Менандър I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 19:35, 20 юни 2013

Менандър (Шаблон:Lang-gr) Сотер ("Спасител") е първи владетел и основател на Индо-гръцкото царство, което се отделя от Гръко-бактрийското царство на Евкратид I. Управлява в периода ок. 165 - 130 пр.н.е. Той е най-забележителният владетел на Индо-Гръцката държава и е възхваляван в индийските писменни източници за своята мъдрост и успехи.

Менандър е генерал на Деметрий I и негов наместник в Индия при похода му там. След като Евкратид I узурпира властта в Бактрия, побеждавайки и отстранявайки владетелите от Евтидемовата династия, Менандър обявява своята независимост като владетел на териториите по р. Инд, а по-късно управлението му се разпростира в Таксасила, Паропамисадае и Арахозия (дн. Пакистан, Афганистан и Северозападна Индия). Води продължителни конфликти и защитава царството си от опитите на Евкратид I да наложи своята власт.

През управлението си Менандър разширява царството на изток по поречието на р. Ганг и присъединява областта Синд. Възползва се от упадъка на Гръко-Бактрия при наследниците на Евкратид I и предприема настъпление на север.

Основаното от Менандър царство просъществувало повече от век. Царете (василевси) поддържали властта си над местното население посредством олигархия от гръко-македонски и балкански произход, наричани от индийците с името "йонака" (т.е. йонийци, синоним на елини). Армията, която била съставена както от местни, така и от гръцки преселници, включвала Македонска фаланга, хетайри, бойни слонове и обсадни машини.

Индо-гръцката култура представлявала уникално съчетание от традициите на далечни култури и религии. Самият Менадър бил последовател и покровител на будизма, който получил широко разпространение в държавата му. Наред с храмовете на гръцките божества, царят издига будистки ступа и изобразява елински и будистки символи върху монетите си. Преминаването на Менандър към будизма е описано в индийския текст Милинда Панха ("Въпросите на Милинда"). След смъртта си Менандър бил признат за Архат и прахът му бил почитан като реликва.

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Файл:Menander Alexandria-Kapisa.jpg|thumb|240px|дясно|Монета на Менандър I]]
-'''Менандър''' ({{lang-gr|Μένανδρος}}) ''Сотер'' ("Спасител") е първи владетел и основател на [[Индо-гръцко царство|Индо-гръцкото царство]], което се отделя от [[Гръко-бактрийско царство|Гръко-бактрийското царство]] на [[Евкратид I]]. Управлява в периода ок. 165 - 130 пр.н.е. Той е най-забележителният владетел на Индо-Гръцката държава и е възхваляван за своята мъдрост и успехи в индийските писменни източници.
+'''Менандър''' ({{lang-gr|Μένανδρος}}) ''Сотер'' ("Спасител") е първи владетел и основател на [[Индо-гръцко царство|Индо-гръцкото царство]], което се отделя от [[Гръко-бактрийско царство|Гръко-бактрийското царство]] на [[Евкратид I]]. Управлява в периода ок. 165 - 130 пр.н.е. Той е най-забележителният владетел на Индо-Гръцката държава и е възхваляван в индийските писменни източници за своята мъдрост и успехи.
 Менандър е генерал на [[Деметрий I (Бактрия)|Деметрий I]] и негов наместник в Индия при похода му там. След като Евкратид I узурпира властта в Бактрия, побеждавайки и отстранявайки владетелите от Евтидемовата династия, Менандър обявява своята независимост като владетел на териториите по р. [[Инд]], а по-късно управлението му се разпростира в Таксасила, Паропамисадае и Арахозия (дн. [[Пакистан]], [[Афганистан]] и Северозападна Индия). Води продължителни конфликти и защитава царството си от опитите на Евкратид I да наложи своята власт.