Минчо Нейчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Addbot (беседа | приноси)
145 445 редакции
м Робот: Преместване на 5 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q2547726.
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Биография инфо
{{Държавник инфо
| име = Минчо Нейчев
|име = Минчо Нейчев
| портрет = Bundesarchiv Bild 183-S99287, Berlin, III. SED-Parteitag, Rede Mintscho Neitschev cropped.jpg
|наставка =
|портрет = Bundesarchiv Bild 183-S99287, Berlin, III. SED-Parteitag, Rede Mintscho Neitschev cropped.jpg
|длъжност = [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Председател на Президиум на НС на НРБ]]
| описание = български политик
|мандат_нач = [[9 декември]] [[1947]]
⚫
| роден-дата = [[4 април]]{{дата нов стил}} [[1887]]
|мандат_край = [[11 август]] [[1956]]
⚫
| роден-място = [[Стара Загора]], [[България]]
|президент =
⚫
| починал-дата = {{дата на смърт и години|1956|08|11|1887|04|04}}
|канцлер =
⚫
| починал-място = [[Търговище]], [[България]]
| още =
|вицепрезидент =
|министър-председател =
⚫
{{Депутат-България|26о=1|1н=1|2н=1|6в=1}}
|предшестван от =
|наследен от = [[Георги Дамянов]]
⚫
|роден_дата = [[4 април]]{{дата нов стил}} [[1887]]
⚫
|роден_място = [[Стара Загора]], [[България]]
⚫
|починал_дата = {{дата на смърт и години|1956|08|11|1887|04|04}}
⚫
|починал_място = [[Търговище]], [[България]]
|погребан =
|националност =
|партия = [[БКП]] (1920-1956)
|партия2 =
|родства =
|съпруг =
|деца =
|седалище =
|религия =
|alma mater =
|професия = [[адвокат]] • [[политик]]
|подпис =
|уебсайт =
|преданост =
|род войски =
|години на служба =
|звание =
|войсково поделение =
|командвания =
|войни =
|отличия =
|портал =
⚫
|бележки = {{Скриване||{{Депутат-България|26о=1|1н=1|2н=1|6в=1}}}}
}}
}}


'''Минчо Колев Нейчев''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Българската комунистическа партия]].
'''Минчо Колев Нейчев''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Българската комунистическа партия]].


Участва в няколко правителства след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] - като министър на правосъдието в кабинета на [[Кимон Георгиев]] (1944 - 1946), министър на просветата при [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] (1946 - 1947) и [[външен министър]] при [[Вълко Червенков]] и [[Антон Югов]] (1950 - 1956). До 1947 г. оглавява и комисията, изработила [[Димитровска конституция|Димитровската конституция]], а до 1950 г. заема най-високата държавна длъжност - председател на Президиума на Народното събрание.
Участва в няколко правителства след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] - като министър на правосъдието в кабинета на [[Кимон Георгиев]] (1944-1946), министър на просветата при [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] (1946-1947) и [[външен министър]] при [[Вълко Червенков]] и [[Антон Югов]] (1950-1956). До 1947 г. оглавява и комисията, изработила [[Димитровска конституция|Димитровската конституция]], а до 1950 г. заема най-високата държавна длъжност - председател на Президиума на Народното събрание.


== Биография ==
== Биография ==
Роден е на [[4 април]] (23 март стар стил) [[1887]] г. в [[Стара Загора]]. През 1908 г. завършва [[право]] в [[Швейцария]], след което работи като [[адвокат]] в родния си град. През 1920 г. става член на БКП и на ръководството на нейната организация в Стара Загора. След [[Септемврийското въстание]] от 1923 г. е арестуван за няколко месеца. През 1941 г. отново е арестуван и е изпратен в лагера [[Кръстополе (лагер)|Кръсто поле]]. През 1943 г. е освободен и се включва в дейността на [[Отечествения фронт]].<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
Роден е на [[4 април]] (23 март стар стил) 1887 г. в [[Стара Загора]]. През 1908 г. завършва [[право]] в [[Швейцария]], след което работи като [[адвокат]] в родния си град. През 1920 г. става член на БКП и на ръководството на нейната организация в Стара Загора. След [[Септемврийското въстание]] от 1923 г. е арестуван за няколко месеца. През 1941 г. отново е арестуван и е изпратен в лагера [[Кръстополе (лагер)|Кръсто поле]]. През 1943 г. е освободен и се включва в дейността на [[Отечествения фронт]].<ref name="tt">{{ташев}}</ref>


