Разлика между версии на „Право на Европейския съюз“

Направо към навигацията Направо към търсенето
допълване раздел
м (Робот: Преместване на 32 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q208202.)
(допълване раздел)
 
== Първично право на ЕС ==
'''Първичното право на ЕО и ЕС''' обхваща Учредителните договори на трите общности, както и договорите и актовете за изменение и допълнение на учредителните договори (тук се включват и договорите за присъединяване на нови държави-членки). Първичните източници на правото на ЕС са с основополагащо значение – според [[Съд на ЕОЕС|Съда на ЕОЕС]] учредителните договори са “конституционна харта” на Общностите. Към тях се отнасят:
 
* ''Парижкият договор за създаване на ЕОВСЕвропейската общност за въглища и стомана'' от 18 април 1951 г., влязъл в сила на 25 юли 1952 г. със срок на действие 50 години, които изтичат през 2002 г.;
* ''Договорът за създаване на ЕИОЕвропейската икономическа общност'' и ''Договорът за създаване на ЕОАЕЕвропейската общност за атомна енергия'' – [[Евратом]], (наричани ''[[Договор от Рим|Римски договори]]''), подписани на 25 март 1957 г. и влезли в сила на 1 януари 1958 г. И двата договора са безсрочни;
* [[Договор от Маастрихт|Договорът за създаване на ЕС]] (наричан Договорът от Маастрихт), подписан на 7 февруари 1992 г., в сила от 1 ноември 1993 г.;
* [[Договор от Лисабон|Лисабонският договор]], подписан на [[13 декември]] [[2007]] г. и в сила от 1 декември 2009 г., който изменя Римските и Маастрихтския договори, без да ги заменя, след провала на опита за приемане на [[Европейска конституция]].
* ''[[Директива (Европейски съюз)|Директиви]]''те обвързват всяка държава-членка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, т.е. те са целеви [[акт]]ове. Националният законодател избира с какви средства и под каква форма да постигне искания от директивата резултат. Директивата не е акт с пряко приложение и за да породи действие във вътрешния [[правов ред]] на държава-членка е необходимо директивата да бъде транспонирана в националното законодателство;
* ''Решения''та са актове който имат конкретен адресат - [[юридическо лице]], държава-членка или неин орган. Решението обвързва само адресата си и е задължително в своята цялост. Решението има директен и непосредствен ефект, пораждащ права и задължения направо за всички субекти в държавата-членка;
* ''Препоръки и становища'', които са формално без [[правна сила]], те нямат обвързващ адресатите си ефект. Те се приемат от Общностните институции по въпроси, по които последните не са овластени да приемат обвързващ акт, или когато същите преценят, че такъв не е нужен. Според Съда на Европейската общност (СЕО)ЕС препоръките не са напълно лишени от правно действие. СЕОСъдът изрично установява задължение за националния съд да се съобразява с препоръките на Общностните институции при тълкуването и прилагането на националното право (виж и [[тълкуване на правото]]).
 
== Други актове на ЕС ==
Приема се, че т.нар. първични и вторични актове не изчерпват всички видове правни актове, приемани от органите на ЕС. Съществуват и т.нар. „атипични актове“ – вътрешни регламенти (вътрешни директиви, вътрешни препоръки и вътрешни становища) с действие само в отношенията между институциите на ЕС, както и непредвидени в договорите видове актове – резолюции, позиции, заключения, декларации, съобщения и други, които нерядко се използват от [[Съвет на Европейския съюз|Съвета на ЕС]] или [[Европейска комисия|КомисиятаЕвропейската комисия]].
 
Общата политика по външните работи и сигурността на ЕС се осъществява чрез общи стратегии, действия и позиции, както и чрез решения в изпълнение на определени от ЕС общи насоки. Тези актове се приемат съответно от Съвета (общите стратегии) или от Съвета на министрите (общите действия и позиции). Полицейското и съдебно сътрудничество по [[пеналистика|наказателноправни въпроси]] се осъществява чрез общи позиции, рамкови и други решения и конвенции. Тези актове се приемат от Съвета на министрите с единодушие, по предложение на ЕК или по инициатива на държавите-членки.
 
== Законодателен процес ==
{{основна|Законодателен процес в Европейския съюз}}
Основни действащи лица в законодателния процес са Европейският парламент и Съветът на ЕС. Обикновено техните компетенции и правомощия за създаване и коригиране на законодателството са разделени по равно, докато правомощието да иницира закони е дадено на Европейската комисия. Националните парламенти също имат известни правомощия.
 
== Източници ==

Навигация