Джовани Бокачо: Разлика между версии
+категория |
|||
Ред 111: | Ред 111: | ||
[[Категория:Средновековни писатели]] |
[[Категория:Средновековни писатели]] |
||
[[Категория:Ренесансови писатели]] |
[[Категория:Ренесансови писатели]] |
||
[[Категория:Писатели на еротична литература]] |
|||
{{сорткат|Бокачо, Джовани}} |
{{сорткат|Бокачо, Джовани}} |
||
Версия от 12:08, 29 юли 2013
Джовани Бокачо Giovanni Boccaccio | |
италиански писател | |
Роден |
1313 г.
Черталдо |
---|---|
Починал | 21 декември 1375 г.
Черталдо |
Погребан | Италия |
Литература | |
Период | 1323 – 1373 |
Известни творби | „Декамерон“ „Елегия на мадона Фиамета“ |
Литература | |
Период | 1323 – 1373 |
Известни творби | „Декамерон“ „Елегия на мадона Фиамета“ |
Семейство | |
Уебсайт | |
Джовани Бокачо в Общомедия |
Джовани Бокачо е флорентински писател, поет и хуманист. Автор е на прочутия сборник с новели „Декамерон“ (1353).
Живот и творчество
Джовани Бокачо се ражда на 16 юни 1313 г. вероятно в Черталдо и израства във Флоренция, но се формира като личност и творец през десетгодишния си престой в Неапол.
За ранните му години се знае твърде малко. Не е известно със сигурност дори коя е неговата майка — обедняла френска благородничка или икономката на баща му. Произхождащ от заможното търговско-занаятчийско съсловие на Флоренция, Бокачо има възможност да пътува, даже пребивава известно време в Париж. През 1330 г. се установява в Неапол, по онова време столица на Неаполитанското кралство и утвърдено средище на активен просветен живот.
В пищния двор на крал Робер Анжуйски, където Бокачо се подвизава като млад поет, културата е издигната в култ. Монархът покровителства хората на изкуството и поощрява епикурейската атмосфера, в която творят. Около него са събрани изтъкнати учени, поети и философи. Тук Бокачо получава високо класическо образование. Именно в Неапол става известен поет и хуманист. Кралският библиотекар го провокира да изучи гръцката митология, друг учен го запознава с астрономията. С жажда чете древноримските класици.
Пак в Неапол Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки, като тази с незаконнородената дъщеря на самия крал, Мария Аквинска, която остава дама на сърцето му до края на неговия живот. Както и останалите двама основоположници на съвременните италиански език и култура, Данте и Петрарка (също тосканци и негови съвременници), Бокачо обезсмъртява любимата си в своето творчество: редом с Дантевата Беатриче и Лаура на Петрарка се появява Бокачовата мадона Фиамета (от fiammetta, пламъче на италиански).
За младия флорентинец Неапол е не само средище на духа и дворцовата култура. Пристанищният град се оказва и прозорец към авантюристичния свят на Средиземноморието — този на "Одисея", "Енеида", арабските търговци и пиратите. Бокачо с възторг слуша разкази за пътешествия, описания на екзотични нрави, запознава се с източните приказки и други разкази, които превръща в градиво за своите новели.
Към 1340 г. по настояване на баща си придобилият самочувствие поет се завръща във Флоренция. Въпреки бащиното неодобрение, Бокачо не се захваща със семейните търговски дела, а продължава да се занимава с поезия и навлиза в политиката на родния си град.
Джовани Бокачо е първият хуманист на служба във Флорентинската република. Той дори става един от нейните най-авторитетни дипломати.
Голямо влияние върху живота и творчеството на Бокачо оказва голямата чумна епидемия във Флоренция през 1348 година. Именно от тази трагедия е вдъхновен обемистият сборник с новели "Декамерон".
През 50-те години на 14 век, под влияние на своя приятел и учител Петрарка, Бокачо се заема с мисията да наложи новата хуманистична култура. Дълги години той се занимава с научна дейност, преводи от гръцки и латински, коментари на античната митология и на Дантевата Божествена комедия, пише творби на латински.
В края на живота си Бокачо започва да придава по-голямо значение на вярата и на църковните обреди и тази набожност се забелязва в последните му писателски прояви. След смъртта му на 21 декември 1375-а, на неговия надгробен камък е сложен следния надпис: "Studium fuit alma poesis" - "Усърдието укрепваше поезията".
Избрани произведения
По азбучен ред:
- Amorosa visione (1342)
- Caccia di Diana (1334-1337)
- Comedia delle ninfe fiorentine (Amato, 1341)
- Corbaccio (ок. 1365)
- De mulieribus claris (1361, редактирана ок. 1375)
- Decamerone (1349-1352, редактирана ок. 1370)
- Elegia di Madonna Fiammetta (ок. 1343)
- Filocolo (1336-1339)
- Filostrato (1335 или 1340)
- Genealogia deorum gentilium libri (1360, редактирана ок. 1374)
- Rime (ок. 1374)
- Trattatello in laude di Dante (1357)
и др.