Разлика между версии на „Въглехидрат“

Направо към навигацията Направо към търсенето
24 байта изтрити ,  преди 6 години
м
редакция без резюме
м
'''[[Дезокси захар]]ите''' са монозахариди, при които една хидроксилна група е заместена с водороден атом. Най-известният представител на дезокси захарите е [[дезоксирибоза]]та, която участва в структурата на [[ДНК|дезоксирибонуклеиновата киселина]] (ДНК).
 
Особено място сред групата на въглехидратите заемат [[захарна киселина|захарните киселини ]], производни на монозахаридите, при които карбонилната и/или терминална хидроксилна група е окислена до карбоксилна. Те се отличават с многообразни, но и жизнено важни биологични функции. Така например [[аскорбинова киселина|аскорбиновата киселина]] (витамин C) е както антиоксидант, така и кофактор участващ в редокс процесите; [[галактуронова киселина|галактуроновата киселина]] и [[идуронова киселина|идуроновата киселина]] са структурните компонетикомпоненти на [[пектин]]а и дерматан сулфата и хепарина съответно. [[Глюкуронова киселина|глюкуроновата киселина]] е основен детоксикатор в човешкия организъм, а дериватите на [[глицеринова киселина|глицериновата киселина]] са централни метаболити в [[гликолиза]]та и други метаболитни пътища.
 
=== Дизахариди ===
=== Пектин ===
{{основна|Пектин}}
'''Пектинът''' (от гръцки πηκτικός&nbsp;— пектикос, "пресечен, съсирен"<ref>[http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3D%2382916 Pektikos, Henry George Liddell, Robert Scott, "A Greek-English Lexicon", at Perseus]</ref>) е структурен полизахарид съдържащ се в първичната клетъчна стена на сухоземните растения. Изграден е от остатъци на D-галактосилуронова киселина свързани с 1,4-гликозидна връзка. Произвежда се с търговска цел като бял до светло кафяв прах, предимно извличан от цитрусови плодове. Използва се като сгъстител в хранителната промишленост, в часностчастност при производството на мармалад и конфитюр. Използва се и като стабилизатор и източник на фибри в плънки, бонбони, плодови сокове и мляко.
=== Хиалуронова киселина ===
'''Хиалуроновата киселина''' (известна и като '''хиалуронан''' и '''хиалуронат''') е анионен, несулфониран гликозаминогликан, изграден от дизахарид съставен от D-глюкуронова киселина и D-N-ацетилглюкозамаин свързани чрез β-1,4 и β-1,3 гликозидни връзки. Разпространена е широко в [[съединителна тъкан|съединителната]], [[епителна тъкан|епиталнатаепителната]] и [[нервна тъкан|нервната]] тъкан. Тя е уникална сред глюкозамингликаните с това, че не е сулфонирана и се синтезира върху [[клетъчна мембрана|плазмената мембрана]], а не в [[апарат на Голджи|апаратът на голджи]]. Може да достигне колосални размери от порядъка на милиони [[далтон]]и.<ref>{{cite journal
| last=Frasher| first=J.R.E ''et al'
| title=Hyaluronan: its nature, distribution, functions and turnover
| last3=Laurent
| first3=U. B. G. | pmid=9260563}}</ref>
Като водещ компонент на екстрацелуларния матрикс има важно заначениезначение за правилното протичане на клетъчната пролиферация и миграция.
Хиалуроновата киселина е компонент и на група А на [[стрептококи|стрептококовата]] [[капсула]],<ref>{{Cite journal
| last =Sugahara
Докато глюкозата , фруктозата и захарозата са нискомолекулни вещества, нишестето и целулозата са високомолекулни вещества. Количествените натрупвания на монозахаридни остатъци води до преход от монозахариди към олигозахариди и полизахариди. Докато монозахаридите и дизахаридите имат строго определена молекулна маса, еднаква за всички молекули, то полизахаридите имат различни по маса молекули и затова се характеризират със средна молекулна маса. В следната таблица е показан, състава, строежа и молекулната маса на разглежданите въглехидрати:
 
== Състав на въглехидратите. Молекулна маса. Строеж ==
Състав на
* Глюкоза С<sub>6</sub>Н<sub>12</sub>О<sub>6</sub> М=180 . Молекулната
въглехидратите
Молекулната маса е еднаква за всички молекули
Молекулна маса Строеж
всички молекули Пентахидроксиалдехид
 
Глюкоза
С<sub>6</sub>Н<sub>12</sub>О<sub>6</sub> М=180 . Молекулната
маса е еднаква за
всички молекули Пентахидроксиалдехид
Молекулна кристална решетка
 
* Фруктоза С<sub>6</sub>Н<sub>12</sub>О<sub>6</sub> М=180.
ноНискомолекулно съединение, както и глюкозата
С<sub>6</sub>Н<sub>12</sub>О<sub>6</sub> М=180 . Ниско молекул
глюкозата Пентахидроксикетон
но съединение, както и
глюкозата Пентахидроксикетон
Молекулна кристална решетка
 
* Захароза С<sub>12</sub>Н<sub>22</sub>О<sub>11</sub> М=342.
Молекулната маса е еднаква за всички молекули
С<sub>12</sub>Н<sub>22</sub>О<sub>11</sub> М=342 . Молекулната
всички молекули Полихидроксилно съединение с дикарбонилен тип на свързване на монозните остатъци.
маса е еднаква за
всички молекули Полихидроксилно съединение с дикарбонилен тип на
свързване на монозните остатъци.
 
