Жилищна кооперация: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Sofia-Slavyanska-street-home-Georgi-Ovcharov.jpg|мини| |
[[Файл:Sofia-Slavyanska-street-home-Georgi-Ovcharov.jpg|мини|200п|Жилищна кооперация в София на арх. [[Георги Овчаров]], 1929 г.]] |
||
'''Жилищна кооперация''', също '''кооперативен дом''' или '''кооперативна палата''', е наименование на вид [[апартамент]]на [[жилище|жилищна]] [[сграда]], разпространен в [[България]]. Обикновено са поне на 3 [[етаж]]а. |
'''Жилищна кооперация''', също '''кооперативен дом''' или '''кооперативна палата''', е наименование на вид [[апартамент]]на [[жилище|жилищна]] [[сграда]], разпространен в [[България]]. Обикновено са поне на 3 [[етаж]]а. |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в България става възможно в началото на [[1920-те]] год. по време на правителството на [[Александър Стамболийски]], когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в [[София]] поради възникналия след [[Първата световна война]] жилищен проблем и придошлите преселници от другите обеднели райони на страната. Могат обаче да бъдат видени и в някои други големи български градове като [[Варна]] и [[Бургас]]. |
Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в България става възможно в началото на [[1920-те]] год. по време на правителството на [[Александър Стамболийски]], когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в [[София]] поради възникналия след [[Първата световна война]] жилищен проблем и придошлите преселници от другите обеднели райони на страната. Могат обаче да бъдат видени и в някои други големи български градове като [[Варна]] и [[Бургас]]. |
||
Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 1920-те год., когато са построени сградите „Асеновец“ (на [[Орлов мост]]), „Мусала“ (на ул. „Сердика“) и редица други. Бурното им строителство е през [[1930-те]] год. Днес те доминират в централните части на София, като оформят облика на [[София - централна част|Центъра]] на столицата. Строителството им продължава до [[1946]] г., когато поради [[Деветосептемврийски преврат|настъпилите промени]] са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство е изоставен. |
Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 1920-те год., когато са построени сградите „Асеновец“ (на пл. „[[Орлов мост]]“), „Мусала“ (на ул. „Сердика“) и редица други. Бурното им строителство е през [[1930-те]] год. (като „Царевец“ на Орлов мост). Днес те доминират в централните части на София, като оформят облика на [[София - централна част|Центъра]] на столицата. Строителството им продължава до [[1946]] г., когато поради [[Деветосептемврийски преврат|настъпилите промени]] са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство е изоставен. |
||
Само след няколко десетилетия в практиката отново се появява кооперативното жилищно строителство, като за целта е изготвена нормативна уредба чрез Закона за жилищностроителните кооперации, приет през 1978 г. |
Само след няколко десетилетия в практиката отново се появява кооперативното жилищно строителство, като за целта е изготвена нормативна уредба чрез Закона за жилищностроителните кооперации, приет през 1978 г. |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
== Кооперации от 1920 - 1940-те год. == |
== Кооперации от 1920 - 1940-те год. == |
||
=== Стилови характеристики === |
=== Стилови характеристики === |
||
[[Файл:Orlov_most_E1.jpg|мини| |
[[Файл:Orlov_most_E1.jpg|мини|200п|Кооперативните домове „Асеновец“ (1925) и „Царевец“ (1930), пл. „Орлов мост“, София]] |
||
В стилово отношение жилищните кооперации от онзи период се свързват с архитектурното течение на [[Модернизъм|Модернизма]]. Забелязват се и характеристики на стила [[Сецесион]] предимно в сградите от 1920-те год. През 1930-те год. паралелно с откровения европейски модернизъм се развива и тежнение към националния стил със заемки от традиционната българска [[възрожденска архитектура]]. |
В стилово отношение жилищните кооперации от онзи период се свързват с архитектурното течение на [[Модернизъм|Модернизма]]. Забелязват се и характеристики на стила [[Сецесион]] предимно в сградите от 1920-те год. През 1930-те год. паралелно с откровения европейски модернизъм се развива и тежнение към националния стил със заемки от традиционната българска [[възрожденска архитектура]]. |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
=== Вътрешно разпределение === |
=== Вътрешно разпределение === |
||
По отношение на вътрешното разпределение от |
По отношение на вътрешното разпределение от 1920-те до края на 1930-те год. преобладава [[вестибюл]]ната система, при която [[стая|стаите]] са организирани около помещение без пряка слънчева светлина (''вестибюл''), отделено с голям [[портал]] (най-често 4-крилен) от [[дневна|дневната стая]]. Към края на 1930-те и през 1940-те год. постепенно навлиза [[хол]]ната система, при която отпада вестибюлът, а стаите са организирани около голям пряко осветен хол. Нерядко апартаментите са снабдени с 2 входа - официален (отвеждащ към вестибюла или хола) и [[слуга|слугински]] (кухненски), който води към [[коридор]] към [[кухня]]та и санитарните помещения. В по-редки случаи жилищните кооперации са снабдени и с допълнително (слугинско) [[стълбище]]. Светлата жилищна височина на апартаментите в тези сгради е около 3 м. Подовите настилки са от [[дюшеме]], а от [[1940-те]] год. се ползва и [[паркет]]. |
||
=== Архитекти === |
=== Архитекти === |
||
Поради масовото строителство на жилищни кооперации в София, повечето от архитектите, работили там от 1920-те до |
Поради масовото строителство на жилищни кооперации в София, повечето от архитектите, работили там от 1920-те до 1940-те год., имат реализирани проекти за кооперативни домове - [[Радослав Радославов]], [[Константин Джангозов]], [[Георги Овчаров]], [[Христо Бърнев]], [[Иван Васильов]], [[Георги Апостолов]] и др. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 13:13, 19 юли 2013
Жилищна кооперация, също кооперативен дом или кооперативна палата, е наименование на вид апартаментна жилищна сграда, разпространен в България. Обикновено са поне на 3 етажа.
