Пехливански борби: Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Добавяне: nl:Olieworstelen |
|||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
[[Категория:Обекти на световното наследство в Турция]] |
[[Категория:Обекти на световното наследство в Турция]] |
||
[[Категория:Традиции]] |
[[Категория:Традиции]] |
||
[[af:Oliestoei]] |
|||
[[br:Yağlı güreş]] |
|||
[[de:Öl-Ringkampf]] |
|||
[[el:Πάλη με λάδι]] |
|||
[[en:Oil wrestling]] |
|||
[[es:Yağlı güreş]] |
|||
[[fi:Turkkilainen öljypaini]] |
|||
[[fr:Lutte turque]] |
|||
[[gl:Loita turca]] |
|||
[[he:היאבקות בשמן זית]] |
|||
[[hu:Yağlı güreş]] |
|||
[[it:Yağlı güreş]] |
|||
[[ja:ヤールギュレシ]] |
|||
[[nl:Olieworstelen]] |
|||
[[no:Tyrkisk olje-bryting]] |
|||
[[pt:Yağlı güreş]] |
|||
[[tr:Yağlı güreş]] |
|||
Версия от 18:02, 4 април 2013
Мазните борби (Шаблон:Lang-tr), познати в България като Пехливански борби, са вид спортни борби. Те водят началото си от съседна Турция, където се считат за национална традиция. Включени са в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното нематериалното културно наследство, чрез провеждащия се всяка година в Одрин турнир по пехливански борби „Къркпънар“.[1] Този вид състезание е близък до борбата „кураш“, която е традиционна за тюркските народи. Участниците в тези прояви се наричат пехливани (думата произлиза от персийското پهلوان или pehlevān, което може да се преведе като „герой“ или „шампион“).
Преди старта на надпреварите, пехливаните се намазват обилно с лой или растително масло, най-често олио или зехтин. Облеклото им е оскъдно, като трябва да бъдат задължително голи над кръста и без обувки. Облечени са единствено с прилепнали къси панталони, ръчно изработени от биволска или телешка кожа. Традиционното наименование на тези кожени гащи е „къспети” и може да тежат до 10-12 kg. Крачолите се зашиват с конец един за друг преди мача, за да се предотврати възможността съперникът да вкара ръката си между тях.[2]
Целта на състезателя е противникът да бъде туширан, като често това се оказва трудно, тъй като върху хлъзгавите тела е почти невъзможно да се приложи захват. По традиция, победител в пехливанските борби е този, който успее да обърне противника си по гръб или да го вдигне във въздуха, а наградата е жив овен.[3] Състезанията се провеждат по панаири и фестивали, а борците се разпределят в категории от „мъник“ до „баш алтън“ (тежка). Много от тях тренират класическа или тежка борба и са възпитаници на спортни школи и гимназии.[4]
Макар в България по време на тоталитарния режим този вид спорт да е забранен, напоследък той се възражда. У нас се практикува най-вече от мюсюлманското население в района на Лудогорието, Хасковско и Кърджалийско.[4] Освен в Турция и България, пехливанските борби са разпространени и в северните части на Гърция, в района на Серес и Родопите.[5]
Източници и използвана информация
- ↑ Kırkpınar oil wrestling festival, посетен на 11.03.2012 г.
- ↑ Пехливански борби в Одрин - хиляда мъже и 2 тона зехтин, посетен на 11.03.2012 г.
- ↑ Борби "на мазно", посетен на 11.03.2012 г.
- ↑ а б Цитирано по National Geographic България, брой 11 (73) от ноември 2011 г.; Статия „Мазни борби“, подготвена от Петя Узунова.
- ↑ Πάλη με λάδι στο οροπέδιο του Αλάν Τεπέ, посетен на 11.03.2012 г.
