Гвелфи и гибелини: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Гвелфите и гибелини''' (на [[италиански]] ''guelfi e ghibellini'') са противоположни политически течения в Централна и Северна [[Италия]] през [[12 век|12]] и [[13 век]], поддържащи съответно [[папа]]та и [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]]. Конфликтът помежду им е резултат от [[Борба за |
'''Гвелфите и гибелини''' (на [[италиански]] ''guelfi e ghibellini'') са противоположни политически течения в Централна и Северна [[Италия]] през [[12 век|12]] и [[13 век]], поддържащи съответно [[папа]]та и [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]]. Конфликтът помежду им е резултат от [[Борба за инвеститура|Борбата за инвеститура]] през [[11 век]], която представлява борбата за въвеждане в сан [[епископ]] (''инвеститур'' е символичния предмет, който утвърждава въвеждането в сан). |
||
== Етимология == |
== Етимология == |
||
''Гвелф'' (по италиански образец произнасяно понякога и като ''гуелф'') е вероятно [[италиански език|италианизирана]] форма на Велф (Welf), фамилията на херцози на [[Саксония]] и [[Бавария]]. Името ''гибелини'' идва по всяка вероятност от Вайблинген (Waiblingen), замъкът на рода Хоенщауфен. |
''Гвелф'' (по италиански образец произнасяно понякога и като ''гуелф'') е вероятно [[италиански език|италианизирана]] форма на Велф (''Welf''), фамилията на херцози на [[Саксония]] и [[Бавария]]. Името ''гибелини'' идва по всяка вероятност от Вайблинген (''Waiblingen''), замъкът на рода Хоенщауфен. |
||
== История == |
== История == |
||
Версия от 04:32, 8 юни 2013
Гвелфите и гибелини (на италиански guelfi e ghibellini) са противоположни политически течения в Централна и Северна Италия през 12 и 13 век, поддържащи съответно папата и Свещената римска империя. Конфликтът помежду им е резултат от Борбата за инвеститура през 11 век, която представлява борбата за въвеждане в сан епископ (инвеститур е символичния предмет, който утвърждава въвеждането в сан).
Етимология
Гвелф (по италиански образец произнасяно понякога и като гуелф) е вероятно италианизирана форма на Велф (Welf), фамилията на херцози на Саксония и Бавария. Името гибелини идва по всяка вероятност от Вайблинген (Waiblingen), замъкът на рода Хоенщауфен.
История
През 12-13век в Италия започва да се развива занаятчийството, а феодалните отношения постепенно замират. Гибелините са поддръжници на светските ценности и на идеята обединението на разпокъсана Италия да се извърши под ръководството на немския крал (който е начело на Свещената римска империя). Гвелфите клонят към църковните ценности и възможността за обединение на Италия около папската власт.
Повечето гвелфи произхождат от богати търговски фамилии, докато гибелините са се замогнали предимно от селско стопанство. Градовете на гвелфите са в райони, където има заплаха от увеличаване на влиянието на императора, докато градовете на гибелините са там, където има непосредствена заплаха от налагане на властта на папата. Гибелинските градове са по-малките, например Сиена (гибелини), за разлика от Флоренция (гвелфи) (Сиена и Флоренция се сблъскват в битката при Монтаперти през 1260 г.).
След като гвелфите окончателно побеждават гибелините през 1289 г. в битката при Кампалдино и Капрона, те започват да се бият помежду си. През 1300 г. във Флоренция гвелфите се разделят на две - черни и бели. Черните продължават да поддържат папската институция, докато белите се насочват към монархията и се противопоставят на папа Бонифаций VIII.
Данте Алигиери е съвременник на тези политически борби. Той е сред поддръжниците на белите гвелфи (автор е на произведението „За монархията“) и когато черните гвелфи вземат контрола над града през 1302 г. е прокуден от Флоренция. В годините на изгнание създава своята Божествена комедия.