Княз Александър I (площад в София): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BigSteve (беседа | приноси)
323 редакции
+ История и линкове
BigSteve (беседа | приноси)
323 редакции
+ пренареждане
Ред 3: Ред 3:
'''„Княз Александър Батенберг“''', често наричан и само '''„Батенберг“''', е [[площад]] в централната част на [[София]], столицата на [[България]]. Наречен е на [[Александър I Батенберг]].
'''„Княз Александър Батенберг“''', често наричан и само '''„Батенберг“''', е [[площад]] в централната част на [[София]], столицата на [[България]]. Наречен е на [[Александър I Батенберг]].


В бившия [[Царски дворец (София)|царски дворец]] се разполагат [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]] и [[Национален етнографски музей|Националният етнографски музей]]. На площада се намира и [[БНБ|Българската народна банка]]. Тук е бил разположен и [[Мавзолей на Георги Димитров|Мавзолеят]] на [[Георги Димитров]] от 1949 до 1999 г., преди да бъде взривен.
На площада се намират бившия [[Царски дворец (София)|царски дворец]] (в който днес се помещават [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]] и [[Национален етнографски музей|Националният етнографски музей]]), а от 1949 до 1999 г на него е бил и [[Мавзолей на Георги Димитров|мавзолеят]] на [[Георги Димитров]].


Площадът е преименуван на "Александър I" от юни 2007 г.
Площадът е преименуван на "'''Александър I'''" от юни 2007 г.


== История ==
== История ==


Площадът съществува от преди [[Освобождението]], но се е намирал 200 м южно от настоящото му местоположение. Всъщност, площадът се "мести" най-малко два пъти в историята си. Понастоящем, той се намира южно от [[Национална художествена галерия|галерията]], но по време на [[Царска България]], този район е бил заграден като част от тогавашния [[Царски дворец (София)|дворец]] и съответно площадът се е намирал западно от него, където днес се намира паркинга между галерията и [[партийния дом]]. <ref>[http://kodeks.uni-bamberg.de/Bulgaria/media/SofiaPlanMeyer1908_L.jpg Карта на София, 1908] (квадрат D3), ''Bamberg Universitaet Kodeks''. Посетена март 2013.</ref><ref>[http://kodeks.uni-bamberg.de/Bulgaria/media/SofijaMap1927XL.jpg Карта на София, 1927], Bamberg Universitaet Kodeks. Посетена март 2013.</ref><ref>[http://www.lostbulgaria.com/?p=1053 Парад пред двореца, 1916 г], ''Изгубената България''. Посетена март 2013.</ref>
Площадът съществува от преди [[Освобождението]], когато се е намирал 200 м южно от настоящото му местоположение. Всъщност, площадът се "мести" най-малко два пъти в историята си. Преди да бъде въведен новия градоустройствен план на столицата в края на 19 век, площадът се е намирал отвъд [[Градската градина]], която тогава е била по-малка и площадът е бил на мястото на днешния фонтан пред [[Народен театър|Народния театър]]. <ref>[http://stara-sofia.com/map1879.html Кадастрален план на София, 1881 г], ''Стара София''. Посетена март 2013.</ref> По време на [[Царска България]], площадът е бил разположен западно от двореца, където днес се намира паркинга между галерията и [[Партийния дом]], като района на днешния площад е бил заграден като част от градините на двореца. <ref>[http://kodeks.uni-bamberg.de/Bulgaria/media/SofiaPlanMeyer1908_L.jpg Карта на София, 1908] (квадрат D3), ''Bamberg Universitaet Kodeks''. Посетена март 2013.</ref><ref>[http://kodeks.uni-bamberg.de/Bulgaria/media/SofijaMap1927XL.jpg Карта на София, 1927], Bamberg Universitaet Kodeks. Посетена март 2013.</ref><ref>[http://www.lostbulgaria.com/?p=1053 Парад пред двореца, 1916 г], ''Изгубената България''. Посетена март 2013.</ref>


⚫
По време на [[Народна република България|комузнизма]], площадът се премества на днешното му място, тоест южно от галерията, и се е наричал "пл. 9-ти септември", като от южната му страна е бил построен мавзолея на Георги Димитров. <ref>''София – План-указател'', КАБ – Главно управление по геодезия, картография и кадастър, София, 1979 г. (Стр. 30)</ref>
Преди да бъде въведен новия градоустройствен план на столицата в края на 19 век пък, площадът се е намирал 200 м пò на юг, отвъд [[Градската градина]], която тогава е била по-малка, а площадът се е намирал на мястото на фонтана пред днешния [[Народен театър]]. <ref>[http://stara-sofia.com/map1879.html Кадастрален план на София, 1881 г], ''Стара София''. Посетена март 2013.</ref>


Понастоящем, той е около 100 м дълъг и 30 м широк, като според някои карти се простира на още 50 м северозападно, по продължение на [[Цар Освободител (булевард в София)|бул. Цар Освободител]], в района между [[Партиен дом|Партийния дом]] и [[БНБ|Българската народна банка]].
⚫
По време на [[Народна република България|комузнизма]], площадът вече е бил на днешното си място и се е наричал "пл. 9-ти септември", като южно от него се е намирал вече разрушения [[мавзолей на Георги Димитров]]. <ref>''София – План-указател'', КАБ – Главно управление по геодезия, картография и кадастър, София, 1979 г. (Стр. 30)</ref>


