Наим Фрашъри: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 14: Ред 14:


==Биография==
==Биография==
Наим Фрашъри е роден на 25 май 1846 година в албано-влашкото село [[Фрашър]], тогава в Османската империя. Баща му е разорен бей от Фрашър, близък до ордена [[Бекташи]]. Наим следва в гръцка гимназия в [[Янина]]. Заради връзките на баща си Наим става Османски представител последователно в [[Саранда]], [[Берат]] и Янина. През 1882 година Наим Фрашъри се премества в Истанбул, където работи в османското министерство на културата. Докато работи там активно участва в Албанското национално възраждане, като подписва трудовете си с инициали от страх да не бъде разкрит от османските власти.
Наим Фрашъри е роден на 25 май 1846 година в албано-влашкото село [[Фрашър]], тогава в Османската империя. Баща му е разорен бей от Фрашър, близък до ордена [[Бекташи]]. Наим следва в [[Янинска гимназия (Османска империя)|гръцката гимназия]] в [[Янина]]. Заради връзките на баща си Наим става османски представител последователно в [[Саранда]], [[Берат]] и Янина. През 1882 година Наим Фрашъри се премества в Цариград, където работи в османското министерство на културата. Докато работи там активно участва в Албанското национално възраждане, като подписва трудовете си с инициали от страх да не бъде разкрит от османските власти.


Наим Фрашъри има 22 сериозни творби: четири на турски език, една на персийски, две на гръцки и петнадесет на албански. Ранните му патриотични стихотворения са силно повлияни от персийската и френската литература. Също превежда няколко басни на [[Жан дьо Лафонтен]] и [[Омир]]овата „[[Илиада]]“. Пише статии по дидактика и върху [[ислям]]а. Сред собствените му творби са „Стада и ниви“ и „Историята на Скендербег“. Неговите творби оказват силно влияние върху сетнешната албанска литература<ref>Elsie, Robert (2005) "Writing in the independence period" Albanian literature: a short history London: I.B. Tauris in association with the Centre for Albanian Studies p. 100 ISBN 1845110315 . Retrieved January 18, 2011 "major source of inspiration and guiding lights for most Albanian poets and intellectuals"</ref>. Част от трудовете му са издадени в Букурещ, а друга в София в печатница „Напредък“<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/albvbg.html Албанците в България, откъс от "Албания"; Боби Бобев, Тома Кацори; 1998]</ref>.
Наим Фрашъри има 22 сериозни творби: четири на турски език, една на персийски, две на гръцки и петнадесет на албански. Ранните му патриотични стихотворения са силно повлияни от персийската и френската литература. Също превежда няколко басни на [[Жан дьо Лафонтен]] и [[Омир]]овата „[[Илиада]]“. Пише статии по дидактика и върху [[ислям]]а. Сред собствените му творби са „Стада и ниви“ и „Историята на Скендербег“. Неговите творби оказват силно влияние върху сетнешната албанска литература<ref>Elsie, Robert (2005) "Writing in the independence period" Albanian literature: a short history London: I.B. Tauris in association with the Centre for Albanian Studies p. 100 ISBN 1845110315 . Retrieved January 18, 2011 "major source of inspiration and guiding lights for most Albanian poets and intellectuals"</ref>. Част от трудовете му са издадени в Букурещ, а друга в София в печатница „Напредък“<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/albvbg.html Албанците в България, откъс от "Албания"; Боби Бобев, Тома Кацори; 1998]</ref>.

Версия от 04:44, 19 април 2013

Наим Фрашъри
албански възрожденец

Роден
Починал
ПогребанФрашър, Албания

Религияислям
ПсевдонимD. Keto
Семейство
Братя/сестриАбдул Фрашъри
Сами Фрашъри
Подпис
Наим Фрашъри в Общомедия

Наим Фрашъри или Фрашери (Шаблон:Lang-al) е албански поет и писател, една от основните фигури на албанското национално възраждане през 19 век, заедно с братята си Сами и Абдул Фрашъри, смятан за национален поет в Албания.[1]

Биография

Наим Фрашъри е роден на 25 май 1846 година в албано-влашкото село Фрашър, тогава в Османската империя. Баща му е разорен бей от Фрашър, близък до ордена Бекташи. Наим следва в гръцката гимназия в Янина. Заради връзките на баща си Наим става османски представител последователно в Саранда, Берат и Янина. През 1882 година Наим Фрашъри се премества в Цариград, където работи в османското министерство на културата. Докато работи там активно участва в Албанското национално възраждане, като подписва трудовете си с инициали от страх да не бъде разкрит от османските власти.

