Попинци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 15: Ред 15:
[[Файл:Popintsi-view.jpg|мини|дясно|Изглед от Попинци]]
[[Файл:Popintsi-view.jpg|мини|дясно|Изглед от Попинци]]
Село Попинци се намира в полите на Средна гора и е на около 20 км. от гр. Панагюрище. Разделя се от река Луда Яна.
Село Попинци се намира в полите на Средна гора и е на около 20 км. от гр. Панагюрище. Разделя се от река Луда Яна.
Едната част местните наричат "Чучура",а другата Селото.Село Попинци се слави като много гостоприемно.В района на селото се намира местността "Петелово".Там са открити големи залежи от злато и други благородни метали. След опит за разработка на залежите от чуждестранен инвеститор, жителите на селото излязоха на протест срещу евентуалната концесия, начело с инж. д-р Тодор Гарванов, който е запознат с технологията и евентуалните рискове. Тяхната най-голяма грижа бе опазването на и без това крехкото екологично равновесие. Протестите се оказаха ефективни и след намесата на правителството за сега няма опасност местността Петелово да бъде отдадена на концесия.
Едната част местните наричат "Чучура", а другата Селото. Село Попинци се слави като много гостоприемно. В района на селото се намира местността "Петелово". Там са открити големи залежи от злато и други благородни метали. След опит за разработка на залежите от чуждестранен инвеститор, жителите на селото излязоха на протест срещу евентуалната концесия, начело с инж. д-р Тодор Гарванов, който е запознат с технологията и евентуалните рискове. Тяхната най-голяма грижа бе опазването на и без това крехкото екологично равновесие. Протестите се оказаха ефективни и след намесата на правителството за сега няма опасност местността Петелово да бъде отдадена на концесия.


== История ==
== История ==
Ред 22: Ред 22:
Точната дата на възникване на Попинци не се знае, но е установено, че то датира от преди новата ера, още от времето на траките. За това свидетелстват редица археологически находки в местностите Попинско кале, Оброчище, Свети Никола, Света Петка, Господова черква, Борова могила, Полето и Цонина чукара. Открити са над 25 надгробни могили, оброчна плоча на тракийския вожд Херос, монети, оръдия на труда, грънчарски изделия, което говори за едно компактно за времето си населено място и за един отминал бурен живот, незапомнен и за съжаление все още неизучен и непознат.
Точната дата на възникване на Попинци не се знае, но е установено, че то датира от преди новата ера, още от времето на траките. За това свидетелстват редица археологически находки в местностите Попинско кале, Оброчище, Свети Никола, Света Петка, Господова черква, Борова могила, Полето и Цонина чукара. Открити са над 25 надгробни могили, оброчна плоча на тракийския вожд Херос, монети, оръдия на труда, грънчарски изделия, което говори за едно компактно за времето си населено място и за един отминал бурен живот, незапомнен и за съжаление все още неизучен и непознат.
Предполага се, че селището е попаднало под Османско робство през 1393 г., през което време е поробено Източното Българско царство на Цар Иван Шишман.
Предполага се, че селището е попаднало под Османско робство през 1393 г., през което време е поробено Източното Българско царство на Цар Иван Шишман.
Попинци е старо българско село,съществувало още през Средновековието.Сведения за него под имената Попинче и Попинич има в турски регистри от 1489(Попинче - Istanbul - BOA,TD 26) и 1530г.(Попинич - Istanbul - BOA,TD 370).
Попинци е старо българско село, съществувало още през Средновековието. Сведения за него под имената Попинче и Попинич има в турски регистри от 1489(Попинче - Istanbul - BOA,TD 26) и 1530г.(Попинич - Istanbul - BOA,TD 370).
Културните традиции на с. Попинци също са съхранени през вековете, предавани от поколение на поколение. Сурвакарството, Джумалът на Сирни заговезни, лазаруването, Гергьовден - всички тези обичаи и традиции са живи и днес.
Културните традиции на с. Попинци също са съхранени през вековете, предавани от поколение на поколение. Сурвакарството, Джумалът на Сирни заговезни, лазаруването, Гергьовден - всички тези обичаи и традиции са живи и днес.
През последните години се наложи още една нова традиция - от 1977 г. досега на всеки три години в Попинци се провежда фолклорен фестивал на кукерските и маскарадни игри и обичаи с участници от цялата страна.
През последните години се наложи още една нова традиция - от 1977 г. досега на всеки три години в Попинци се провежда фолклорен фестивал на кукерските и маскарадни игри и обичаи с участници от цялата страна.
Ред 29: Ред 29:




