Мордовци: Разлика между версии
м Робот Прибавяне: sh:Mordvini, sr:Мордвини |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Мордвинците''' (''мордовци'') са [[народност]], говореща езици от [[фино-пермски езици|фино-пермския клон]] на [[уралски езици|уралското семейство]]. Към [[2003]] броят им е около 1 000 000 души. По-малко от една трета от тях живеят в [[Мордовия]]. Останалите са пръснати в [[Самарска област|Самарска]], [[Пензенска област|Пензенска]], [[Оренбургска област|Оренбургска]] и [[Нижегородска област|Нижегородска]] област, както и в [[Татарстан]], [[Средна Азия]] и [[Сибир]]. |
'''Мордвинците''' (''мордовци'') са [[народност]], говореща езици от [[фино-пермски езици|фино-пермския клон]] на [[уралски езици|уралското семейство]]. Към [[2003]] броят им е около 1 000 000 души. По-малко от една трета от тях живеят в [[Мордовия]]. Останалите са пръснати в [[Самарска област|Самарска]], [[Пензенска област|Пензенска]], [[Оренбургска област|Оренбургска]] и [[Нижегородска област|Нижегородска]] област, както и в [[Татарстан]], [[Средна Азия]] и [[Сибир]]. |
||
Мордвинците се делят на две групи, говорещи на едноименните езици, |
Мордвинците се делят на две групи, говорещи на едноименните езици, [[ерзя]] и [[мокша]]. Обикновено те не признават определението мордвинци и общата си етническа принадлежност. Етническата група '''каратай''' живее в [[Татарстан]] и говори на [[татарски език]], но с голям брой мордвински думи. Друга мордвинска група, '''терюхан''', живее в Нижненовгородска област и от [[19 век]] говори [[руски език]]. Тези две групи се самоопределят с руския термин „'''мордва'''“. |
||
== История == |
|||
Според [[Павел Иванович Мелников|Мелников-Печорски]], цитиран от руския Орден Велес<ref name="orden.ru">Языческая Славянская Информационная сеть - [http://www.orden.ru/mordva.htm Очерки о мордве. П. И. Мельников - Печерский]</ref>, мордвинците произлизат от [[Нижегородска губерния|Нижегородската]], [[Симбирска губерния|Симбирската]], [[Саратовска губерния|Саратовската]], [[Пензенска губерния|Пензенската]] и северната част на [[Тамбовска губерния|Тамбовска]] губернии. Въпреки че са били със статут на свободни хора, са [[крепостничество|закрепостявани]] към [[манастир]]и и [[помещик|помещици]]. Те бягат и се заселват в средното поречие на [[Волга]], в Самарска губерния. Указ на [[Петър I (Русия)|Петър I]] изисква от самарския войвода да ги върне обратно, но част от тях бяга на север и още на юг. |
|||
== Източници == |
|||
<references/> |
|||
[[Категория: Угро-фини]] |
[[Категория: Угро-фини]] |
||
Версия от 10:28, 13 август 2006
Мордвинците (мордовци) са народност, говореща езици от фино-пермския клон на уралското семейство. Към 2003 броят им е около 1 000 000 души. По-малко от една трета от тях живеят в Мордовия. Останалите са пръснати в Самарска, Пензенска, Оренбургска и Нижегородска област, както и в Татарстан, Средна Азия и Сибир.
Мордвинците се делят на две групи, говорещи на едноименните езици, ерзя и мокша. Обикновено те не признават определението мордвинци и общата си етническа принадлежност. Етническата група каратай живее в Татарстан и говори на татарски език, но с голям брой мордвински думи. Друга мордвинска група, терюхан, живее в Нижненовгородска област и от 19 век говори руски език. Тези две групи се самоопределят с руския термин „мордва“.
История
Според Мелников-Печорски, цитиран от руския Орден Велес[1], мордвинците произлизат от Нижегородската, Симбирската, Саратовската, Пензенската и северната част на Тамбовска губернии. Въпреки че са били със статут на свободни хора, са закрепостявани към манастири и помещици. Те бягат и се заселват в средното поречие на Волга, в Самарска губерния. Указ на Петър I изисква от самарския войвода да ги върне обратно, но част от тях бяга на север и още на юг.
Източници
- ↑ Языческая Славянская Информационная сеть - Очерки о мордве. П. И. Мельников - Печерский