Натурализъм (литература): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
: ''Виж [[натурализъм]] за натурализма във философията, театъра и др.'' |
|||
'''Натурализмът''' е направление в европейската [[литература]]. Думата '''натурализъм''' идва от лат. ''natura'' - природа. |
'''Натурализмът''' е направление в европейската [[литература]]. Думата '''натурализъм''' идва от лат. ''natura'' - природа. |
||
Версия от 12:26, 23 юли 2013
- Виж натурализъм за натурализма във философията, театъра и др.
Натурализмът е направление в европейската литература. Думата натурализъм идва от лат. natura - природа.
Възниква като литературно направление във Франция през 1860-те год. Характеризира се със стремеж към фотографическо възпроизвеждане на действителността. Проявява се и като философско учение, което обяснява обществените явления като "пряка последица от природните и биологичните фактори". Водеща мисъл у писателите натуралисти е, че творческите методи на предишните литературни течения се смятат за остарели; близост с науката; научност в изображението; физиологическите явления определят живота и развитието на човека.
В литературата
Огромно влияние оказва широко разпространената тогава теория за наследствеността. Посредством това в произведенията на писателите-натуралисти човекът е представен като биологичен вид, роб на зверските си инстинкти, жертва на болезнена наследственост. Най-употребяваната форма е романът. Той е "изследване на природата, хората и средата".
Представители - Емил Зола, Ги дьо Мопасан, Алфонс Доде, Хенрик Ибсен, Герхарт Хауптман, Арно Холц, Аугуст Стриндберг, Лудвиг Анценгрубер, Томас Харди.