Парси (Индия): Разлика между версии
Kiwi~bgwiki (беседа | приноси) |
Kiwi~bgwiki (беседа | приноси) |
||
| Ред 56: | Ред 56: | ||
В Индия живеят основно в град [[Мумбай]] (Бомбай) и околностите му. Почитат огъня, не погребват мъртвите си, а ги оставят за храна на орлите върху така наречените «кули на мълчанието» , за да не оскверняват свещените стихии на огъня, водата, земята и въздуха. Членовете на общността се делят на атхорнан (свещенослужители, жреци) и бехдин (миряни). Богатството се смята за резултат от набожността и за религиозна заслуга; основен поминък е лихварството, търговията, в съвременните условия – банкерството. Сред парсите днес има предприемачи, учени, политици, военни дейци, преподаватели. От тяхната среда произхождат: видният деец на индийското освободително движение като [[Дадабхаи Наороджи]], известният ядрен физик [[Хоми Бхабха]]. Сред парсите няма просяци и проститутки, няма парии; единствено 13 семейства в Бомбай спадат към нисшата каста на кхандиярите: тяхно задължение е да извършват погребалния обред – пренасянето на труповете в «кулите на мълчанието» |
В Индия живеят основно в град [[Мумбай]] (Бомбай) и околностите му. Почитат огъня, не погребват мъртвите си, а ги оставят за храна на орлите върху така наречените «кули на мълчанието» , за да не оскверняват свещените стихии на огъня, водата, земята и въздуха. Членовете на общността се делят на атхорнан (свещенослужители, жреци) и бехдин (миряни). Богатството се смята за резултат от набожността и за религиозна заслуга; основен поминък е лихварството, търговията, в съвременните условия – банкерството. Сред парсите днес има предприемачи, учени, политици, военни дейци, преподаватели. От тяхната среда произхождат: видният деец на индийското освободително движение като [[Дадабхаи Наороджи]], известният ядрен физик [[Хоми Бхабха]]. Сред парсите няма просяци и проститутки, няма парии; единствено 13 семейства в Бомбай спадат към нисшата каста на кхандиярите: тяхно задължение е да извършват погребалния обред – пренасянето на труповете в «кулите на мълчанието». През 2006 г. сл.Хр. според летоброенето на парсите е 1348 г. Общината на парсите е застрашена поради практиката децата от смесените бракове да нямат право да преминат обряда на инициация (навджот), вследствие на което не се смятат за парси; освен това сред парсите са обичайни късни бракове между роднини, поради което общността бързо остарява и намалява числено. |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 20:21, 11 юли 2013
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Парси | |
 | |
| Общ брой | около 100 000 |
|---|---|
| По места |  Индия: 70 000
 Пакистан: 5 000 |
| Език | гуджарати, английски |
| Религия | зороастризъм |
| Парси в Общомедия | |
Парсите са етнорелигиозна общност в Индия, Пакистан и други страни. Говорим език – гуджарати; каноничната им литература е на авестийски и пехлеви. Религиозна принадлежност: зороастрийци.
Произход и история
Потомци са на зороастрийци от иранската провинция Фарс, дошли в Индия през 8 – 10 век сл.Хр. след завоюването на Иран от арабите. Спасявайки се от преследванията на мюсюлманските владетели, след известно скитане достигат до крайбрежието на съвременния щат Гуджарат. Впоследствие се разселват в съседната област Махаращра, предимно в района на съвременния град Мумбай. И днес най-големите общности са в Мумбай и Гуджарат.
Съществува легенда, свързана с преселването им в Индия, изложена в съчинението "История на Санджан" (Qeṣṣa-ye Sanjān). Според легендата бежанците с няколко кораба, водени от съветите на астролозите, акостирали на о-в Див (край бреговете на Гуджарат). Там те бързо научили езика гуджарати. След това, пак по съвета на астролозите, отново тръгнали на път с корабите, попаднали в морска буря и дали обет, ако се спасят, да построят храм на огъня. Впоследствие се добрали до континенталния бряг - до Гуджарат, където получили разрешение от местния владетел Джади Рана да се заселят. Построили град Санджан (наречен така на името на града в Персия, откъдето произхождали). Сключили договор с Джади Рана, включващ 16 точки, определящи правилата на техния живот и дейността на тяхната община: задължавали се да говорят гуджарати, да носят дрехи като на местните хора, да не носят оръжие и други. На новото място - в село Удвада - те построили храм на огъня.
Достоверни исторически сведения за парсите преди ХVІІІ в. почти няма. През 1297 г. Гуджарат е нападнат от мюсюлмански завоеватели. Тогава голяма част от парсите се преселват на юг, на територията на сегашния щат Махаращра, в района на днешния град Мумбай.