Строежът на сградата се извършва на кооперативни начала - отделни семейства се организират в кооперативно сдружение. То действа в ролята на възложител - наема архитект да изготви проекта и строител да построи жилищната сграда с апартаменти като жилищни единици.
История в България
Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в България става възможно в началото на 1920-те год. по време на правителството на Александър Стамболийски, когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в София поради възникналия след Първата световна война жилищен проблем и придошлите преселници от другите обеднели райони на страната. Могат обаче да бъдат видени и в някои други големи български градове като Варна и Бургас.
Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 1920-те год., когато са построени сградите „Асеновец“ (на пл. „Орлов мост“), „Мусала“ (на ул. „Сердика“) и редица други. Бурното им строителство е през 1930-те год. (като „Царевец“ на Орлов мост). Днес те доминират в централните части на София, като оформят облика на Центъра на столицата. Строителството им продължава до 1946 г., когато поради настъпилите промени са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство е изоставен.
Само след няколко десетилетия в практиката отново се появява кооперативното жилищно строителство, като за целта е изготвена нормативна уредба чрез Закона за жилищностроителните кооперации, приет през 1978 г.
Кооперации от 1920 - 1940-те год.
Стилови характеристики
В стилово отношение жилищните кооперации от онзи период се свързват с архитектурното течение на Модернизма. Забелязват се и характеристики на стила Сецесион предимно в сградите от 1920-те год. През 1930-те год. паралелно с откровения европейски модернизъм се развива и тежнение към националния стил със заемки от традиционната българска възрожденска архитектура.
Характеристики на сградите
Почти всички жилищни кооперации, строени до към края на 1920-те год., са построени с конструкция тип пруски свод - външните и вътрешните стени имат носеща функция, а плочата е изграждана със стоманени релси с железобетонен пълнеж помежду им. След Чирпанското земетресение от 1928 г. със закон е въведен задължителният за всички жилищни сгради железобетонен скелет. Зидовете са изпълнявани с плътни тухли. Сградите най-често са с 3 до 5 етажа, поради което малко от тях са снабдени с асансьор.
Вътрешно разпределение
По отношение на вътрешното разпределение от 1920-те до края на 1930-те год. преобладава вестибюлната система, при която стаите са организирани около помещение без пряка слънчева светлина (вестибюл), отделено с голям портал (най-често 4-крилен) от дневната стая. Към края на 1930-те и през 1940-те год. постепенно навлиза холната система, при която отпада вестибюлът, а стаите са организирани около голям пряко осветен хол. Нерядко апартаментите са снабдени с 2 входа - официален (отвеждащ към вестибюла или хола) и слугински (кухненски), който води към коридор към кухнята и санитарните помещения. В по-редки случаи жилищните кооперации са снабдени и с допълнително (слугинско) стълбище. Светлата жилищна височина на апартаментите в тези сгради е около 3 м. Подовите настилки са от дюшеме, а от 1940-те год. се ползва и паркет.
Архитекти
Поради масовото строителство на жилищни кооперации в София, повечето от архитектите, работили там от 1920-те до 1940-те год., имат реализирани проекти за кооперативни домове - Радослав Радославов, Константин Джангозов, Георги Овчаров, Христо Бърнев, Иван Васильов, Георги Апостолов и др.
Външни препратки
|