Ободрити: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Ободритите''', известни още като '''абодрити''' и '''бодрици''' (на [[немски]] : ''Abodriten'' ; [[полски]] : ''Obodryci'') са |
'''Ободритите''', известни още като '''абодрити''' и '''бодрици''' (на [[немски]] : ''Abodriten'' ; [[полски]] : ''Obodryci'') са [[западни славяни|западнославянски народ]], близък на [[венеди]]те, живял по южните брегове на [[Балтийско море]] (днес Североизточна [[Германия]] и Северозападна [[Полша]]) от началото на новата ера до около [[1500]] г., когато се смесил с други народи. През 9 век славянска общност със същото име присъства и в [[Панония]], като връзката между двете общности не е изяснена. |
||
== В Прибалтика == |
|||
През периода [[800]] – [[1200]] г. ободритите водили войни с [[Дания|датските]] крале, които се стремели към надмощие в балтийския район. Ободритите били християнизирани от немски [[мисионер]]и. |
През периода [[800]] – [[1200]] г. ободритите водили войни с [[Дания|датските]] крале, които се стремели към надмощие в балтийския район. Ободритите били християнизирани от немски [[мисионер]]и. |
||
== В Панония == |
|||
По време на управлението на хан [[Омуртаг]] ([[815]]–[[831|31]] г.) племе със същото име обитава левия бряг на [[Дунав]] — около долното течение на река [[Тиса]]. |
|||
В началото на 9 век ободритите живеят между реките [[Дунав]] и [[Тиса]] и вероятно попадат в границите на [[България]] след разгрома на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]] от [[Крум]] през 803 година. Повече сведения за тях има от времето след 818 година, когато заедно с [[тимочани]]те те се отделят от Българската държава и се присъединяват към [[Франкска империя|Франкската империя]]. През 822 година ободритите се присъединяват към въстанието на хърватския княз [[Людевит]] срещу император [[Лудвиг Благочестиви]], което претърпява поражение. Междувременно българският владетел [[Омуртаг]] се опитва да върне по дипломатически път ободритите в границите на България, като в крайна сметка това е осъществено след две военни кампании през 827 и 829 година.<ref>{{геб|1|10}}</ref> |
|||
Абодритите са присъединени към българската държава след разгрома на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. През [[818]] или [[822]] г. те се отделят от България и се присъединяват към [[Франкска империя|Франкската империя]] на [[Луи Благочестиви]], но след това отново влизат в българските граници. |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[Славяни]] |
* [[Славяни]] |
||
* [[Славянски народи]] |
* [[Славянски народи]] |
||
Версия от 08:05, 6 май 2013
Ободритите, известни още като абодрити и бодрици (на немски : Abodriten ; полски : Obodryci) са западнославянски народ, близък на венедите, живял по южните брегове на Балтийско море (днес Североизточна Германия и Северозападна Полша) от началото на новата ера до около 1500 г., когато се смесил с други народи. През 9 век славянска общност със същото име присъства и в Панония, като връзката между двете общности не е изяснена.
В Прибалтика
През периода 800 – 1200 г. ободритите водили войни с датските крале, които се стремели към надмощие в балтийския район. Ободритите били християнизирани от немски мисионери.
В Панония
В началото на 9 век ободритите живеят между реките Дунав и Тиса и вероятно попадат в границите на България след разгрома на Аварския хаганат от Крум през 803 година. Повече сведения за тях има от времето след 818 година, когато заедно с тимочаните те се отделят от Българската държава и се присъединяват към Франкската империя. През 822 година ободритите се присъединяват към въстанието на хърватския княз Людевит срещу император Лудвиг Благочестиви, което претърпява поражение. Междувременно българският владетел Омуртаг се опитва да върне по дипломатически път ободритите в границите на България, като в крайна сметка това е осъществено след две военни кампании през 827 и 829 година.[1]
Вижте също
| |||||||||||||||||||||||||||
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 10.