Католическа църква

Част от серията статии за
Християнство
Иисус Христос
Непорочно зачатие Разпятие Възкресение Христология
Библията
Стар завет Нов завет Десетте Божи заповеди (Декалог) Боговдъхновение Херменевтика Канон на Библията Апокриф Септуагинта Преводи на Библията
Християнска теология
Светата Троица (Отец, Син, Дух) Сътворение Грях Изповед Вяра Опрощение Освещение Кръщение Спасение Божие царство Евангелие Църква Апологетика Теозис Арминианизъм Ресторационизъм Фундаментално християнство
История и традиции
Апостоли Мария Павел Петър Християнството в дати Отци Константин I Икуменически съвети Иконоборство Великата схизма Кръстоносни походи Реформацията
Култура и ритуали
Изкуство Музика Икуменизъм Критицизъм Проповед Молитва Литургия Литургичен календар Християнски символизъм
Деноминации
Западни: Адвентизъм Анабаптизъм Англиканизъм Баптизъм Евангелизъм Калвинизъм Лутеранство Методизъм Петдесятничество Протестантство Римокатолицизъм Източни: Източно православие Нехалкедонски църкви Асирийска църква Източнокатолически църкви Нетринитарни църкви Движения
Личности
Атанасий Аврелий Августин Анселм Григорий Палама Ириней Дионисий Ареопагит Тома Аквински Уесли Джон Уиклиф Мартин Лутер Жан Калвин Кери Барт Греъм Вартоломей I Франциск

Римокатолическата църква е най-многобройното християнско вероизповедание, което включва църквите, признаващи върховенството на римския папа като глава на Вселенската църква. Както повечето християнски църкви, тя е продължител на първоначална църква, основана от дванадесетте апостоли след смъртта и възкресението на Исус Христос. Римокатолическата и Източноправославната църква се разделят при Източно-Западната схизма през 1054. И двете църкви са приемници на първоначалната Христова църква, но традициите им са различни. Някои от Отците на Църквата считат, че епископът на Рим, римският епископ е primus inter pares (пръв сред равни), основано на обстоятелството, че св.ап. Петър е първият римски епископ, и че в Рим се намира неговият гроб, но най-вече — защото нему Иисус казва „Ти си Петър/камък-гр./ и на този камък ще съградя Църквата си“). Несъгласието на Константинополския патриарх Фотий през 9-ти век да уважи каноничното решение на папата, непризнаващо назначаването му за законно стои в основата на разделението между Източната и Западната християнски църкви, окончателно състояло се през 1054 г.

От самото начало на християнството, Римският папа е бил признаван като пръв епископ — и по чест, и облечен с известни юридически арбитражни права. След разделението на църквите обаче, източното православие настоява единствено на първата част — че Римският папа с нищо не се различава от останалите, освен по „честта“ и няма никакви юридически права върху християнската църква в нейната цялост.

История

Възникване на Християнската църква

Римокатолическата църква е продължител на първоначалната християнска църква, основана от Исус Христос. Според Новия завет Христос избира сред последователите си 12 апостоли, на които възлага да продължат неговото дело, като на апостол Петър възлага особената задача на главенство върху цялата Църква. , когато казва „на тоя камък ще съградя църквата Си… и ще ти дам ключовете на царството небесно“. Явяването на Светия Дух на Петдесетница поставя началото на църквата, а епископите са наследници на първите апостоли.

Според католическото предание, апостол Петър се установява в Рим, където основава църковна община, служи като първи римски епископ и оставя папа Лин за свой наследник. Това потвърждават текстове на раннохристиянски автори, като апостол Павел и папа Климент I, както и от някои археологически данни. Има и такива историци, които отхвърлят пряката връзка на Римокатолическата църква с Исус Христос, смятайки, че в Рим не е имало епископ по времето на апостолите.

Ранно християнство

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Средновековие

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Реформация и Контрареформация

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Великите географски открития и Просвещението

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Новото време

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Съвременност

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Обреди

Основно тайнство в Римокатолическата християнска църква (както и в Православната) е Светата литургия. Представлява пресъздаване на жертвоприношението от Новия завет, в което Исус Христос се принася в жертва за хората чрез хляба и виното, олицетворяващи тялото и кръвта на Божия син. Римокатолическата литургия се състои от Литургия на словото и Евхаристийна литургия. Литургията на словото съдържа четенията от Светото писание, предвидени за съответния ден. Те са както от Стария, така и от Новия Завет на Библията, и задължително псалм от книгата Псалтир на Свети Пророк Цар Давид. Евхаристичната част съдържа приемането на даровете и преломяването на хляба и виното — точно пресъздаване на последните моменти от живота на Исус Христос. Причастието е върховният миг на литургията. Всеки, който няма тежък или смъртен грях, католик, може да приеме Светото Причастие (Евхаристия). Това означава, че тези, които не се намират в благодатно състояние, т.е. извършили са тежък грях и не са се изповядали, не могат да се причестят и ако го направят, извършват светотатство, което е тежък смъртен грях.

Освен тайнството Причастие, както и в Православната църква, другите тайнства са Кръщение, Изповед, Свещенство, Брак и Маслоосвещение. В Римокатолическата църква се извършва отделно тайнството Миропомазание или Конфирмация (потвърждение)- помазване с миро на младите католици, навършили определена възраст, обикновено 14-15 години. От този момент те могат да се причестяват.

За разлика от Източноправославната църква, от XI век в Римокатолическата църква свещениците от латинския обред дават обет за безбрачие т.нар. целибат. Това изискване не се отнася за тези от източен обред, т.нар. „присъединени“ към Рим или иначе казано, „униатски“ църкви.

