Министерство на строителството и селищното устройство: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м пояснение за историческия характер
Ред 1: Ред 1:
'''Министерство на строителството и селищното устройство''' е [[държавна институция]] в [[България]], съществувала през 1984-1986 година.
'''Министерство на строителството и селищното устройство''' е историческо министерство в [[България]], съществувало в периода 1984-1986 година.


== История ==
== История ==

Версия от 15:05, 10 юни 2013

Министерство на строителството и селищното устройство е историческо министерство в България, съществувало в периода 1984-1986 година.

История

Създадено е с указ № 7 от 4 януари 1984 г. Министерството е „централно ведомство, което провежда държавната политика в областта на териториалното устройство, строителството, архитектурата, градоустройството и благоустройството“[1]. В компетенциите на министерството са въпроси свързани с териториалното и селищното устройство, благоустройство и други. Министерството осъществява държавен технически контрол на териториално-селищното устройство, строителството и производството на строителни материали. Министерството отговаря за картографирането и фотограметрията на територията, както и за организиране и набиране на работна сила за работа в СССР. На 1 април 1984 към министерството е създадена Корпорация „Строителни материали“, в която влизат ДСО „Цимент и вародобив“, ДСО „Строителна керамика и и ефективни материали“ и ДСО „Инертни материали“. Отделно към него функционират и научноизследователски институт „Благоустройство и комунално стопанство“ и Комплексен научноизследователски и проектантски институт „Водоканалпроект“[2]. Закрито е на 28 януари 1986 г. с указ № 221.

Министри на строителството и селищното устройство

правителство име дати партия
74 Григор Стоичков 4 януари 1984 – 28 януари 1986 БКП

Бележки

  1. Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879-1986, С. 1987, с. 242
  2. Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879-1986, С. 1987, с. 243