Наим Фрашъри има 22 сериозни творби: четири на турски език, една на персийски, две на гръцки и петнадесет на албански. Ранните му патриотични стихотворения са силно повлияни от персийската и френската литература. Също превежда няколко басни на Жан дьо Лафонтен и ОмироватаИлиада“. Пише статии по дидактика и върху исляма. Сред собствените му творби са „Стада и ниви“ и „Историята на Скендербег“. Неговите творби оказват силно влияние върху сетнешната албанска литература[2]. Част от трудовете му са издадени в Букурещ, а друга в София в печатница „Напредък“[3].

Наим Фрашъри умира в Цариград на 20 октомври 1900 година.

Негов племенник е Али Сами Йен. На името на Наим Фрашъри в Албания е основан орден за за заслуги, получател на който е и Майка Тереза. В Тирана има издателство на негово име. Фрашъри е изобразен и на банкнотата от 500 албански лека между 1992-1996 година[4]. Негова восъчна фигура е поставана в Музея на македонската борба в Скопие[5].

Трудове

Бюст на Наим Фрашъри в Тирана
Банкнота от 200 леки с портрета на Наим Фрашъри от 1997 година.
  • Kavaidi Farisiyye ber tarzi nevin (Граматика на персийския език според новата метода), Истанбул, 1871.
  • Ihtiraat ve kessfiyyat (Изобретения и открития), Истанбул, 1881.
  • Fusuli erbea (Четири сезона), Истанбул, 1884.
  • Tahayyülat (Мечти), Истанбул, 1884.
  • Bagëti e Bujqësi (Стада и ниви), Букурещ, 1886.
  • E këndimit çunavet (Четене за момчета), Букурещ, 1886.
  • Istori e përgjithshme për mësonjëtoret të para (Основна история за начално отделение), Букурещ, 1886.
  • Vjersha për mësonjëtoret të para (Поезия за начално отделение), Букурещ, 1886.
  • Dituritë për mësonjëtoret të para (Основно познание на петте стълба), Букурещ, 1886.
  • O alithis pothos ton Skypetaron (Истинсктоо желание на албанците), Букурещ, 1886.
  • Luletë e Verësë (Цветя на лятото), Букурещ, 1890.
  • Mësime (Уроци), Букурещ, 1894.
  • Parajsa dhe fjala fluturake,(Рай и летящият свят) Букурещ, 1894.
  • Gjithësia (Вселена), Букурещ, 1895.
  • Fletore e bektashinjët, (Бележникът на Бекташи), Букурещ, 1895.
  • O eros (Любов), Истанбул, 1895.
  • Iliadh' e Omirit, (Илияда от Омир)), Букурещ, 1896.
  • Hstori e Skënderbeut (История на Скендербег), Букурещ, 1898.
  • Qerbelaja, (Кербала), Букурещ, 1898.
  • Istori e Shqipërisë (История на Албания), София, 1899.
  • Shqipëria (Албания), София, 1902.

Бележки

  1. Cornis-Pope, Marcel (2004). History of the literary cultures of East-Central Europe: junctures and disjunctures in the 19th and 20th centuries. History of the Literary Cultures of East-central Europe. 2. John Benjamins Publishing Company. pp. 291. ISBN 9027234531.
  2. Elsie, Robert (2005) "Writing in the independence period" Albanian literature: a short history London: I.B. Tauris in association with the Centre for Albanian Studies p. 100 ISBN 1845110315 . Retrieved January 18, 2011 "major source of inspiration and guiding lights for most Albanian poets and intellectuals"
  3. Албанците в България, откъс от "Албания"; Боби Бобев, Тома Кацори; 1998
  4. Bank of Albania. Currency: Banknotes in circulation. – Retrieved on 23 March 2009.
  5. Илиевска, Весна. РЕПОРТАЖА ОД МУЗЕЈОТ НА МАКЕДОНСКАТА БОРБА ЗА ДРЖАВНОСТ И САМОСТОЈНОСТ, в. Дневник, 17.09.2011 г.