Храм на победата

38.616667, 14.366667

Руините на Храма в Химера

Възстановените лъвски глави-чешми от Храма в Химера - Национален археологически музей, Палермо (Сицилия)

Съвременна възстановка на Храма в Химера

Храмът на Атина-Нике е посветен на двойката Атина-Нике (Шаблон:Lang-grc — Атина-Победителка) и е издигнат в Химера през 20-те години на 5 век пр.н.е.^{[източник? (Поискан преди 3941 дни)]} в чест на великата древногръцка победа на сицилийските гърци над пунически Картаген в първата битка при Химера (480 пр.н.е.). Храмът е построен от пленени картагенски роби.

Древногръцкият град е основан от халкидийски дорийци от 648 г. пр.н.е. В Пелопонеската война, Химера е вярна на Сиракуза. Предходно, след първата битка при Химера, между сицилийските гръцки колонии и пунически Картаген се установява над 70-годишен мир, прекъснат може би от едно спорадично и не много сигурно стълкновение през 454 г. пр.н.е. Мирното споразумение струва на Картаген 2000 сребърни таланти платени като обезщетение, а гърците издигат два паметника в чест на победата. По силата на мира, предходното статукво се запазва, а Картаген се насочва към вътрешноафриканско разширение и експанзия в древна Либия. През 450 г. пр.н.е. Пунически Картаген отхвърля окончателно плащането на поземленото право за пребиваване на северноафриканския бряг, което датира още от времето на Ярба и Дидона. В рамките на 40 години след това, се създава прочутата картагенска хора, а картагенците събират сили за реванш. Храмът е унищожен в 409 г. пр.н.е. при обсадата на града от картагенците в началото на Втората сицилийска война.

Град Химера е разкрит през 16 век. Системетачното му разкопаване и археологическо проучване започва в 1926 г. и продължава до 1930 г., когато е разкрит и храма. От 1963 г. градът е наново системно проучен. По време на разширението на ж.п. линията през 2008 г., която минава в съседство на мястото на разрушения храм, са разкрити останките на около 10 хил. гроба от 5 век пр.н.е., които по всяка вероятност са на защитниците на града по времето на картагенската обсада. Ето какво пише Роберт Колдевей за съседния Селинунт:

„

Сега в Селинунт освен разкопки няма нищо ново, но някога тук ще да е било истински ад и е лесно да си представим защо: докъдето стига погледът, хълмистата крайбрежна низина е покрита с нивя, овощни градини и лозя и всички тези блага принадлежали на селинунтските гърци, които няколко столетия се ползвали от тях разумно и спокойно. Това продължило до към 409 г. пр.н.е., когато поради някакъв спор със сегестийците, тук пристигнали картагенци и Ханибал Магон пуснал своите стенобитни машини срещу крепостните стени на ужасения Селинунт, което било твърде долно от негова страна, тъй като до неотдавна селинунтците били помагали на картагенци. Ханибал обаче сринал запуснатите крепостни стени и след ужасни дестедневни улични боеве, в които взели дейно участие и дамите от града, по улиците останали да лежат 16 000 убити, а картагенските варвари грабели и отвличали, бродели по свещени и светски места и украсявали поясите си с отсечени ръце и други такива страхотии. Оттогава Селинунт не можал вече да се съвземе ...

“

Литература

• Шаблон:It икона Stefano Vassallo, Himera città greca. Guida alla storia e ai monumenti, Palermo, Dipartimento dei Beni Culturali, Ambientali e dell'Educazione Permanente, 2005 г.;
• Шаблон:De икона Dieter Mertens: Städte und Bauten der Westgriechen. Von der Kolonisationszeit bis zur Krise um 400 vor Christus. Hirmer Verlag, München 2006, ISBN 3-7774-2755-1.

Вижте също

• Свещен отряд на Картаген
• Битка при Алалия
• Битка при Куме
• Африканска експедиция на Агатокъл
• Обсада на Картаген (149 г. пр.н.е.)
• Римски робски въстания
• Кабирия