Шипченски манастир: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references/> |
<references/> |
||
== Литература == |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{commons|Category:Shipka Memorial Church}} |
{{commons|Category:Shipka Memorial Church}} |
||
Версия от 12:08, 11 юни 2013
- Вижте пояснителната страница за други значения на Шипка.
| Храм-паметник „Рождество Христово“ | |
 Западната фасада с входа на църквата | |
  Храм-паметник „Рождество Христово“ Местоположение в България | |
| Вид | Православен манастир |
|---|---|
| Местоположение |  Шипка, България |
| Изграждане | 27 септември 1902 г. |
| Статут | Действащ манастир, паметник на културата |
| Храм-паметник „Рождество Христово“ в Общомедия | |
Храм-паметникът „Рождество Христово“, известен като Шипченски манастир, е православна църква в северозападните покрайнини на град Шипка. Манастирът е изграден в стила на руските църкви от 17 век. Храмът е посветен в памет на руските войници, загинали през освободителната Руско-турска война (1877-1878).
Средствата за построяването му са набрани чрез дарения, събрани предимно в Русия, но също и в България. Инициативата за построяването му е била на граф Игнатиев и Олга Скобелева, майка на руския генерал-майор Михаил Скобелев.[1] Строежът е започнат през 1885 г. и завършва през 1902 г. под ръководството на руски архитекти.
Храмът е открит тържествено на 27 септември 1902 г. в присъствието на генерали от руската армия и много почетни гости. Огромните камбани, най-голямата от които тежи 12 тона, са отлети от събраните в района гилзи. Откриването и освещаването на храма съвпада с 25-годишнината от Шипченските боеве.
Първоначално манастирът е бил руска собственост, но през 1934 г. е предоставен от съветското правителство на България за вечни времена. През 1970 г. храм-паметникът е обявен за исторически паметник на културата.
Храмът „Рождество Христово“ представлява образец на богато украсен и зографисан храм. Храмът и камбанарията са изградени по проект на архитект А.И.Томишко. Църквата е стенописвана два пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и Антон Митов и през 1957-1959 г. от колектив под ръководството на Н. Ростовцев.
Църквата има един централен купол и четири по-малки с позлатени луковици и кръстове. До западната фасада е долепена островърха камбанария със 17 камбани, висока 53 m. Върху вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8 491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на Руско-турската война (1877-1878) в България.
В криптата под храма в 12 каменни саркофага са положени тленните останки на загиналите.
Манастирският комплекс притежава църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария.
