Георги Атанасов (композитор): Разлика между версии
Ред 28: | Ред 28: | ||
На 49-годишна възраст маестро Атанасов развива много тежка форма на [[диабет]], което налага лечението му в чужбина. Получава помощ от италианския институт „Про ориенте“, благодарение на която заминава за Италия, но лечението се оказва закъсняло и неуспешно и той умира на [[17 ноември]] [[1931]] г. По инициатива на негови приятели и почитатели през 1936 г. са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в София, където повторно е погребан през февруари 1937 г. |
На 49-годишна възраст маестро Атанасов развива много тежка форма на [[диабет]], което налага лечението му в чужбина. Получава помощ от италианския институт „Про ориенте“, благодарение на която заминава за Италия, но лечението се оказва закъсняло и неуспешно и той умира на [[17 ноември]] [[1931]] г. По инициатива на негови приятели и почитатели през 1936 г. са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в София, където повторно е погребан през февруари 1937 г. |
||
== Произведения == |
|||
[[File:BASA 23K-1-1 Cast of opera Tsveta approved by Maestro Georgi Atanasov-1928.jpg |right|300px|thumb|Действащи лица и изпълнители на операта "Цвета" с положителна резолюция за определения състав от композитора ѝ Маестро Георги Атанасов. София, 11 октомври 1928. Източник: ДА "Архиви"]] |
|||
Маестро Георги Атанасов е автор на: |
|||
* 6 опери написани върху исторически, битови и романтични сюжети: |
|||
** 1911 — „[[Борислав(опера)|Борислав]]“ — по едноименната историческа драма на [[Иван Вазов]], който обаче отказва на маестрото сътрудничество за либретото на операта, поради което негов автор е Никола Попов; |
|||
** 1917 — „[[Гергана (опера)|Гергана]]“ — по поемата на [[Петко Славейков]], „Изворът на белоногата“, по либрето на Любомир Бобевски; |
|||
** 1922 — „[[Запустялата воденица (опера)|Запустялата воденица]]“, либрето на [[Александър Морфов (композитор)|Александър Морфов]]; |
|||
** 1924 — „[[Цвета (опера)|Цвета]]“ — по „Македонска кървава сватба“ на [[Войдан Чернодрински]], който е автор на либретото (до 1929 г., операта е носела същото име); |
|||
** 1926 — „[[Косара (опера)|Косара]]“ — по либрето на Боян Дановски; |
|||
** 1930 — „[[Алцек (опера)|Алцек]]“ — по либрето на Петър Карапетров. |
|||
* 1916 — „Моралисти“ по либрето на Стоян Миленков; първата българска [[оперета]] за възрастни |
|||
* 5 детски оперети: |
|||
** 1909 — „Болният учител“ |
|||
** 1911 — „За птички“ |
|||
** 1912 — „Самодивско изворче“ |
|||
** 1915 — „Малкият герой“ (изгубена) |
|||
** 1920 — „Златното момиче“ |
|||
* [[марш]]ове, детски песни, китки за [[духов оркестър]], 10 обработки за пеене и пиано; 5 пиеси за соло пиано и др. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 11:46, 14 април 2013
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Атанасов.
Маестро Георги Атанасов | |
български композитор и диригент | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Маестро Георги Атанасов в Общомедия |
Маестро Георги Атанасов е български композитор и диригент, представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство.
Автор е на 6 опери — нещо невероятно за тогавашните условия. Той написва и други произведения: малки детски оперети, които дълго време задоволяват нуждите на детската и училищната самодейност, песни, маршове, детски песнички, пиеси за пиано и др., но творческите му интереси са насочени почти изцяло към операта. Условията, при които работи маестро Атанасов — второто и третото десетилетие на 20-ти век — са изключително трудни и цялото му творчество е плод на безкрайната му любов към музиката. С много усилия и жертви той успява да завърши своите шест оперни произведения, които не само поставят начало на българското музикално творчество от този вид, но и в продължение на много години отговарят на нуждите на българския оперен репертоар. От шестте му опери три са на битова и три на историческа тематика. Маестро Атанасов започва да твори под силното влияние на италианската опера, по-късно акцентира върху народностния характер на произведенията си, а в последните си творби се стреми към един по-съвременен музикален език и по-ново отношение към проблемите. Неговото оперно творчество се отличава с подчертана мелодичност, тясна връзка с народностното звукотворчество и достъпен музикален език.