В правителството, образувано след [[9 септември 1944]] г., става [[министър на правосъдието]]. От 1945 г. е член на [[Централен комитет на БКП|Централния комитет]] на БКП, през 1948 г. става кандидат-член, а през 1949 г. - член на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]].
В правителството, образувано след [[9 септември 1944]] г., става [[министър на правосъдието]]. От 1945 г. е член на [[Централен комитет на БКП|Централния комитет]] на БКП, през 1948 г. става кандидат-член, а през 1949 г. - член на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]].


След кратко прекъсване през лятото на 1946 г. отново става член на правителството - като [[министър на народното просвещение]]. През 1947 г. е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI велико народно събрание (1947 - 1949) и на I народно събрание (1950). През 1950 г. става [[министър на външните работи]].
След кратко прекъсване през лятото на 1946 г. отново става член на правителството - като [[министър на народното просвещение]]. През 1947 г. е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI<sup>-тото</sup> велико народно събрание (1947-1949) и на I<sup>-то</sup> народно събрание (1950). През 1950 г. става [[министър на външните работи]].


След отстраняването на Вълко Червенков през 1954 г. Минчо Нейчев е изваден от състава на Политбюро, но остава външен министър до смъртта си на [[11 август]] [[1956]] г.<ref name="tt"/>
След отстраняването на Вълко Червенков през 1954 г. Минчо Нейчев е изваден от състава на Политбюро, но остава външен министър до смъртта си на [[11 август]] [[1956]] г.<ref name="tt"/>

Версия от 08:30, 20 май 2013

Минчо Нейчев
Председател на Президиум на НС на НРБ
Мандат9 декември 1947 – 11 август 1956
НаследникГеорги Дамянов
Лична информация
Роден
Починал
11 август 1956 г. (на 69 г.)
Полит. партияБКП (1920-1956)
Професияадвокат • политик
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   
Минчо Нейчев в Общомедия

Минчо Колев Нейчев е български политик от Българската комунистическа партия.

Участва в няколко правителства след Деветосептемврийския преврат - като министър на правосъдието в кабинета на Кимон Георгиев (1944-1946), министър на просветата при Георги Димитров (1946-1947) и външен министър при Вълко Червенков и Антон Югов (1950-1956). До 1947 г. оглавява и комисията, изработила Димитровската конституция, а до 1950 г. заема най-високата държавна длъжност - председател на Президиума на Народното събрание.

Биография

Роден е на 4 април (23 март стар стил) 1887 г. в Стара Загора. През 1908 г. завършва право в Швейцария, след което работи като адвокат в родния си град. През 1920 г. става член на БКП и на ръководството на нейната организация в Стара Загора. След Септемврийското въстание от 1923 г. е арестуван за няколко месеца. През 1941 г. отново е арестуван и е изпратен в лагера Кръсто поле. През 1943 г. е освободен и се включва в дейността на Отечествения фронт.[1]

В правителството, образувано след 9 септември 1944 г., става министър на правосъдието. От 1945 г. е член на Централния комитет на БКП, през 1948 г. става кандидат-член, а през 1949 г. - член на Политбюро.

След кратко прекъсване през лятото на 1946 г. отново става член на правителството - като министър на народното просвещение. През 1947 г. е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI-тото велико народно събрание (1947-1949) и на I-то народно събрание (1950). През 1950 г. става министър на външните работи.

След отстраняването на Вълко Червенков през 1954 г. Минчо Нейчев е изваден от състава на Политбюро, но остава външен министър до смъртта си на 11 август 1956 г.[1]

Източници

  1. ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Минчо_Нейчев&oldid=5723326“.