Стъргач

Стъргач

Стъргач е гранична планина, разположена между България и Гърция. На българска територия заема площ от 37 кв.км., което е около 40% от общата ѝ площ. Тя е най-малката и най-ниската планина от Рило-Родопския масив. На запад се свързва с планината Славянка, посредством седловината Пъдарчовица или Панаирска ливада (720 метра), а на изток чрез седловината Митницата се отделя от Бесленския рид. На север се отделя от Южен Пирин чрез долината на река Мътница, а на юг е оградена от Елес-Зърневската котловина

Със заоблените си очертания и слабо разчленено било Стъргач е умалено копие на съседната планина Славянка. Най-високата ѝ точка връх Стъргач (1270 метра) се намира в Гърция (познат още като връх Кулата или Странгац). На българска територия най-високият връх е Асанов връх (1218 метра). Най-високата точка (1249 метра) в българската част е на билото при 121-ва гранична пирамида, в непосредствена близост до руините на гръцка застава, но не представлява връх.

Стъргач представлява хорст изграден от метаморфни скали - мрамори, гнайси, слюдени шисти. На малки площи се разкриват гранити и се среща опушен кварц.

Поради близостта на Стъргач до Егейско море, климатът е преходно-средиземноморски. Най-много валежи, предимно от дъжд, падат през есенно-зимния период. Снежна покривка почти не се задържа. Почвите в планината са предимно излужени канелени. Само в най-високите ѝ части се срещат кафяви горски почви.

Климатичните и почвени условия в Стъргач са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност - мъждрян, люляк, хвойна, леска, келяв габър. Букови гори има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: дива котка, дива свиня, заек.

Основни изходени пунктове за планината от българска територия са село Нова Ловча и село Илинден. В южното и подножие на гръцка територия е разположено село Куманич.

Външни препратки

• В Стъргач времето е спряло между две села
• Галерия със снимки от Стъргач

Бележки

• Портал „Македония“