Проспер Мериме: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Bot: Migrating 51 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q160333 (translate me)
мРедакция без резюме
Ред 20: Ред 20:
| починал-месец = септември
| починал-месец = септември
| починал-година = 1870
| починал-година = 1870
| починал-място = Кан
| починал-място = Кан (Южна Франция){{!}}Кан
| починал-регион =
| починал-регион =
| починал-държава = Франция
| починал-държава = Франция
Ред 86: Ред 86:
Мериме се сприятелява с графиня Монтийо в Испания през [[1830]]. Когато [[Евгения]], дъщерята на графинята, става императрица на [[Франция]] през [[1853]], Мериме става сенатор.
Мериме се сприятелява с графиня Монтийо в Испания през [[1830]]. Когато [[Евгения]], дъщерята на графинята, става императрица на [[Франция]] през [[1853]], Мериме става сенатор.


Умира в [[Кан]] на [[23 септември]] [[1870]].
Умира в [[Кан (Южна Франция)|Кан]] на [[23 септември]] [[1870]].


== Избрано творчество ==
== Избрано творчество ==

Версия от 06:54, 6 май 2013

Шаблон:Инфовложка драматургШаблон:Инфовложка учен
Проспер Мериме
Prosper Mérimée
френски писател и драматург

Роден
Париж
Починал
Кан (Южна Франция)|Кан
ПогребанКан, Франция

Учил вЛицей Анри IV
Литература
ПсевдонимL' Auteur du Théâtre de Clara Gazul,[1] Clara Gazul,[1] Joseph Lestrange,[1] Hyacinthe Maglanovich[1]
Семейство
Съпругняма
ПартньорЖорж Санд[2]

Подпис
Уебсайт
Проспер Мериме в Общомедия

Проспер Мериме (Prosper Mérimée, 1803-1870) е френски драматург, историк, археолог и автор на литературни разкази (новели). Една от неговите новели служи като основа за операта Кармен. Член е на Френската академия от 1845.

Биография

Мериме е роден в Париж на 28 септември 1803, а според други източници — на 27 септември 1803. Завършва право в Сорбоната през 1823, а освен това учи и гръцки, испански, английски и руски език. Той е един от първите преводачи на руска литература (Пушкин, Гогол и Тургенев) във Франция.

Увлича се по мистицизма, историята и необикновеното. Повлиян е от историческата белетристика на сър Уолтър Скот и жестокостта и психологическата драма в творчеството на Александър Сергеевич Пушкин. Действието в много от разказите и мистериите на Мериме се развива в чуждестранни държави като Испания и Русия вдъхновяват писателя най-вече.

През 1830 е назначен на работа като главен инспектор по историческите монументи. С нюх на археолог и необикновена лингвистическа дарба, той е признат за забележителен учен. Увлича се по чертежите и строителството, като за първото има практически умения. Публикува много дописки.

Мериме се сприятелява с графиня Монтийо в Испания през 1830. Когато Евгения, дъщерята на графинята, става императрица на Франция през 1853, Мериме става сенатор.

Умира в Кан на 23 септември 1870.

Избрано творчество

  • Cromwell (1822) — първата му пиеса.
  • Le Théâtre de Clara Gazul (1825)
  • La Guzla (Гусла, 1827)
  • La Jacquerie (1828)
  • La Chronique du temps de Charles IX (Летопис за Карл IX, 1829) — роман за придворния живот във Франция.
  • Mosaïque (1833) — сборник от разкази.
  • Notes de voyages (1835-40) — пътеписи от Гърция, Испания, Турция и Франция.
  • Colomba (Коломба, 1840) — първата му известна новела, в която млада корсиканка принуждава брат си да извърши убийство заради вендета.
  • Carmen (Кармен, 1846) — друга известна новела, която разказва историята на невярна циганка, убита от влюбен в нея войник. Кармен по-късно е направена на опера от Жорж Бизе през 1875.
  • Lokis (1869) — произведение за свръхестественото.
  • La Chambre bleue (1872) — също със свръхестествена нотка.
  • Lettres à une inconnue (1874) — сборник от писма от Мериме до Жени Дакин, публикуван посмъртно.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. а б в г jn19990005676 // Посетен на 30 август 2020 г.
  2. www.larousse.fr