Планински кристал: Разлика между версии
м Робот: Преместване на 6 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q2050687. |
|||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
== Приложение == |
== Приложение == |
||
Чисти, бездефектни планински кристали се срещат рядко и се ценят високо. Te са с тригонална сингония и имат вид на шестоъгълна [[призма]]. Практическо приложение намират тези с големина от 3 до 5 сантиметра. Големи находища има в [[Урал]], а също така в [[Бразилия]], [[Канада]], [[САЩ]], [[Япония]], [[Австралия]] и [[Алпи]] |
Чисти, бездефектни планински кристали се срещат рядко и се ценят високо. Te са с тригонална сингония и имат вид на шестоъгълна [[призма]]. Практическо приложение намират тези с големина от 3 до 5 сантиметра. Големи находища има в [[Урал]], а също така в [[Бразилия]], [[Канада]], [[САЩ]], [[Япония]], [[Австралия]] и [[Алпи]]ние. Използват се в [[радиотехника]]та и [[оптика]]та за изработка на призми, лещи и други. Планинският кристал се счита за [[полускъпоценен камък]] и се използва за направата на ювелирни изделия на ако. |
||
== История == |
== История == |
||
Версия от 16:10, 1 август 2013
Планинският кристал (Шаблон:Lang-gr, означаващо „лед“) е минерал, силикат, представляващ една от кристалните модификации на чист SiO2. Той е безцветна и прозрачна разновидност на кварца. Твърдоста на планинския кристал по скалата на Моос е 7,[1], а плътността му 2.65 g/cm3.
Приложение
Чисти, бездефектни планински кристали се срещат рядко и се ценят високо. Te са с тригонална сингония и имат вид на шестоъгълна призма. Практическо приложение намират тези с големина от 3 до 5 сантиметра. Големи находища има в Урал, а също така в Бразилия, Канада, САЩ, Япония, Австралия и Алпиние. Използват се в радиотехниката и оптиката за изработка на призми, лещи и други. Планинският кристал се счита за полускъпоценен камък и се използва за направата на ювелирни изделия на ако.
История
Той е известен още от дълбоика древност. Предмети, изработени от планински кристал са намерени в Мексико, Гърция, Китай, Япония и на други места по света. Келтските друиди използват планиснките кристали в своите магически практики още 2 000 години пр.н.е. и по всяка вероятност практиката за гадаене с кристални сфери датира още оттогава. Днес най-голямата сфера от планински кристал без никакви вътрешни дефекти или несъвършенства се намира в Националния музей по естествена история във Вашингтон, САЩ. Тя е с диаметър 32,7 cm, тежи 48,5 kg и е изработена през 1924-1925 г. в Китай.