Политика

Тази статия е за обществения процес. За книгата на Аристотел вижте Политика (Аристотел).

---

Политическа реч

Политиката (от старогръцки: πολιτικός, гръцки: полис — град, държава, свързано с жителите на града или държавата) е умението да се управлява полисът и действието по управлението, с други думи да се осъществява организиран контрол над населението. Този процес може да се изразява в начина на получаване или поддържане на подкрепа за общи или обществени действия. Макар че обикновено терминът се прилага за правителствата, политиката се наблюдава при всички човешки групови взаимодействия, включително корпоративни, академични или религиозни. Разнообразни методи се използват в политиката, които включват рекламиране на собствените политически възгледи сред хората, преговори с други политически групировки, създаване на закони и упражняване на сила, включително война срещу противниците. Политиката се упражнява върху широк кръг социални нива, от кланове и племена на традиционните общества, минавайки през модерните местни власти, фирми и институции и се стигне до суверенни държави и до международно ниво.

Политическото поведение се изучава от науката политология. Тя е основен обект на изследване от страна и на политическата философия.

История, произход и дефиниция на термина

Терминът произлиза от гръцката дума „Πολιτικά“, използвана от Аристотел в книгата си „Политика“. Терминът преминава през средноанглийски и през среднофренски, за да стигне до латинизацията на гръцкото πολιτικός в politicus.

Политиката предполага разнообразие от възгледи, ако не относно крайните цели, то поне относно най-подходящите средства за постигането им. Терминът се употребява в единствено число и обозначава процес, при който група хора, чиито интереси са първоначално различни, достигат до колективни решения, които най-общо се смятат за обвързващи за групата и наложени като обща политика. Най-често прилагателното „политически“ в този му смисъл касае партиите, правителствата, международните отношения, науките — например политически теории, политическа икономия.

Така значенията на термина „политика“ могат да се обобщят в две групи. Първата се свежда до поддържане и провеждане на определен курс от действия чрез вземане на решения, които включват тактика, стратегия, цел и други. Втората се свежда до взаимоотношенията на големи социални групи, в които те изразяват и отстояват интересите си. В политиката основна е също така връзката между политиката и властта.

Повечето съвременни автори стигат до извода, че политиката и властта биват взаимно свързани и взаимно определени. Александър Галкин и Фьодор Бурлацки определят политиката като форма на взаимоотношение между класите, социалните групи, нациите, която е свързана с проявите на властта и дейността на властването.

Ценностите са общата основа на политиката и властта. Властта представлява политически феномен, а политиката представлява властване, защото бива субективно разпределение на ценностите между нациите, класите, прослойките, народностите и изобщо между големи социални групи в обществото.

От друга страна, „политика“ (употребена често и в множествено число, политики) може да има и по-тясно значение и да изразява конкретен план или основни принципи за действие, към които дадена организация се придържа в изпълнението на някакво начинание. Тази употреба е характерна за по-съвременния език, като на английски за нея си има отделна дума policy, но на български тя се превежда като „политика“ или (списък от) „принципи“ или „правила“ - например Уикипедия:Препоръки_и_правила. При тази употреба „политика“ означава, че организацията е формулирала определени принципи, към които да се придържа и декларира публично, че се ангажира с тях. Една популярна употреба в този смисъл е „политика за защита на информацията“ или „политика за защита на личните данни“, която се среща често в Интернет.

Политическа партия

Политическите партии са свободни сдружения на граждани със сходни интереси и виждания, създадени с цел да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на народа чрез избори или по друг демократичен начин. Всички партии имат равни права на участие в политическия живот. Държавата им съдейства при еднакви условия за решаване на техните въпроси по осъществяване на дейността им. Обикновено партиите се асоциират с определени цветове, които ги отличават от другите партии. Червеният, като правило, е запазен за левите партии: комунисти, социалисти и т.н. Цветът, използван от консервативните партии е синият и/или черният. Изключение правят в САЩ, републиканската партия — червен, а демократичната — син.

Жълтият цвят най-често е използван от либералите. Зеленият се асоциира с партията на зелените (защитниците на обкръжаващата среда, на природата) и ислямистските партии. Кафявият обикновено се свързва с фашистките и неонацистките партии, а червено и черно — с анархистите.

