Минас Моргул

Минас Моргул (в превод от синдарин „Кула на черната магия“), известна и под по-ранното си име Минас Итил („Кула на Луната“) е крепост в света на Средната земя на Дж. Р. Р. Толкин. Нейното пълно наименование е Минас Итил в долината Моргул, тъй като градът се намира в дълбока долина със същото име.

Втора епоха

След унищожаването на Нуменор Исилдур и Анарион, синовете на Елендил, пристигат в Гондор. Исилдур изгражда Минас Итил в южния край на приятна долина в Итилиен близо до планинската граница на Мордор, а Анарион изгражда Минас Анор по-далеч на запад от другата страна на Андуин. Братята поставят троновете си един до друг в Осгилиат. Исилдур посажда фиданката на Бялото дърво Нимлот пред дома си в Минас Итил и един от седемте палантира бил държан в кулата. Белите мраморни стени на града, сградите и кулата били направени да улавят и отразяват лунната светлина и светели с мека сребърна светлина.

Когато Саурон се завръща, след като избягва от унищожението на Нуменор, той напада изгнаниците от Нуменор и силите му завземат Минас Итил 3429 г. от В.Е.. Въпреки че Бялото дърво е изгорено, Исилдур и неговото семейство успяват да избягат по течението на Андуин с една фиданка, търсейки баща му Елендил. Градът по-късно е завзет обратно и докато Исилдур, Анарион и Елендил нападат Мордор, по-младите синове на Исилдур, Аратан и Сирион са изпратени да държат гарнизон в Минаст Итил, за да пресрещнат Саурон, ако се опита да избяга от Мордор на запад.

Когато Последният съюз побеждава Саурон в 3441 г. от С.Е., Минас Итил е възстановена като град-крепост и процъфтява дълги години, въпреки че сега е под властта на сина на Анарион Менелдил, тъй като Исилдур планира да вземе властта в кралството на баща си Арнор. Исилдур засява фиданката от Бялото дърво Минас Анор в памет на Анарион, който е убит по време на войната.

Трета епоха

Минас Итил пострадва силно при Голямата чума през 1636 г. от Т.Е.. Населението и гарнизонът ѝ са намалени и равновесието на силите с Мордор неизбежно е нарушено. През 1980 г. от Т.Е. назгулите се връщат в Мордор след победата над Краля-Вещер на Ангмар от сборни сили на елфи, дунедаини и хора от Гондор, предвождани от принц Еарнур.

В подготовка за връщането на Саурон духовете на пръстените обсаждат Минас Итил през 2000 г. и завземат града за тъмния си господар две години по-късно. Минас Итил е зает от тъмни създания и стените му са обсипани със страховити укрепления. Палантирът, държан в кулата също е взет и по-късно разположен в Барад-дур. В резултат на това градът става нечисто и зло място и започва да се нарича Минас Моргул, „Кула на черната магия“ на синдарин. Долината, в която се намира, подобно започва да се нарича Моргул. В отговор Минас Анор се преименува на Минас Тирит, „Кула на защитника“ (да се провери превода!), за да покаже вечната бдителност на Гондор срещу заплахата на Краля-Вещер.

След като Еарнур става крал на Гондор през 2043 г., Кралят Вещер, повелител на назгулите, го предизвиква на единоборство, за да приключи един оспорван дуел с него от битката при Форност години по-рано. През 2050 г. Еарнур приема второ предизвикателство, отива с контингент от рицари в Минас Моргул и оттогава нищо не се чува за него. Тъй като той няма наследници и никога не е обявен официално за мъртъв, династията на наместниците на Гондор управлява кралството на негово място до завръщането на наследник на Исилдур, започвайки със личния наместник на Еарнур, Мардил. От Минас Моргул към Гондор са насочени терор и война, докато Итилиен е напуснат.