Дванадесети пехотен балкански полк: Разлика между версии
м →Командири: 25 ноември |
|||
Ред 70: | Ред 70: | ||
| || подполковник || [[Йордан Пеев]] || 12 август 1924 - |
| || подполковник || [[Йордан Пеев]] || 12 август 1924 - |
||
|- |
|- |
||
| || полковник || [[Димитър |
| || полковник || [[Димитър Попминков]]<ref>В някои източници е описан с презимето си Николов</ref> || от 1928 |
||
|- |
|- |
||
| || полковник || [[Никола Грозданов]] || 25 ноември 1940 - |
| || полковник || [[Никола Грозданов]] || 25 ноември 1940 - |
Версия от 13:48, 4 юли 2013
Дванадесети пехотен балкански полк | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1885 - 1920, 1928 - 1946 |
Държава | България |
Тип | Пехотен полк |
Гарнизон/щаб | Стара Загора |
Дванадесети пехотен балкански полк е български полк взел участие в Балканската (1912-1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915-1918) и Втора световна война (1941 - 1945).
Формиране
Формиран е през 1885 г. На 9 септември 1886 г. полкът получава първото си бойно знаме.
Боен път
Балкански войни (1912 - 1913)
През Балканската война (1912-1913) полкът воюва при селата Юруш, Папаз тепе, Картал тепе, долината на р. Арда. Участва в овладяването на Одринската крепост.
През Междусъюзническата война воюва при гр. Щип и вр. Повиен.
Първа световна война (1915 - 1918)
В началото на Първата световна война, в 1915 г. води боеве при вр. Китка, Русовати камък, Коритска глава, с. Петруша, при преминаването на р. Тимок, Мали извор, гр. Княжевац, при Влашкото поле, Скемен, Вуин гроб, Яма планина, Могорче. През 1916 г. воюва при Крушоград, Вощарени, вр. Малка и Голяма висина, Забърдинските височини и позициите източно от Кенали. През 1917 г. воюва в района на с. Снегово /Битолско/ и се установява на позиция от устието на р. Места до гр. Порто-Лагос, а от октомври 1917 г. до октомври 1918 г. е на позиции източно от гр. Серес.
От 1 декември 1920 г. полкът се разформира. От него се формира 12-а балканска дружина, която влиза в състава на Осми пехотен приморски полк. От 12-и пехотна балканска и 10- а жандармерийска дружина през 1928 г. се формира отново 12-и пехотен балкански полк, който до 1938 г. продължава да носи явното наименование 12-а пехотна балканска дружина. Новото си знаме полкът получава на 3 октомври 1937 г.
Втора световна война (1940 - 1945)
През 1941-1942 г. полкът е на южната граница на България. Участва в заключителния етап на Втората световна война в Хърватско, Унгария, Словения, Австрия. Полкът заедно със знамето си участва в парада по случай Деня на храбростта - 6 май 1945 г. в Надканижа и в парада на представителните части от Първа българска армия в София на 17 юни 1945 г.
Командири
Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
подполковник | Мицев | през 1892 | |
подполковник | Стою Брадистилов | 1903 - | |
полковник | Алекси Спасов | юни 1912 - | |
подполковник | Димитър Азманов | декември 1917 - | |
подполковник | Йордан Пеев | 12 август 1924 - | |
полковник | Димитър Попминков[1] | от 1928 | |
полковник | Никола Грозданов | 25 ноември 1940 - |
Други командири: Рашо Михнев, Стилиян Ковачев
Бележки
- ↑ В някои източници е описан с презимето си Николов