Биография
Маестро Георги Атанасов е роден на 6 май 1882 г. в Пловдив. Детството му е съпътствано от мизерия и недоимък. От малък проявява музикалното си дарование и една случайност му помага да започне първите си уроци по пиано при композитора Панайот Пипков, който безплатно обучава останалото без родители момче. На 15-годишна възраст започва да учи музикална теория, тромбон и пиано в Букурещкото музикално училище. Свири на тромбон в Букурещкия оперен оркестър. По това време прави и първите си композиционни опити. За съжаление не успява да завърши и се връща в България през 1898 г.
През 1901 г. заминава за Италия, където следва композиция и контрапункт при Пиетро Маскани в консерваторията в Пезаро. През 1903 г. завършва с титлата „маестро ди музика“.
Отново се завръща в родината си и започва да работи като капелмайстор в Хасково, Карлово и Пловдив, до 1914 г. когато се мести в София. Назначен е за капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1914-20; 1923-26]) и във Военното училище (1920-23; 1926-31). Работи и като диригент на оркестъра на Софийската опера (1922-23).
Изнесените почти сто симфонични концерта с Гвардейския оркестър утвърждават маестро Атанасов като най-значимия диригент в България от 1920-те години. Те дават възможност на българската аудитория за първи път да се докосне до композитори като Бетховен, Вебер, Моцарт, Бах, Чайковски, Глинка, както и до произведения на български композитори като Никола Атанасов (Симфония № 1, 1918), Панчо Владигеров (Първи клавирен концерт, 1920), Добри Христов, Петко Наумов, Саша Попов, Ана Тодорова и други.
Първата си опера — „Борислав“, маестро Атанасов написва през 1911 година по едноименната драма на Иван Вазов. Шест години по-късно той създава втората си опера, вече с битов сюжет — „Гергана“, която десетилетия наред се ползва с успеха на най-популярните оперни произведение у нас. По-късно Атанасов написва още две битови опери — „Запустялата водениеца“, либретото е от Александър Морфов и „Цвета“ — по сюжета на нашумялата тогава драма „Македонската кървава сватба“ от Войдан Чернодрински. Другите две опери на маестрото отново са с исторически сюжет — „Косара“ (1926) по либрето на Боян Дановски и „Алцек“ (1930) по либрето на Петър Карапетров. „Косара“ и „Алцек“ са написани със значително по-сложна композиционна техника и сравнително по-трудно са били приети от широката публика.
Значителна роля в българския музикален живот от онова време са играли и другите произведения на композитора, особено малките детски оперети „Болният учител“ (1909), „За птички“ (1911), „Самодивското извроче“ (1912), „Златното момиче“ (1914), „Малкият герой“ (1915), а също така и неговите песни и маршове. Атанасов има заслуги и като оперен и симфоничен диригент.
На 49-годишна възраст маестро Атанасов развива много тежка форма на диабет, което налага лечението му в чужбина. Получава помощ от италианския институт „Про ориенте“, благодарение на която заминава за Италия, но лечението се оказва закъсняло и неуспешно и той умира на 17 ноември 1931 г. По инициатива на негови приятели и почитатели през 1936 г. са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в София, където повторно е погребан през февруари 1937 г.
Източници
- „120 български композитори“, Иван Минчев, Издателство „Музика“, София, 1984
- „Книга за операта“, Любомир Сагаев, Държавно издателство музика, София, 1976