Проспер Мериме: Разлика между версии
м Bot: Migrating 51 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q160333 (translate me) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
| починал-месец = септември |
| починал-месец = септември |
||
| починал-година = 1870 |
| починал-година = 1870 |
||
| починал-място = Кан |
| починал-място = Кан (Южна Франция){{!}}Кан |
||
| починал-регион = |
| починал-регион = |
||
| починал-държава = Франция |
| починал-държава = Франция |
||
Ред 86: | Ред 86: | ||
Мериме се сприятелява с графиня Монтийо в Испания през [[1830]]. Когато [[Евгения]], дъщерята на графинята, става императрица на [[Франция]] през [[1853]], Мериме става сенатор. |
Мериме се сприятелява с графиня Монтийо в Испания през [[1830]]. Когато [[Евгения]], дъщерята на графинята, става императрица на [[Франция]] през [[1853]], Мериме става сенатор. |
||
Умира в [[Кан]] на [[23 септември]] [[1870]]. |
Умира в [[Кан (Южна Франция)|Кан]] на [[23 септември]] [[1870]]. |
||
== Избрано творчество == |
== Избрано творчество == |
Версия от 06:54, 6 май 2013
Проспер Мериме Prosper Mérimée | |
френски писател и драматург | |
Роден |
28 септември 1803 г.
Париж |
---|---|
Починал | 23 септември 1870 г.
Кан (Южна Франция)|Кан |
Погребан | Кан, Франция |
Учил в | Лицей Анри IV |
Литература | |
Псевдоним | L' Auteur du Théâtre de Clara Gazul,[1] Clara Gazul,[1] Joseph Lestrange,[1] Hyacinthe Maglanovich[1] |
Семейство | |
Съпруг | няма |
Партньор | Жорж Санд[2] |
Подпис | |
Уебсайт | |
Проспер Мериме в Общомедия |
Проспер Мериме (Prosper Mérimée, 1803-1870) е френски драматург, историк, археолог и автор на литературни разкази (новели). Една от неговите новели служи като основа за операта Кармен. Член е на Френската академия от 1845.
Биография
Мериме е роден в Париж на 28 септември 1803, а според други източници — на 27 септември 1803. Завършва право в Сорбоната през 1823, а освен това учи и гръцки, испански, английски и руски език. Той е един от първите преводачи на руска литература (Пушкин, Гогол и Тургенев) във Франция.
Увлича се по мистицизма, историята и необикновеното. Повлиян е от историческата белетристика на сър Уолтър Скот и жестокостта и психологическата драма в творчеството на Александър Сергеевич Пушкин. Действието в много от разказите и мистериите на Мериме се развива в чуждестранни държави като Испания и Русия вдъхновяват писателя най-вече.
През 1830 е назначен на работа като главен инспектор по историческите монументи. С нюх на археолог и необикновена лингвистическа дарба, той е признат за забележителен учен. Увлича се по чертежите и строителството, като за първото има практически умения. Публикува много дописки.
Мериме се сприятелява с графиня Монтийо в Испания през 1830. Когато Евгения, дъщерята на графинята, става императрица на Франция през 1853, Мериме става сенатор.
Умира в Кан на 23 септември 1870.
Избрано творчество
- Cromwell (1822) — първата му пиеса.
- Le Théâtre de Clara Gazul (1825)
- La Guzla (Гусла, 1827)
- La Jacquerie (1828)
- La Chronique du temps de Charles IX (Летопис за Карл IX, 1829) — роман за придворния живот във Франция.
- Mosaïque (1833) — сборник от разкази.
- Notes de voyages (1835-40) — пътеписи от Гърция, Испания, Турция и Франция.
- Colomba (Коломба, 1840) — първата му известна новела, в която млада корсиканка принуждава брат си да извърши убийство заради вендета.
- Carmen (Кармен, 1846) — друга известна новела, която разказва историята на невярна циганка, убита от влюбен в нея войник. Кармен по-късно е направена на опера от Жорж Бизе през 1875.
- Lokis (1869) — произведение за свръхестественото.
- La Chambre bleue (1872) — също със свръхестествена нотка.
- Lettres à une inconnue (1874) — сборник от писма от Мериме до Жени Дакин, публикуван посмъртно.
Външни препратки
- ↑ а б в г jn19990005676 // Посетен на 30 август 2020 г.
- ↑ www.larousse.fr