По време на туското робство в селото не са замръквали турци.Има
По време на туското робство в селото не са замръквали турци. Има
легенда, която разказва, че една нощ двама турчина решават да "погостуват" на едно семейство от Попинци.Влизат в къщата и започват да искат да им сготвят:питка ,кокошка и куп други неща .Те дават каквото имат готвят им го, пренасят им го. По това време в къщата били майката ,дъщерята и момчето, а бащата е на саята.Всичко дотук върви добре ,но турците започват да заглеждат момичето и умната майка праща момчето през задния двор да извика баща си.Майката дава много вино и ракия на турците и те се напиват.В това време бащата пристига и лесно убиват турците в къщата и ги заравят в нея/тогава не е имало под било е земя/слагат глина въху мястото -замазват го,след това слагат козяка.След това турците търсят своите събратя,но не ги намират.И от тогава турци не замръкват в селото.
легенда, която разказва, че една нощ двама турци решават да "погостуват" на едно семейство от Попинци. Влизат в къщата и започват да искат да им сготвят: питка, кокошка и куп други неща. Те дават каквото имат готвят им го, пренасят им го. По това време в къщата били майката, дъщерята и момчето, а бащата е на саята. Всичко дотук върви добре, но турците започват да заглеждат момичето и умната майка праща момчето през задния двор да извика баща си. Майката дава много вино и ракия на турците и те се напиват. В това време бащата пристига и лесно убиват турците в къщата и ги заравят в нея/тогава не е имало под било е земя/слагат глина въху мястото -замазват го,след това слагат козяка. След това турците търсят своите събратя, но не ги намират. И от тогава турци не замръкват в селото.


Друга легенда разказва как е възникнало името на река Луда Яна. По време на турското робство в крепостта Красен/днешното местонахождение на Попинци/ живяла мома, на име Яна, тя била дъщеря на вожда на крепостта Красен. Тя била много хубава, но и буйна. И когато турците искали да я отведат за ханъма, тя предпочела да се хвърли от една скала в буйните води на реката и когато се хвърлила турците възкликнали "Луда Яна!" От тогава реката носи това име
Друга легенда разказва как е възникнало името на река Луда Яна. По време на турското робство в крепостта Красен /днешното местонахождение на Попинци/ живяла мома, на име Яна, която била дъщеря на вожда на крепостта Красен. Тя била много хубава, но и буйна. И когато турците искали да я отведат за ханъма, тя предпочела да се хвърли от една скала в буйните води на реката и когато се хвърлила турците възкликнали "Луда Яна!" От тогава реката носи това име.


== Обществени институции ==
== Обществени институции ==
Ред 42: Ред 42:
== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==


В село Попинци е запазен фолклорът.Дори не само бабите, а и младите знаят известните попински песни, които не веднъж допринасят селото да е в челната тройка на състезания.
В село Попинци е запазен фолклорът. Дори не само бабите, а и младите знаят известните попински песни, които не веднъж допринасят селото да е в челната тройка на състезания. По-известни попински песни са: "Прала Начка на реката" и "Бял се пелин". В землището на село Попинци, Панагюрско се намират залежи на злато. Цената на златото в момента скача главоломно и златното селце привлича погледите на едри капиталисти.
По известни попински песни са: "Прала Начка на реката" и "Бял се пелин" В землището на село Попинци, Панагюрско се намират залежи на злато. Цената на златото в момента скача главоломно и златното селце привлече погледите на едри капиталисти.


== Редовни събития ==
== Редовни събития ==
{{основна|Джумал}}
{{основна|Джумал}}
<!-- == Личности == -->
<!-- == Личности == -->
Традиционни за с.Попинци са кукерските фестивали ([[Джумал]]),провеждащи се всяка година, а през 3 години се провежда събор ,на който всеки път се събират кукерски състави от цялата страна.Избират се кукерски състави, който да са на 1,2,3 място и те получават награди.
Традиционни за с. Попинци са кукерските фестивали ([[Джумал]]), провеждащи се всяка година, а през 3 години се провежда събор, на който всеки път се събират кукерски състави от цялата страна. Избират се кукерски състави, които да са на 1, 2, 3 място и те получават награди.


Фестивалът се провежда от 1977 г. през три години. Организатори са Кмeтство Попинци и читалище “Искра” със съдействието на Община Панагюрище. Провежда се под патронажа на Кмета на община Панагюрище - Никола Белишки и се финансира от Община Панагюрище и други спонсори.
Фестивалът се провежда от 1977 г. през три години. Организатори са Кмeтство Попинци и читалище “Искра” със съдействието на Община Панагюрище. Провежда се под патронажа на Кмета на община Панагюрище - Никола Белишки и се финансира от Община Панагюрище и други спонсори.

Версия от 10:17, 15 юни 2013

Попинци
Общи данни
Население1563 души[1] (15 март 2024 г.)
32,5 души/km²
Землище48,046 km²
Надм. височина343 m
Пощ. код4528
Тел. код03534
МПС кодРА
ЕКАТТЕ57580
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Панагюрище
Желязко Гагов
(независим политик; 2023)
Кметство
   кмет
Попинци
Гено Галчев
(Възраждане)

Попинци е село в Южна България. То се намира в община Панагюрище, Област Пазарджик.

