Батошево: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Bot: Migrating 4 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q2454047 (translate me)
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Селище в България
{{Селище в България
| картинка = Batoshevo-church.jpg
| картинка-описание = Църквата и часовниковата кула в Батошево
| екатте = 2885
| екатте = 2885
| надм-височина=290
| надм-височина=290

Версия от 17:43, 20 май 2013

Батошево
Църквата и часовниковата кула в Батошево
Църквата и часовниковата кула в Батошево
Общи данни
Население845 души[1] (15 март 2024 г.)
38,2 души/km²
Землище22.145 km²
Надм. височина340 m
Пощ. код5470
Тел. код067303
МПС кодЕВ
ЕКАТТЕ02885
Администрация
ДържаваБългария
ОбластГаброво
Община
   кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Батошево
Росица Георгиева
(ГЕРБ)
Батошево в Общомедия

Батошево е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, Област Габрово.

География

Църквата и часовниковата кула

История

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Батошево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Културни и природни забележителности

Батошевски манастир „Въведение Богородично“ и Девически манастир.

Икономика

В селото са изградени ВЕЦ Батошево 1 и 2, които са малки водноелектрически централи, като ВЕЦ Батошево 2 е нова, построена с номинална мощност 2100 kW. В селото има също и цех за обработка на пластмасови изделия. ВЕЦ "Батошево" (1) е историческа, една от първите водноелектрически централи в България, строена в периода 1929-1930 г. от Воден синдикат "Росица". Основен проектант е инж. Борис Хаджиев (Габрово), възпитаник на Лвовската политехника. Това е част от каскадата малки язовири и електроцентрали в Стара планина, изграден от този Синдикат - първата каскада в страната. Тя функционира до ден-днешен. Стратегическото виждане на авторите е било, че водите в България са с много източници, на големи денивелации, но малки по дебит, заради което е най-добре да се залага на множество малки обекти, а не на няколко крупни. Тази концепция е изоставена веднага след 9.9.1944 г. от новата власт по съветски образец.

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.

Шаблон:Мъниче селища в България