== Мероприятия ==
== Мероприятия ==


На площада редовно се състоят концерти, в частност новогодишни, например на [[Горан Брегович]] през 2009/10 г <ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1131423385 Посрещаме 2010-а с Горан Брегович на "Батенберг"], Ibox, 17 ноем 2009. Посетена март 2013.</ref> и международния концерт-наградна церемония на телевизия Балканика през май 2010. <ref>[http://signal.bg/view_article.php?article_id=7186 Балканските награди на площад Батенберг], Signal.bg, 27 апр 2010. Посетена март 2013.</ref> През декември 2007-а пък беше построена специална 30-метрова рампа и докарани 250 тона сняг за кръг от световния шампионат по [[сноуборд]]. <ref>[http://www.ski.bg/events_bg.php?men=3&smen=3_3_1&comp=c10 NOKIA Snowboard FIS World Cup SOFIA 2007], Ski.bg, 22 дек 2007. Посетена март 2013.</ref><ref>[http://forum.slusham.com/viewtopic.php?p=9646 250т сняг в центъра на София за световен сноуборд шампионат], Slusham.com, 11 дек 2007. Посетена март 2013.</ref>
На площада редовно се състоят концерти, в частност новогодишни, например на [[Горан Брегович]] през 2009/10 г, <ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1131423385 Посрещаме 2010-а с Горан Брегович на "Батенберг"], Ibox, 17 ноем 2009. Посетена март 2013.</ref> и международния концерт/наградна церемония на телевизия Балканика през май 2010. <ref>[http://signal.bg/view_article.php?article_id=7186 Балканските награди на площад Батенберг], Signal.bg, 27 апр 2010. Посетена март 2013.</ref> През декември 2007-а е построена специална 30-метрова рампа и са докарани 250 тона сняг за кръг от световния шампионат по [[сноуборд]]. <ref>[http://www.ski.bg/events_bg.php?men=3&smen=3_3_1&comp=c10 NOKIA Snowboard FIS World Cup SOFIA 2007], Ski.bg, 22 дек 2007. Посетена март 2013.</ref><ref>[http://forum.slusham.com/viewtopic.php?p=9646 250т сняг в центъра на София за световен сноуборд шампионат], Slusham.com, 11 дек 2007. Посетена март 2013.</ref>


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 08:29, 9 май 2013

Националната художествена галерия на пл. „Батенберг“.

„Княз Александър Батенберг“, често наричан и само „Батенберг“, е площад в централната част на София, столицата на България. Наречен е на Александър I Батенберг.

На площада се намират бившия царски дворец (в който днес се помещават Националната художествена галерия и Националният етнографски музей), а от 1949 до 1999 г на него е бил и мавзолеят на Георги Димитров.

Площадът е преименуван на "Александър I" от юни 2007 г.

История

Площадът съществува от преди Освобождението, когато се е намирал 200 м южно от настоящото му местоположение. Всъщност, площадът се "мести" най-малко два пъти в историята си. Преди да бъде въведен новия градоустройствен план на столицата в края на 19 век, площадът се е намирал отвъд Градската градина, която тогава е била по-малка и площадът е бил на мястото на днешния фонтан пред Народния театър. [1] По време на Царска България, площадът е бил разположен западно от двореца, където днес се намира паркинга между галерията и Партийния дом, като района на днешния площад е бил заграден като част от градините на двореца. [2][3][4]

По време на комузнизма, площадът се премества на днешното му място, тоест южно от галерията, и се е наричал "пл. 9-ти септември", като от южната му страна е бил построен мавзолея на Георги Димитров. [5]

Понастоящем, той е около 100 м дълъг и 30 м широк, като според някои карти се простира на още 50 м северозападно, по продължение на бул. Цар Освободител, в района между Партийния дом и Българската народна банка.

Мероприятия

На площада редовно се състоят концерти, в частност новогодишни, например на Горан Брегович през 2009/10 г, [6] и международния концерт/наградна церемония на телевизия Балканика през май 2010. [7] През декември 2007-а е построена специална 30-метрова рампа и са докарани 250 тона сняг за кръг от световния шампионат по сноуборд. [8][9]

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Кадастрален план на София, 1881 г, Стара София. Посетена март 2013.
  2. ↑ Карта на София, 1908 (квадрат D3), Bamberg Universitaet Kodeks. Посетена март 2013.
  3. ↑ Карта на София, 1927, Bamberg Universitaet Kodeks. Посетена март 2013.
  4. ↑ Парад пред двореца, 1916 г, Изгубената България. Посетена март 2013.
  5. ↑ София – План-указател, КАБ – Главно управление по геодезия, картография и кадастър, София, 1979 г. (Стр. 30)
  6. ↑ Посрещаме 2010-а с Горан Брегович на "Батенберг", Ibox, 17 ноем 2009. Посетена март 2013.
  7. ↑ Балканските награди на площад Батенберг, Signal.bg, 27 апр 2010. Посетена март 2013.
  8. ↑ NOKIA Snowboard FIS World Cup SOFIA 2007, Ski.bg, 22 дек 2007. Посетена март 2013.
  9. ↑ 250т сняг в центъра на София за световен сноуборд шампионат, Slusham.com, 11 дек 2007. Посетена март 2013.

Шаблон:София-мъниче

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Княз_Александър_I_(площад_в_София)&oldid=5709972“.