От друга страна, докато Православната църква допуска трикратен развод, Римокатолическата църква такъв не допуска развод по никакъв повод. Думите на Христос: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ се спазват вярно в католическата доктрина. Развод е възможен само в изключителни случаи, и това става след изрично разрешение на Римския Папа, за което обикновено се чака с години. В Православната църква се допуска църковен брак само между кръстени в своето лоно, докато в Римокатолическата църква са разрешени смесените бракове между представители на двете християнски вероизповедания, тоест не е необходимо кръщение на православния християнин, за да се венчае за римокатолик в католическа църква. Православен, който се венчае в римокатолическа църква, не загубва статута си на православен, освен ако изрично не пожелае да се присъедини към католическата общност, приемайки Светото Причастие, като преди това се изповяда пред католически свещеник.

За разлика от Православната църква, в която причастието се извършва с квасен хляб, в Римокатолическата традиция хлябът е неквасен. Осветеното вино не се приема от вярващите, както е в православието, а само от духовниците (това правило не е ненарушимо — често вярващите се причестяват и с виното). Смята се, че хостията (парченцето квасен хляб) съдържа в себе си тялото и от кръвта на Христос след освещаването на даровете.

Следвайки думите на Христос в Евангелието, Римокатоличеството приема главенството на папата, наследникът на апостол Петър, над цялата Църква. Също така, в Католическата църква Символът на вярата се чете или произнася с добавката „…и от Сина“ („филиокве“, filioque) към символа на вярата. Тази добавка се прави, за да се поясни преводът на гръцката дума „ ἐκπορευόμενον“ (изхожда и произхожда) в Никео-Цариградския символ, която не съответства напълно на латинския глагол ¨procedit¨. Горната добавка се налага, за да се получи пълноценна представа за каноничната истина, че Св. Дух произхожда само и единствено от Отца, но същевременно изхожда от Сина, тъй като е „Дух Христов“.

В никакъв случай изразът „…и от Сина“ не е бил добавен със намерението да се принизи йерархичността в Троицата, тоест да се изменя църковното учение или за да бъде самоволно променян Никео-Цариградския Символ на вярата (както бива обвинявана Вселенската (Католическата)християнска църква днес), а по-скоро, за да уточни Символа на вярата в неговия превод на латински. Това е и причината римските патриарси (папите), въпреки първоначалната си съпротива, накрая да я приемат като общовалидна на Запад, като и днес Римокатолическата църква безусловно подчертава, че на гръцки език Символът на вярата не се нуждае от горната добавка.

По време на Светата литургия верните изповядат:

• Химн (Gloria)
• Верую (Credo)
• Отче наш (Pater Noster)

98% от римокатолиците принадлежат към западния (латински) обред. Останалите 2% са към някой от източните обреди. Частите на римокатолическата църква, използващи източен обред, се наричат източни или обединени униатски католически църкви.

Източници

• Матей. От Матея Свето Евангелие 16:18-19 // Новий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа. БПЦ. Посетен на 12 март 2010.
• Barry, John F. One Faith, One Lord: A Study of Basic Catholic Belief. 2001. ISBN 0-8215-2207-8.
• Bokenkotter, Thomas. A Concise History of the Catholic Church. Doubleday, 2004. ISBN 0385505841.
• Duffy, Eamon. Saints and Sinners, a History of the Popes. Yale University Press, 1997. ISBN 0-3000-7332-1.
• Eberhardt, Newman C. A Summary of Catholic History, Ancient and Medieval History. B. Herder Book, 1961.
• Franzen, August и др. A History of the Church. Herder and Herder, 1969.
• Kelly, J. N. Oxford Dictionary of the Popes. Prentice Hall, 1986. ISBN 9780191909351.
• Kreeft, Peter. Catholic Christianity. Ignatius Press, 2001. ISBN ISBN 0-89870-798-6.
• Orlandis, Jose. A Short History of the Catholic Church. Scepter Publishers, 1993. ISBN 1851821252.
• Paul VI. Lumen Gentium // Libreria Editrice Vaticana, 1964. Посетен на 19 ноември 2009.
• Vatican Council I. Dogmatic Constitution Pastor aeternus on the Church of Christ // EWTN, 1996. Посетен на 24 ноември 2009.

Литература

• Неделчев, Нено. Диалект на българите-католици. Велико Търново, Абагар, 1994. ISBN 978-954-8258-22-7.
• Католическата духовна култура и нейното присъствие и влияние в България. С., 1992.
• Чурешки, Стефан. Римокатолическата пропаганда и българската история. Към философията на българската история. Велико Търново, Праксис, 2001, 110 с.
• Стефанов, архим. Павел. Нов поглед към унията между Българската и Римската църква през XIII век. — В: Преславска книжовна школа. Т. 5. Изследвания в чест на проф. д. ист. н. Тотю Тотев. Отг. ред. В. Гюзелев и Хр. Трендафилов. С., 2001, 343-352, 1 ил.
• Димитров, Божидар. България и папството. С., Български бестселър, 2002.
• Българи, италианци, Ватикана. Bulgari, italiani, Vaticano. Автори: Б. Димитров, Пл. Павлов и Асен Марчевски. С., 2002, 150 с.
• Янков, Ангел. Календарни празници и обичаи на българските католици (края на XIX — средата на ХХ век). С., 2003, 330 с.
• Grandhomme, J.-N., D. Rance. Catholiques de Bulgarie. Mareil-Marly, 2003, 328 p.
• Ваташки, Румен. Българската православна църква и римокатолическите мисии в България (1860 — 30-те години на ХХ век). Шумен, УИ, 2005, 372 с.

Вижте още

• Католическа църква в България

Външни препратки

• Официален сайт на Ватикана
• Католическата църква в България и общностните идентичности на принадлежащите към нея верни през XIX и първата половина на ХХ век
• Различия между католици и православни