Пиянец: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 3 междуезикови препратки, вече съхранявани в [http://www.wikidata.org/wiki/Wikidata:Main_Page Уикиданни], в d:q3083451.
м Елешница (приток на Струма)
Ред 2: Ред 2:


==География==
==География==
Областта Пиянец е разположена между планината [[Влахина]] от изток, планината [[Голак (планина)|Голак]] от юг и областта [[Осоговия]] от запад и обхваща селата по долината на река [[Елешница (река)|Елешница]] и нейния ляв приток Речица в [[България]] и средното течение на [[Брегалница]] в [[Република Македония]]. Западната граница на Пиянец към [[Осоговия]]та не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината ''Черната скала'', през която минава държавната граница.
Областта Пиянец е разположена между планината [[Влахина]] от изток, планината [[Голак (планина)|Голак]] от юг и областта [[Осоговия]] от запад и обхваща селата по долината на река [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]] и нейния ляв приток Речица в [[България]] и средното течение на [[Брегалница]] в [[Република Македония]]. Западната граница на Пиянец към [[Осоговия]]та не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината ''Черната скала'', през която минава държавната граница.


Областта е нископланинска и ридова със силно развити [[ерозия|ерозионни]] процеси. В геоложко отношение принадлежи към [[Краищиди]]те. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти.
Областта е нископланинска и ридова със силно развити [[ерозия|ерозионни]] процеси. В геоложко отношение принадлежи към [[Краищиди]]те. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти.

Версия от 18:13, 25 юли 2013

Пиянец или Пианец, Пиянечко, Пиянешко (македонски: Пијанец, Пијанечко) е историко-географска област, разделена между Република България и Република Македония.[1]

География

Областта Пиянец е разположена между планината Влахина от изток, планината Голак от юг и областта Осоговия от запад и обхваща селата по долината на река Елешница и нейния ляв приток Речица в България и средното течение на Брегалница в Република Македония. Западната граница на Пиянец към Осоговията не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината Черната скала, през която минава държавната граница.

Областта е нископланинска и ридова със силно развити ерозионни процеси. В геоложко отношение принадлежи към Краищидите. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти.

Селища

Пиянец обхваща територията на Община Царево село (Делчево), две села - Панчарево и Църник - от Община Пехчево в Република Македония и село Калиманци в община Виница в Република Македония, както и източната част от Община Невестино в България. Основен център на Пиянец е град Царево село, (Делчево). В миналото значителна част от населението на Пиянец е ислямизирано и въпреки многобройните изселвания в Турция след Балканската война и до днес в много села в Пиянец живеят българоговорящи мюсюлмани. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село - село Ветрен в Община Невестино на Република България и село Ветрен в Община Делчево на Република Македония.

Етимология

Прошение от пиянечките българи за въвеждане на руско управление в областта, 18 март 1878.

Според професор Йордан Иванов етимологията на Пиянец идва от етнонима на пеоните, които населявали областта в древността.[2]

Вижте също

Външни препратки

Бележки

  1. Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
  2. Иванов, Йордан. „Българите в Македония“. С., 1917, с. 62