Голяма роля за развитието на парсийската общност изиграва установяването на британското колониално владение в Индия. Парсите са основната общност, заселила се в основания от британците търговски и промишлен град Бомбай (сега Мумбай). През ХVІІІ в. част от тях се преселва в Калкута. До края на ХІХ в. парсите играят уникална роля в икономическия живот на Индия; едва в началото на ХХ в. и други общности преуспяват в традиционните сфери на дейност на парсите.
Впоследствие от Индия големи групи се преселват в китайската област Кантон, Хонконг, Пакистан (около Карачи), в по-ново време - във Великобритания и Канада.
С течение на времето престават да говорят фарси. Днес индийските парси говорят основно гуджарати, в по-малка степен - мартхи и английски.
Религия
Парсите изповядват зороастризма.
Най-почитаното място за парсите е храмът Ираншо ("Аташ бехрам") в град Удвада (щат Гуджарат), построен през 1742 г. Според преданието огънят в този храм е същият, който през VІІІ в. е донесен от Иран. Този храм е обявен от индийското правителство за един от деветте обекта за общонационално поклонничество.
Свещенослужителите - атхорнан -
Обичаи и традиции
Облеклото и кухнята на парсите не се отличават от тези на другите общности в Гуджарат.
Религиозните обреди те провеждат в домовете си - пред лампа със свещения огън.
Разпространени в качеството на амулети са обредни рисунки с вар по пода на дома ("чоук").
Обрядът за инициация (посвещение) на младежите включва завързване на свещения шнур "кущи" и обличане на риза "судре".
Всяка година на 31 март парсите отбелязват парсийската Нова година (Джамшеди навроз), като изпълняват ритуала Джашан ("благодарност").
Почитането на всички природни стихии поражда специфичния погребален обряд: за да не осквернят свещените стихии огън, вода, въздух и земя чрез докосване до мъртво тяло, телата на мъртвите се оставят в така наречените "кули на мълчанието" (дахма), където биват разкъсвани от лешояди. Дахма представляват кръгли масивни кухи кули без покрив - огромни надземни кладенци. Отвън каменна стълба, ориентирана от запад на изток, води към желязна врата, през която се стига до платформа, опасваща вътрешната стена на кулата. Тази платформа е разделена на три "ложета": за труповете на мъже, за труповете на жени и за труповете на деца. След като лешоядите изкълват плътта, скелетите остават в ложето; два пъти в годината служителите в "Кулите на мълчанието" ги хвърлят надолу - в кладенеца. При всяка "кула на мълчанието" има един вид параклис ("сагри" или "сагади"), където опечалените се молят, докато гробарите изкачват мъртвото тяло до "ложето". Параклисът се състои от две помещения - едното е за молитвите, а в другото гори свещеният огън. Названието "кула на мълчанието" (Towers of Silence) е измислено през 1832 г. от Робърт Мърф, преводач при британското колониално правителство в Индия. (http://www.ng.ru/style/2012-07-18/8_parsy.html)
Социални практики
Традиционно навсякъде, където живеят по-големи групи, парсите се обединяват в анджумани – общини, занимаващи се с благотворителност и взаимопомощ; анджуманите са и място за социални и културни контакти между членовете на общността. Анджуманите издържат множество учебни заведения и болници. Те поддържат също така агиарите (храмовете на огъня) и «кулите на мълчанието».
В Мумбай се намира главната организация на парсите - Панчаят, която свиква Световен конгрес на парсите на всеки 5 години.
В Индия живеят основно в град Мумбай (Бомбай) и околностите му. Почитат огъня, не погребват мъртвите си, а ги оставят за храна на орлите върху така наречените «кули на мълчанието» , за да не оскверняват свещените стихии на огъня, водата, земята и въздуха. Членовете на общността се делят на атхорнан (свещенослужители, жреци) и бехдин (миряни). Богатството се смята за резултат от набожността и за религиозна заслуга; основен поминък е лихварството, търговията, в съвременните условия – банкерството. Сред парсите днес има предприемачи, учени, политици, военни дейци, преподаватели. От тяхната среда произхождат: видният деец на индийското освободително движение като Дадабхаи Наороджи, известният ядрен физик Хоми Бхабха. Сред парсите няма просяци и проститутки, няма парии; единствено 13 семейства в Бомбай спадат към нисшата каста на кхандиярите: тяхно задължение е да извършват погребалния обред – пренасянето на труповете в «кулите на мълчанието». През 2006 г. сл.Хр. според летоброенето на парсите е 1348 г. Общината на парсите е застрашена поради практиката децата от смесените бракове да нямат право да преминат обряда на инициация (навджот), вследствие на което не се смятат за парси; освен това сред парсите са обичайни късни бракове между роднини, поради което общността бързо остарява и намалява числено.