География

Изглед от Попинци

Село Попинци се намира в полите на Средна гора и е на около 20 км. от гр. Панагюрище. Разделя се от река Луда Яна. Едната част местните наричат "Чучура", а другата Селото. Село Попинци се слави като много гостоприемно. В района на селото се намира местността "Петелово". Там са открити големи залежи от злато и други благородни метали. След опит за разработка на залежите от чуждестранен инвеститор, жителите на селото излязоха на протест срещу евентуалната концесия, начело с инж. д-р Тодор Гарванов, който е запознат с технологията и евентуалните рискове. Тяхната най-голяма грижа бе опазването на и без това крехкото екологично равновесие. Протестите се оказаха ефективни и след намесата на правителството за сега няма опасност местността Петелово да бъде отдадена на концесия.

История

Точната дата на възникване на Попинци не се знае, но е установено, че то датира от преди новата ера, още от времето на траките. За това свидетелстват редица археологически находки в местностите Попинско кале, Оброчище, Свети Никола, Света Петка, Господова черква, Борова могила, Полето и Цонина чукара. Открити са над 25 надгробни могили, оброчна плоча на тракийския вожд Херос, монети, оръдия на труда, грънчарски изделия, което говори за едно компактно за времето си населено място и за един отминал бурен живот, незапомнен и за съжаление все още неизучен и непознат. Предполага се, че селището е попаднало под Османско робство през 1393 г., през което време е поробено Източното Българско царство на Цар Иван Шишман. Попинци е старо българско село, съществувало още през Средновековието. Сведения за него под имената Попинче и Попинич има в турски регистри от 1489(Попинче - Istanbul - BOA,TD 26) и 1530г.(Попинич - Istanbul - BOA,TD 370). Културните традиции на с. Попинци също са съхранени през вековете, предавани от поколение на поколение. Сурвакарството, Джумалът на Сирни заговезни, лазаруването, Гергьовден - всички тези обичаи и традиции са живи и днес. През последните години се наложи още една нова традиция - от 1977 г. досега на всеки три години в Попинци се провежда фолклорен фестивал на кукерските и маскарадни игри и обичаи с участници от цялата страна. Немалък дял за опазване на културните традиции на селото има Читалище "Искра", създадено през 1872 г. Самодейните състави към Читалището възраждат и пресъздават самобитните попински обичаи не само пред местната публика, а и на национални форуми и събори, от които имат спечелени много награди. В близост до историческата крепост "Градището" и до днес съществуват останки от църковен параклис, което говори за изповядването на източно-православното християнство в с. Попинци още в далечното минало. Сегашната църква е построена през 1848 г. и мелодичните ѝ камбани все още огласят селото в празничните дни.


По време на туското робство в селото не са замръквали турци. Има легенда, която разказва, че една нощ двама турци решават да "погостуват" на едно семейство от Попинци. Влизат в къщата и започват да искат да им сготвят: питка, кокошка и куп други неща. Те дават каквото имат готвят им го, пренасят им го. По това време в къщата били майката, дъщерята и момчето, а бащата е на саята. Всичко дотук върви добре, но турците започват да заглеждат момичето и умната майка праща момчето през задния двор да извика баща си. Майката дава много вино и ракия на турците и те се напиват. В това време бащата пристига и лесно убиват турците в къщата и ги заравят в нея/тогава не е имало под било е земя/слагат глина въху мястото -замазват го,след това слагат козяка. След това турците търсят своите събратя, но не ги намират. И от тогава турци не замръкват в селото.

Друга легенда разказва как е възникнало името на река Луда Яна. По време на турското робство в крепостта Красен /днешното местонахождение на Попинци/ живяла мома, на име Яна, която била дъщеря на вожда на крепостта Красен. Тя била много хубава, но и буйна. И когато турците искали да я отведат за ханъма, тя предпочела да се хвърли от една скала в буйните води на реката и когато се хвърлила турците възкликнали "Луда Яна!" От тогава реката носи това име.

Обществени институции

Основно училище "Отец Паисий" -средищно училище, в него учат деца от Попинци, Левски и Елшица.

Културни и природни забележителности

В село Попинци е запазен фолклорът. Дори не само бабите, а и младите знаят известните попински песни, които не веднъж допринасят селото да е в челната тройка на състезания. По-известни попински песни са: "Прала Начка на реката" и "Бял се пелин". В землището на село Попинци, Панагюрско се намират залежи на злато. Цената на златото в момента скача главоломно и златното селце привлича погледите на едри капиталисти.

Редовни събития

Традиционни за с. Попинци са кукерските фестивали (Джумал), провеждащи се всяка година, а през 3 години се провежда събор, на който всеки път се събират кукерски състави от цялата страна. Избират се кукерски състави, които да са на 1, 2, 3 място и те получават награди.

Фестивалът се провежда от 1977 г. през три години. Организатори са Кмeтство Попинци и читалище “Искра” със съдействието на Община Панагюрище. Провежда се под патронажа на Кмета на община Панагюрище - Никола Белишки и се финансира от Община Панагюрище и други спонсори.

Целите на фестивала са съхраняване на традицията, популяризиране на маскарадните и кукерски игри и създаване на условия за непрекъснато взаимодействие между традицията и съвременността в тази област на националния фолклор.

Литература

  • Светлана Паршикова, [[Кукерските празници Джумал и Въртяшка в с. Попинци, Панагюрс

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България