Втора мароканска криза: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) |
|||
Ред 13: | Ред 13: | ||
[[Категория:Геополитически събития]] |
[[Категория:Геополитически събития]] |
||
[[Категория:История на Мароко]] |
[[Категория:История на Мароко]] |
||
[[ar:أزمة أغادير]] |
|||
[[az:İkinci mərakeş böhranı]] |
|||
[[bn:আগাদির সঙ্কট]] |
|||
[[bs:Druga marokanska kriza]] |
|||
[[ca:Incident d'Agadir]] |
|||
[[cs:Druhá marocká krize]] |
|||
[[de:Zweite Marokkokrise]] |
|||
[[en:Agadir Crisis]] |
|||
[[eo:Dua maroka krizo]] |
|||
[[es:Crisis de Agadir]] |
|||
[[fi:Toinen Marokon kriisi]] |
|||
[[fr:Coup d'Agadir]] |
|||
[[gl:Crise de Agadir]] |
|||
[[he:המשבר המרוקאי השני]] |
|||
[[it:Crisi di Agadir]] |
|||
[[ja:第二次モロッコ事件]] |
|||
[[ko:제2차 모로코 위기]] |
|||
[[la:Crisis Secunda Maroci]] |
|||
[[lt:Agadiro krizė]] |
|||
[[ml:അഗാദിർ പ്രതിസന്ധി]] |
|||
[[nl:Tweede Marokkaanse Crisis]] |
|||
[[pt:Crise de Agadir]] |
|||
[[ru:Агадирский кризис]] |
|||
[[sr:Друга мароканска криза]] |
|||
[[sv:Agadirkrisen]] |
|||
[[uk:Агадірська криза]] |
|||
[[zh:第二次摩洛哥危機]] |
Версия от 17:47, 4 април 2013
Втората мароканска криза (Шаблон:Lang-de) наричана още и Агадирска криза (Шаблон:Lang-fr) избухва през през април 1911 г. и се изразява в изостряне на международните отношения в резултат от окупацията от Франция на мароканския град Фес. [1]
Развитие
Непосредствено преди окупацията, през април 1911 г. избухва въстание в околностите на тогавашната столица на Мароко - Фес. Използвайки повода, французите под предлог за възстановяване на реда и защитата на френските граждани през май 1911 г. окупират Фес.
Германската империя, която се чувства ощетена от разрешаването на предходната Танжерска криза от 1905-1906 г. изпраща в пристанището на южномароканския град Агадир на 1 юли 1911 г. малката германска канонерка „Пантера”, последвана от мощният крайцер „Берлин”. Германия обявява, че ще превърне града с пристанището в своя военноморска база в отговор на френската окупация на Фес, а де факто и на цяло Мароко. Този акт хвърля в смут френските власти изправяйки страната на ръба на военен конфликт с Германия.
Лойд Джордж по линия на Антантата прави изявление в подкрепа на френската окупация и срещу дръзкия германски акт. При това стечение на обстоятелствата, Германия е принудена да се оттегли от политиката на „пушечна дипломация“ и да сключи на 30 март 1912 г. т.нар. договор от Фес, по силата на който Франция получава правото на протекторат над Мароко, а Германия като компенсация за това придобива част от френско Конго (Нов Камерун, съвременна република Конго).
Източници
- ↑ Стефанов, Георги. Международни отношения и външна политика на България 1789/1970. ДИ "Наука и изкуство", 1977, ISBN 9534621511.