Четвърта армия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 61: Ред 61:
Към 15 октомври 1944 година армията е в състав от 42 494 души и 7152 коня. От 15 октомври 1944 до 14 ноември с.г. армията организира и провежда [[Брегалнишко–Струмишката операция]], в която дава 1884 убити и ранени. На 19 декември 1944 година е демобилизирана.
Към 15 октомври 1944 година армията е в състав от 42 494 души и 7152 коня. От 15 октомври 1944 до 14 ноември с.г. армията организира и провежда [[Брегалнишко–Струмишката операция]], в която дава 1884 убити и ранени. На 19 декември 1944 година е демобилизирана.


== Началници на Четвърта армия и Четвърта армейска инспекционна област ==
== Командири ==
Званията са към датата на заемане на длъжността.
Званията са към датата на заемане на длъжността.
{| class="wikitable"
{| class="wikitable"

Версия от 23:06, 18 юли 2013

Четвърта българска армия
Информация
Активна14 декември 1912-1913
1917-1918
1940-1944
ДържаваБългария
Битки/войниБалкански войни
Бой при Шаркьой (1913)
Бой при Булаир (1913)
Битка при Брегалница (1913)
Битка при Калиманци (1913)
Първа световна война
Македонски фронт(1917-18)
Втора световна война
Брегалнишко-Струмишка операция(1944)

Четвърта отделна армия е българска военна част, формирана основно за Тракийският военен театър, със задачи за действие в югоизточно направление и защита при нападение от Турция.

Формиране и боен път

Балканска война (1912-13)

В очакване на османска контраофанзива българското командване на 14 декември 1912 г. формира тази армия в състав: Втора пехотна тракийска дивизия, Седма пехотна рилска дивизия, Македоно-одринското опълчение и Трето аеропланно отделение. Командир и е генерал Стилиян Ковачев. Тя отразява турската атака при Булаир и десанта при Шаркьой.

Междусъюзническа война (1913)

Съсредоточава се в района на Радовиш - Щип - Кочани срещу главните сръбски армии – Първа и Трета, а щабът на командващия Четвърта българска армия генерал Стилиян Ковачев е в Радовиш. Съставът и е Втора пехотна тракийска дивизия, Седма пехотна рилска дивизия, Осма пехотна тунджанска дивизия, Македоно-одринското опълчение, две бригади от Трета пехотна балканска дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия. С битката при Брегалница започва и самата война. В Битката при Калиманци спират настъпващите сръбски войски, възпрепятствайки съединяването им с гръцката армия.

Разформирована на 6 август 1913 г.

Първа световна война (1915-1918)

Четвърта армия е отново сформирана на 25 ноември 1917 г. в състав от Десета пехотна беломорска дивизия и Втора конна дивизия. През декември 1917 г. се формира Управление на артилерията към армията, а към него се създава картечно училище. То се закрива през октомври 1918 г., когато се разформирова Четвърта армия и се реорганизира в Щаб на Четвърта военна инспекция.

Втора световна война (1941-1945)

За участие във Втората световна война (1941-1945) през юли 1940 година отново е формирана 4-та армия. Тя получава задачата да прикрива югоизточната ни граница като част от Прикриващия фронт и е в състав:

Поставените си задачи армията изпълнява от 10 февруари 1941 до 19 декември 1943 година, когато е разформирована. Формирана е отново през септември 1944 година, но с нов състав.

Към 15 октомври 1944 година армията е в състав от 42 494 души и 7152 коня. От 15 октомври 1944 до 14 ноември с.г. армията организира и провежда Брегалнишко–Струмишката операция, в която дава 1884 убити и ранени. На 19 декември 1944 година е демобилизирана.

Началници на Четвърта армия и Четвърта армейска инспекционна област

Званията са към датата на заемане на длъжността.

# звание име дати
1. генерал-майор Стилиян Ковачев 24 декември 1912 - 28 юни 1913
2. генерал-майор Вичо Диков 28 юни 1913 - 2 септември 1913
3. генерал-лейтенант Стефан Тошев 1917 - 1918
4. генерал-лейтенант Сава Савов февруари 1918
генерал-майор Никола Недев 1936
? генерал-майор Атанас Стефанов 11 август 1941 - 12 септември 1944
? генерал-майор Боян Урумов 17 септември 1944 - 1 ноември 1944
? генерал-майор Асен Сираков 1 ноември 1944 - 15 декември 1944
? генерал-майор Асен Кръстев 1945

Вижте също

Източници

  • Ташев, Т., „Българската войска 1941-1945 - енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 368-369