Петко Венедиков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
}}
}}


'''Петко Венедиков''' е изтъкнат [[България|български]] [[юрист]], [[професор]] по [[римско право|римско]] и [[гражданско право]], известен с трудовете си по [[вещно право]].
'''Петко Венедиков''' е изтъкнат [[България|български]] [[юрист]], [[професор]] по [[римско право|римско]] и [[гражданско право]], известен с трудовете си по римско право, вещно право, облигационно право, семейно право, наследствено право, граждански процес.


== Биография ==
== Биография ==

Версия от 13:46, 29 юли 2013

Петко Венедиков
български юрист
Роден
Починал
Работил вСофийски университет
Семейство
БащаЙордан Венедиков
Братя/сестриИван Венедиков
ДецаАнгел Венедиков

Петко Венедиков е изтъкнат български юрист, професор по римско и гражданско право, известен с трудовете си по римско право, вещно право, облигационно право, семейно право, наследствено право, граждански процес.

Биография

Роден е през 1905 година в София. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“ през 1928 година, а от 1936 година е професор в университета. Автор е на редица научни трудове в областта на правото, между които:

  • "Система на българското вещно право"
  • "Увод в правото"
  • "Записки по римско право"
  • "Ново вещно право" - редактирано и модернизирано издание от 1995г. на "Система на българското вещно право"
  • "Съсобственост. Правни въпроси",
  • "Ипотеки, залог, привилегии"
  • "Запазената част в наследството"
  • "Въпроси на съпружеската имуществена общност"
  • "Договор за гледане и издръжка"

През 1949 г. му е отнето по болшевишки тертип от новата отечественофронтовска власт правото да преподава по политически причини, но проф. Венедиков продължава да работи на научното поприще. Работи и като адвокат от 1949 г. до 1959 г., като е пенсиониран от адвокатурата отново по политически причини.

Умира след т.нар. демократични промени в България през 1995 година.

Източници