Бошуля: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Svezar77 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Svezar77 (беседа | приноси)
Ред 26: Ред 26:
Тук е роден и Мартин Кацаров - народен хайдутин(1870-1878 г.) закрилник на поробените българи в ройона.
Тук е роден и Мартин Кацаров - народен хайдутин(1870-1878 г.) закрилник на поробените българи в ройона.


[[Файл:184300 150544711672164 797384 n.jpg|рамка|вдясно|"Информационния безплатен бюлетин на читалище "Просвета-1929" село Бошуля]]
==Преса==
==Преса==
През месец март на 2009 година излиза и първия брой на "Бошуля-инфо". Гражданска инициатива на Читалище "Просвета-1929" село Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов и Игор Чанев. В него се списват новини както от село Бошуля така и от цялата област. Като се използват статии на други информационни агенции. През месец януари 2013 година безплатното ежеседмично издание спира да се отпечатва.
През месец март на 2009 година излиза и първия брой на "Бошуля-инфо". Гражданска инициатива на Читалище "Просвета-1929" село Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов и Игор Чанев. В него се списват новини както от село Бошуля така и от цялата област. Като се използват статии на други информационни агенции. През месец януари 2013 година безплатното ежеседмично издание спира да се отпечатва.

Версия от 14:58, 21 април 2013

Бошуля
Общи данни
Население738 души[1] (15 март 2024 г.)
52,8 души/km²
Землище13,978 km²
Надм. височина229 m
Пощ. код4481
Тел. код03566
МПС кодРА
ЕКАТТЕ05949
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Септември
Васка Рачева
(Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Кметство
   кмет
Бошуля
Христина Венчева
(ГЕРБ)
Бошуля в Общомедия

Бошуля е село в Южна България. То се намира в община Септември, Област Пазарджик.

География

Село Бошуля /Алусоре/ през 1650г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой (област Пазарджик)се намира до южните поли на Бошулско – Величковските височини, от които най- висока точка се явява Градище /448 м/. Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак /Мокрото дере/, която идва от землищата на Виноградец и Карабунар и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 м. Не по малко важно е че през Бошуля минава Главният път от Пазарджик – Ветрен – Траянови врата за София, който се намира на 1 км. северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит /павета и др./. Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица .

Бошуля отстои на 6 км. разстояние от Септември и 13.5 км. разстояние от Пазарджик. Най - близките села са: Величково, Карабунар и Злокучене.

История

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бошуля е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2] На 8 март 2010 година се отпечатва първият брой на читалищен бюлетин "Бошуля"

Личности

В с. Бошуля са родени Митар Стоянов Гостев и Пеньо Митрев Стойнов, народни представители на Оборище за подготовка на априлското въстание 1876 г.

Тук е роден и Мартин Кацаров - народен хайдутин(1870-1878 г.) закрилник на поробените българи в ройона.

Файл:184300 150544711672164 797384 n.jpg
"Информационния безплатен бюлетин на читалище "Просвета-1929" село Бошуля

Преса

През месец март на 2009 година излиза и първия брой на "Бошуля-инфо". Гражданска инициатива на Читалище "Просвета-1929" село Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов и Игор Чанев. В него се списват новини както от село Бошуля така и от цялата област. Като се използват статии на други информационни агенции. През месец януари 2013 година безплатното ежеседмично издание спира да се отпечатва.

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.

Шаблон:Мъниче селища в България