В очакване на Годо: Разлика между версии
Редакция без резюме |
малко пълнеж... |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
| език = [[френски]] |
| език = [[френски]] |
||
| автор = [[Самюъл Бекет]] |
| автор = [[Самюъл Бекет]] |
||
| преводач = Бояна Петрова / |
| преводач = Бояна Петрова / 1980 |
||
| издадена-година = 1952 |
| издадена-година = 1952 |
||
| издадена-държава = Франция |
| издадена-държава = Франция |
||
| издателство = Минюи |
| издателство = Минюи |
||
| жанр = Драма Модернизъм Сатира Хумор |
| жанр = Драма Модернизъм Абсурдизъм Сатира Хумор |
||
| вид = пиеса |
| вид = пиеса |
||
| произведения = |
| произведения = |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
}} |
}} |
||
'''''В очакване на Годо''''' ({{lang-fr|En attendant Godot}}) е пиеса в две действия, написана от нобелиста Самюъл Бекет и публикувана през 1952 г. в [[Париж]] от издателство Минюи. |
'''''В очакване на Годо''''' ({{lang-fr|En attendant Godot}}) е пиеса в две действия, написана от нобелиста [[Самюъл Бекет]] и публикувана през 1952 г. в [[Париж]] от издателство Минюи. |
||
Първото представление е играно в Парижкия Théâtre de Babylone на 5 януари 1953, режисирано от Роже Блен, който изпълнявал и една от ролите. Липсата на непосредствено разбираемо послание първоначално предизвиквало бурни реакции на публиката. В последствие пиесата се утвърждава като една от знаковите творби на модерната драматургия. Поставяна е многократно по сцените на европейските театри както и на други места по света. |
|||
На български език пиесaта е преведена в 1980г<ref>Самюъл Бекет, ''В очакване на Годо : Трагикомедия в 2 действия'', София : Нар. култура, 1980</ref> от Бояна Петрова. Най-новата й постановка е в сатиричния театър през зимния сезон на 2008г.<ref>[http://web.archive.org/web/20080328005707/http://www.satirata.bg/spec-v_ochakvane_na_godo.htm Обява] на Сатиричния театър</ref> |
|||
===Описание=== |
|||
При първото издание на оригиналния френски текст липсва стандартното разделянето на действия и сцени. При превода на английски и по-късно се установява делението на 2 действия. |
|||
Главните действащи лица са Владимир и Естрагон, в хода на представлението се появяват още Лъки и Поцо, както и едно момче, което носи вести - общо пет (като не се брои Годо, който бива очакван). |
|||
===Тълкувания=== |
|||
В началото на 60г на миналия век критикът Мартин Еслин използва описанието ''театър на абсурда'', а парадигматичен пример за това понятие става пиеста на Бекет. Тъй като собственият й автор никога не е предлагал насоки за рзбиране, а само е отричал натрапваните тълкования, вариантите за нейното обяснение са многобройни и равностойни. |
|||
===Бележки=== |
===Бележки=== |
||
Версия от 19:41, 3 юни 2013
 | Тази статия е „микромъниче“. Това е мъниче, което е твърде малко за самостоятелна статия и трябва да се разшири, да се слее с друга статия, да се премести в Уикиречник и/или да се изтрие. Две седмици след поставянето на този шаблон администраторите може да изтрият страницата, ако тя все още не съдържа достатъчно информация. Шаблонът е поставен в 12:49, 3 юни 2013 (UTC). |
В очакване на Годо (Шаблон:Lang-fr) е пиеса в две действия, написана от нобелиста Самюъл Бекет и публикувана през 1952 г. в Париж от издателство Минюи.
Първото представление е играно в Парижкия Théâtre de Babylone на 5 януари 1953, режисирано от Роже Блен, който изпълнявал и една от ролите. Липсата на непосредствено разбираемо послание първоначално предизвиквало бурни реакции на публиката. В последствие пиесата се утвърждава като една от знаковите творби на модерната драматургия. Поставяна е многократно по сцените на европейските театри както и на други места по света.
На български език пиесaта е преведена в 1980г[1] от Бояна Петрова. Най-новата й постановка е в сатиричния театър през зимния сезон на 2008г.[2]
Описание
При първото издание на оригиналния френски текст липсва стандартното разделянето на действия и сцени. При превода на английски и по-късно се установява делението на 2 действия.
Главните действащи лица са Владимир и Естрагон, в хода на представлението се появяват още Лъки и Поцо, както и едно момче, което носи вести - общо пет (като не се брои Годо, който бива очакван).
Тълкувания
В началото на 60г на миналия век критикът Мартин Еслин използва описанието театър на абсурда, а парадигматичен пример за това понятие става пиеста на Бекет. Тъй като собственият й автор никога не е предлагал насоки за рзбиране, а само е отричал натрапваните тълкования, вариантите за нейното обяснение са многобройни и равностойни.