Оператор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 11 междуезикови препратки, вече съхранявани в [http://www.wikidata.org/wiki/Wikidata:Main_Page Уикиданни], в d:q1208175.
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q1208175.
Ред 22: Ред 22:
[[el:Εικονολήπτης]]
[[el:Εικονολήπτης]]
[[es:Operador de cámara]]
[[es:Operador de cámara]]
[[ja:撮影技師]]





Версия от 08:35, 5 април 2013

Тази статия е за професията. За медийната компания вижте Телевизионен оператор (компания).

оператор от БНТ Свят

Професията "Телевезионен оператор" се различава от тази на филмовия оператор най-напред по това ,че в телевизията се прилага многокамерен метод на предаванията,новините,развлекателните предавания, директните излъчвания на различни събития и прояви: концерти, спортни състезания,политически форуми и т.н.Именно този многокамерен метод на предаване на събитието изисква една съвсем нова нагласа,метод и стил на организация на телевизионната картина, която може да се постигне чрез монтирането на картини подавани от две,три,четири и повече камери. Монтажа се извършва чрез "видео миксер" монтажен видео пулт управляван от режисьор по монтажа /режисьор на пулт/. Посредством непрекъсната радио връзка между режисьора и операторите на камера се създава възможност режисьора да изисква различни планове и ракурси от операторите, движения и панорами в такава последователност, която да дава усещане на непрекъснатост /ненакъсване/ на събитието

При създаването на Българската национална телевизия през 1959 г.операторската звено се състои от 3(трима) оператори: Главен оператор Георги Карайорданов и операторите привлечени от Студия за хроникални и документални филми Васил Киранов и Никола Русев. Веднага след това, в началото на 1960 г.и през 1961 г. операторското звено се попълва с изявили се в другите студии оператори: Васил Младенов, Михаил Михайлов, Хаик Курдиян, Димитър Велев,Георги Каменарски, Стефан Кебапчиев, Здравко Добрев, Христо Тотев, Младен Чакъров. Това е основният операторски състав положил основите на предаванията на Българска телевизия.

МЛАДЕН ЧАКЪРОВ Младен Светослвв Чакъров (14.04.1928/01.12.2011) е привлечен от Студия за хроникални и документални филми, в която започва работа като общ работник във Филмотеката през 1952 г. През следващата годна е назначен са пом.оператор и работи с майсторите на документалното кино Васил Бакърджиев, Янко Шахов, Константин Кисьов, Константин Кочев. Изявява се като много добър спортен оператор - предимно в областта на алпинизма, туризма и водните спортове. От 1960 г. е оператор на хонорар в БТ., а в следващата година е назначен за ас. оператор. През 1962 г. е оператор в телевизионния профил. Автор, режисьор и оператор е на първия филм на БТ с алпийска тематика - "Кавказ-Безинги`64"(изл.113.11.1964),на първия филм с живи животни - "Приказка за таралежите"(изл.18.11.1967),първа камера на първата TV постановка "Островът на Афродита" - реж. Ангел Вълчанов, отговорен оператор на първите предавания с ПТС извън София Пловдивски панаир - 1962 г., Русенски музикални дни и др. Отг.оператор на множество телевизионни постановки в този период. Следва една поредица от повече от 200 документални филма за България, Витнам,Лас, Камбоджа, Китай, Афганистан, Ирак,, за Африка филми в Сахара, Алжир, Либия, Тунис, Гвинея, Буркин Фасо, Мали, алпийски експедиции в Кавказ, Памир, Хиндукуш, Алпите. Първият подводен филм на БТ - "По следите на потъналите кораби" и "Шелф-1". Както и огромен брой предавания на живо - футболни мачове,, спортни състезания, театрални и оперни постановки, заводи, интервюта, обекти за "По света и у нас", "Панорама", рекламни скечове - всичко съдържащо се в програмата на БТ до 1991 г.,когато се пенсионира.