Йордан Тренков: Разлика между версии
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q11040134 |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
'''Йордан Христов Тренков''' е [[българи|български]] учител и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]]. |
'''Йордан Христов Тренков''', с псевдоним '''Иван'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.44</ref>, е [[българи|български]] учител и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
Версия от 19:28, 1 август 2013
Йордан Тренков | |
български революционер | |
Роден |
Прилеп, днес Република Македония |
---|---|
Починал | |
Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Награди | За гражданска заслуга |
Семейство | |
Деца | Христо Тренков |
Йордан Тренков в Общомедия |
Йордан Христов Тренков, с псевдоним Иван[1], е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
Роден е в 1880 година в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. В 1898 година завършва българската гимназия в Солун и от 1899 до 1903 година учителства в родния си град. Влиза в Революционното братство в Солун. След разформироването му влиза във ВМОРО и оглавява един от двата лагера сред прилепските дейци на организацията, като другият се оглавява от Петър Ацев.[2]
В 1903 година е делегат на Смилевския конгрес, който го определя за член на Прилепското горско началство.[3][4] През юни 1903 година е арестуван от властите, но успява да избяга от затвора. Участва в Илинденско-Преображенското въстание.
След потушаването на въстанието е сред малкото ръководни дейци, които остават в районите си[5] и е нелегален началник на околийския комитет на ВМОРО в Прилеп до края на 1904 година. Делегат е на Прилепския конгрес през май-юни 1904 година, който му възлага борбата с новопоявилата се Сръбска пропаганда в Македония в Азот. На конгреса поддържа децентрализаторското реформистко крило на Пере Тошев и Гьорче Петров, докато Петър Ацев подкрепя централизаторското около Даме Груев.[6] В Прилеп е в конфликт с Петър Мърмев, Никола Биолчев, Андон Димитров и други[7].
През 1905 - 1906 година е секретар във върховистката чета на поручик Любомир Стоенчев в Петричко.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година Тренков е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 4 рота на 6 охридска дружина.[9]
През Първата световна война е български окръжен управител в Призрен.[10]
Вижте също
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.44
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 70-71.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 239.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 320.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 15.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 65, 69, 71.
- ↑ Писмо изложение от Йордан Тренков до Борис Стрезов за хода на Прилепския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.371-375
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 171.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 326.