Национален археологически институт с музей: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Addbot (беседа | приноси)
145 445 редакции
м Робот: Преместване на 4 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q1497827.
Ред 88: Ред 88:


==== Директори на Археологическия институт с музей ====
==== Директори на Археологическия институт с музей ====
[[Image:Opoznai-bg.gif|thumb|300px|дясно|'''68. Национален археологически институт с музей''']]

* ''1949-1963'': акад. [[Кръстю Миятев]]
* ''1949-1963'': акад. [[Кръстю Миятев]]
* ''1963-1970'': акад. [[Димитър Димитров (археолог)|Димитър Димитров]]
* ''1963-1970'': акад. [[Димитър Димитров (археолог)|Димитър Димитров]]

Версия от 18:06, 4 април 2013

Национален археологически музей пренасочва насам. За музея в Мадрид вижте Национален археологически музей (Испания).
Национален археологически
институт с музей
Сградата на музея в София
МестоположениеСофия, България
Тематикаархеология, история
Основан1892 г.
Обект на БТС68
Работно време
Лятно работно времемай – октомври
10.00 – 18.00 ч.
(почивни дни: без почивен ден)
Зимно работно временоември – април
10.00 – 17.00 ч.
(почивни дни: понеделник)
Допълнителна информация
Директордоц. д-р Людмил Вагалински
Адресул. "Съборна" №2, София 1000
ТелефонДир.: (02) 986 76 52
Тел. централа: (02) 988 24 06
Факс: (02) 988 24 05
Сайтhttp://www.naim.bg
Карта
Местоположение в София
Национален археологически
институт с музей в Общомедия

Археологическият институт с музей (АИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН). Той включва и Археологически музей — най-старият музей в България. Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия (15 век).

Институтът се занимава с археологически изследвания на територията на България. Научният му състав включва 67 души (2012). [1]

През 2004 година в института се работи по 45 научни проекта, като 21 са финансирани от държавната субсидия на БАН, 18 - от чуждестранни източници, 3 - от Националния фонд за научни изследвания. [1]

Структура

Към 2012 година АИМ включва следните подразделения и лаборатория за анализи, консервация и реставрация: [2]

Научни звена

Специализирани звена

Част от специализираните звена са: [3]

  • Редакционно-издателска група
  • Научен архив
  • Административни звена

История

Археологическият музей до 1948 г.

Археологическият музей е създаден през 1892 г., когато основаният през 1879 г. Отдел за ценности е отделен от структурата на Народната библиотека. Първоначално музеят се нарича Народен музей и включва 3 сбирки — Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е настанен в сградата на Буюк джамия в София, където се намира и до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на 18 май 1905 г. лично от княз Фердинанд I и министъра на Просвещението д-р Иван Шишманов. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния Етнографски институт с музей. [1]

Сградата на Народния музей, ок. 1920 г.

През 1909 година музеят е преименуван на Народен археологически музей, като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела — Средновековен и Художествен. [4] През 1911 година е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби. В края на 1930-те години, откъм БНБ, за административни нужди са пристроени две крила и експозицията отново е преустроена, като изложени остават само по-интересните обекти.

Сградата на музея е частично засегната от британско-американските бомбардировки през зимата на 1944 г., когато изгаря част от библиотеката и музейната документация. [5] През 1948 г. Художественият отдел е отделен от музея и е създадена днешната Национална художествена галерия, [4] а друга част от колекцията от икони е прехвърлена в Криптата през 1960-те години.

Директори на Археологическия музей

Български археологически институт

Българският археологически институт е частен научноизследователски институт, основан през ноември 1920 г., след продължително публично обсъждане. Той е създаден по западно-европейски модел, като правоприемник на Българското археологическо дружество (основано 1901 г.). За негов пръв директор с най-много гласове е избран д-р Богдан Филов, (бивш директор на Народния музей и професор по археология в СУ), а за членове на УС — проф. Гаврил Кацаров, проф. Йордан Иванов, д-р Рафаил Попов и проф. Васил Златарски. Сред учредителите личат също имената на наши видни учени и общественици, като проф. Анастас Иширков, Стоян Романски, Иван Шишманов, Георги Баласчев, проф. Стефан Бобчев, Александър Теодоров-Балан, Никола Мушмов, братята Херменгилд и Карел Шкорпил, Васил Аврамов, Иван Буров, проф. Янаки Моллов, и др. Законът за Българския археологически институт излиза на 16 юли 1921 г. (“Държавен вестник”, бр. 83), одобрен от Народното Събрание.

Сградата на Института на ул. „Раковска“ № 139, 1933 г.

Институтът е финансиран ежегодно с държавна субсидия от Министерство на Просвещението, и от редица частни спонсори и новоучредени дарителски фондове. В началото на 20-те години, БАИ закупува за нуждите си една малка къща на ул. "Раковски" № 139, която е тържествено осветена в присъствието на видни учени и интелектуалци през 1926 г.

В следващите двадесетина години Институтът и неговите членове провеждат активна изследователска, проучвателска и издателска дейност. До 1942 г. БАИ публикува над 25 собствени издания, от които и 13 тома на "Известия"-та на института. Осъществени са връзки и книго-обмен със стотици научни институти, университети и библиотеки по Европа и света. Оформена и изградена е нарочна Библиотека на БАИ, с над 20,000 тома книги, като в нея са включени и личните библиотеки на повечето членове на УС.

Директори на Българския археологически институт

Археологическият институт с музей след 1948 г.

През 1948 г., в хода на реформирането на БАН по съветски модел, Археологическият музей и Българският археологически институт са насилствено обединени, имотите им са национализирани, и е образуван нов - Археологически институт с музей (АИМ), подразделение, добавка като 32-ия институт към Академията на НРБ.

С основаването през 1952 г. на специализирана служба за защита на паметниците на културата към Комитета за изкуство и култура - днешния Национален институт за паметниците на културата, административният контрол, консервацията и реставрацията на паметниците са прехвърлени върху нея и АИМ продължава да се занимава главно с научно-изследователска дейност. [4]

През 1974 година са създадени филиалите на Археологическия институт във Велико Търново и Шумен.

В момента музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300,000 броя монети.

Директори на Археологическия институт с музей

Файл:Opoznai-bg.gif
68. Национален археологически институт с музей

Периодични издания

  • Списание Археология (излиза от 1959)
  • Археологически открития и разкопки /ежегодна книжка, от ~1974/

Поредици:

  • Известия на Археологическия институт (излиза от 1921)
  • Годишник на Археологическия музей (излиза от 1906)
  • Разкопки и проучвания (излиза от 1948)
  • Интердисциплинарни изследвания (излиза от 1979)
  • Нумизматика, сфрагистика и епиграфика (излиза от 1970, под различни имена)
  • Сборник Плиска-Преслав
  • Сборник Преслав
  • Проблеми на прабългарската история и култура
  • Приноси към българската средновековна археология
  • Царевград Търнов
  • Studia praehistorica

Източници

  1. ↑ а б в За НАИМ-БАН — Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
  2. ↑ Научни звена и отдели — Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
  3. ↑ Обслужващи звена — Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
  4. ↑ а б в Музеят като институция и изследователски център — Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
  5. ↑ Сградата на Музея — Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
  • С.Георгиева, В. Велков, Библиография на българската археология (1879-1966), С. 1974.
  • Иван Венедиков, Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. Ч. I. С., 1993.
  • Васил Николов /ред./, Национален Археологически музей. 100 години от откриването на първата експозиция, 18.05.1905 - 18.05.2005. София 2005.

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Национален археологически институт.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Национален_археологически_институт_с_музей&oldid=5629967“.