||
[[pl:Języki anatolijskie]] |
|||
[[pt:Línguas anatólias]] |
|||
[[ru:Анатолийские языки]] |
|||
[[sh:Anatolijski jezici]] |
|||
[[sk:Anatólske jazyky]] |
|||
[[sl:Anatolski jeziki]] |
|||
[[sr:Anatolski jezici]] |
|||
[[sv:Anatoliska språk]] |
|||
[[th:กลุ่มภาษาอานาโตเลีย]] |
|||
[[tr:Anadolu dilleri]] |
|||
[[uk:Анатолійські мови]] |
|||
[[zh:安那托利亞語族]] |
Версия от 16:07, 4 април 2013
Анатоли́йските езици́ са група индоевропейски езици (известни също така под името «хето-лувийски езици»). По данни от глотохронологията, доста рано се обособяват от останалите индоевропейски езици.
Всички езици от тази група езици са мъртви езици. Техните носители са обитавали през II-I хилядолетие пр.н.е. територията на Мала Азия (най-вече Хетското царство и възникналите на неговата територия по-малки държавни образувания), които в последствие са били покорени и асимилирани от персите и/или елините.
Древни писмени паметници от/на анатолийските езици са хетската клинопис и лувийската йероглифика (има запазени също така кратки надписи на палайски език, най-стария и архаичен от цялата група). Благодарение на чешкия лингвист Фридрих (Бедржих) Грозни тези езици са разпознати като индоевропейски, което и способствало за дешифровката им.
Най-късните запазили се надписи са на лидийски език, ликийски език, сидетски език, карийски език и др. езици използвали малоазийски азбуки (частично дешифрирани през XX век).
Класификация
- Палайска подгрупа
- Хетска подгрупа
- Лувийска подгрупа
- лувийски език†
- ликийски език†
- милийски език (понякога се означава като «ликийски Б» или «архаичен ликийски», известен от един запазен надпис)†
- сидетски език†
- писидийски език†