Към 2009 година в България са регистрирани 339 политически партии.

Университетска дисциплина

Първата катедра по политология се основава в Швеция в 17 век. Политологията получава в най-ново време силно развитие в САЩ от гледна точка на организацията и на изследователския апарат. Свързаните с дисциплината изследвания обхващат различни проблемни области: политически теории, политическа философия, политическа икономия, политически системи, политическа култура и други.

Специфична характеристика на воденето на дисциплината в САЩ е разглеждането на проблемите предимно на микроравнище.

Основни идеологии

Анархизъм - Демокрация - Комунизъм - Консерватизъм - Либерализъм - Национализъм - Социална демокрация - Социализъм - Фашизъм - Християндемокрация

Политически спектър

Напоследък политическите анализатори и политиците разделят политиката на лява и дясна в политическия спектър. Често се използва идеята за центристка политика, обозначаваща средния път между двете крайни направления на дясното и лявото. Тази класификация е сравнително ново явление (не се използва от Аристотел или Хобс например) и датира от времето на Френската революция.

Прави се напоследък и едно разграничение между либерали и централисти, според което истинското противопоставяне е между централистите, според които държавата трябва да се намесва на пазара с тежест и другите, според които държавата трябва да има само остатъчна функция спрямо пазара.

Разделението дясно-ляво в политическото пространство е обект на дълги дискусии, като се намесват критерии за разграничение като свободата и равенството и най-вече различното им схващане. Според италианския политолог Норберто Бобио, различието между дясното и лявото не са едно дясно равенство и едно ляво равенство, а спрямо различния начин на схващане на отношението равенство-неравенство отдясно и отляво. Бобио разглежда и емоционалното значение на термините. Според него допреди десетина година принадлежността към левицата се е смятало за срамно в Италия, докато днес е обратното. Той изказва мнението, че периодично се променя оценъчното значение на термините, но въпреки това двойката дясно-ляво продължава да описва относително стабилни реалности.

Сравнение между лява и дясна политика.

Леви	Десни
повече намеса в икономиката	по-малко намеса в икономиката laissez-faire	Тук става дума за това дали правителството да се намесва (interventionism) или да не се намесва (laissez-faire) в икономиката за да постигне желаните социални резултати. Nolan chart го определя като разлика между ляво и дясно.
определяне къде да работи	право да си избира къде да работи	Повечето леви идеологии приоритизират интересите на работниците и управляват ресурса с цел подобряване на продуктивността, докато десните идеологии приоритизират дерегулацията (ненамесата) в пазарите.
равенство на доходите	равенство на възможностите	Писателите които характеризират по този признак са Норберто Бобио и Даниеле Алън. В книгата си „Дясно и ляво. Основания и знаения на едно политическо разграничение“, Норберто Бобио се аргументира, че валидната разлика между ляво и дясно е субективното човешкото отношение към идеала за равенство.
правото диктува културата	културата диктува правото	Това е формулирано от американския сенатор Даниъл Мойниън, но е преразгледано от Едмънд Бърк.
човешката природа и общество са по-отстъпчиви	човешката природа и общество са по-фиксирани	Това е пример за естествен срещу отгледан, „емпиризъм или биогенетизъм“ аргумент. Предложена е за дефиниция на ляво-дясна дихотомия от Томас Соуел, и по-късно подкрепено от Джордж Лакоф в книгата му Moral Politics.
прогресивизъм	консерватизъм	Дали да се използва работещата система и да не се променяме доколкото е възможно или да следим най новите тенденции и да ги прилагаме с риск да се окажат погрешни?

Литература

• Боббио, Норберто. Дясно и ляво. Основания и значения на едно политическо разграничение, Издателство ЛИК, София, 2001.
• Schmidt, Manfred G. Wörterbuch zur Politik. Alfred Kröner Verlag, Stuttgart, 2004, ISBN 3-520-40402-8.

Вижте още

• Портал:Политика

Външни препратки

• Definition: politics (en)
• Heidelberger Online-Lexikon der Politik