* Нишесте (C<sub>6</sub>H<sub>10</sub>О<sub>5</sub>)<sub>n</sub> М = 30&nbsp;000 - 1&nbsp;000&nbsp;000 .
Нишесте
Молекулната маса е различна за отделните молекули.
(C<sub>6</sub>H<sub>10</sub>О<sub>5</sub>)<sub>n</sub> М = 30&nbsp;000 - 1&nbsp;000&nbsp;000 .
молекули. Високомолекулно съединение , глюкозните остатъци са свързани в прави и в разклонени вериги.
Молекулната маса е
различна за отделните
молекули. Високомолекулно съединение глюкозните остатъци са
свързани в прави и в
разклонени вериги.
Има зърнеста структура
 
* Целулоза
(C<sub>6</sub>H<sub>10</sub>О<sub>5</sub>)<sub>n</sub> М = 200&nbsp;000 до 20 млн.
Молекулната маса е различна за отделните молекули.
молекули. Високомолекулно съединение , гликозидно свързване с образуване на прави вериги.
различна за отделните
Има влакнеста (фазерна) структура.
молекули. Високомолекулно съединение гликозидно свързване
с образуване на прави вериги.
Има влакнеста (фазерна)
структура.
 
Причината за съществените различия в свойствата на монозахаридите, дизахаридите и полизахаридите се дължат на различията в строежа на въглехидратите и стойността на молекулните им маси. В сила е основният диалектически закон, според който количествените натрупвания водят до качествени изменения. С увеличаване на броя на глюкозните остатъци настъпват съответни изменения и в свойствата на въглехидратите.
Богати на въглехидрати [[храна|храни]] са [[плод]]овете, [[Сладкарски изделия|сладки]]те, газираните безалкохолни, [[хляб]]ът, [[макарони|макаронените изделия]], варивата, [[картоф]]ите, [[ориз]]ът и всички житни растения и продуктите приготвени от тях. Въглехидратите са основният източник на енергия за живите организми, макар че, нито един въглехидрат не е есенциален (незаменим) за човека. Това се дължи на факта, че въглехидратите не са непосредствен градивен материал, за другите молекули и тялото може да си набавя необходимата енергия от [[протеин]]ите и [[мазнини]]те. <ref>[http://www.ajcn.org/cgi/content/full/75/5/951-a Is dietary carbohydrate essential for human nutrition? - Westman 75 (5): 951 - American Journal of Clinical Nutrition<!-- Bot generated title -->]</ref><ref>[http://jn.nutrition.org/cgi/reprint/136/5/1256?ijkey=ebf0450b5cf21e8d83dd43f62b5559254694f65f A High-Protein, High-Fat, Carbohydrate-Free Diet Reduces Energy Intake, Hepatic Lipogenesis, and Adiposity in Rats - Pichon et al. 136 (5): 1256 - Journal of Nutrition]</ref> [[Мозък]]ът и [[неврон]]ите не могат да използват мазнините като източник на енергия, а само глюкоза и в някои случаи така наречените [[кетонно тяло|кетонни тела]]. Човешкото тяло може да синтезира известно количество глюкоза в процес наречен [[глюконеогенеза]] от [[гликогенни аминокиселини|гликогенните аминокислини]]<ref>{{cite journal |author=Brosnan J |title=Interorgan amino acid transport and its regulation |url=http://jn.nutrition.org/cgi/content/full/133/6/2068S |journal=J Nuitr |volume=133 |issue=6 Suppl 1 |pages=2068S–2072S |date=1 June 2003|pmid=12771367 }}</ref><ref>{{cite journal |author=Young V, Ajami A |title=Glutamine: the emperor or his clothes? |url=http://jn.nutrition.org/cgi/content/full/131/9/2449S |journal=J Nutr |volume=131 |issue=9 Suppl |pages=2449S–59S; discussion 2486S–7S |date=1 September 2001|pmid=11533293 }}</ref> и [[глицерол]]ът участващ в структурата на мазнините и в редки случаи от [[мастна киселина|мастни киселини]]. Въглехидратите съдържат 15.8 [[джаул|килоджаул]]а (3.75 [[килокалория|килокалории]]) , протеините 16.8 килоджаула (4 килокалории), (NB това е много относително според вида на белтъка, тъй като някои аминокиселини не могат да се използват като източник на енергия), а мазнините 37.8 килоджаула (9 килокалории) на грам. Въпреки, че не са най-богати на енергия, въглехидратите са предпочитаният източник на енергия от човешкия организъм, защото са много по-лесно и по-бързо метаболизируеми от мазнините.
 
Организмите не могат да метаболизират всички видове въглехидрати, с цел да си осигурят нужната енергия. За тази цел универсален източник на енергия е глюкозата. Много организми също така могат да метаболизират и други моно- и дизахариди, като предпочитана остава глюкозата. В ''[[Ешерихия коли]]'' например, ''lac'' оперонът експресира [[ензим]]ите нужни за разграждането на лактоза ако тя е налична в средата. Но ако в средата се срещат както лактоза така и глюкоза ''lac'' оперонът е потиснат, а в резултат се усвоява първоначално глюкозата. Някои полизахариди също са основен източник на енергия. Множество организми разграждат нишестето до глюкоза и усвояват енергията. Целулоза, хитин и арабиногликаните, обаче, не могат да бъдат усвоени от повечето организми. Тези полизахариди модатмогат да се метаболизират, все пак, от някои [[бактерия|бактерии]] и [[протисти]]. Преживните [[бозайници]] и термитите са развили хитър способ за усвояване на целулоза като за целта са подпомагани от микроорганизми обитаващи храносмилателния им тракт.
Въпреки че са несмилаеми, тези полизахариди имат важна роля в хранителната диета, тъй като подобряват [[перисталтика]]та и възпрепятстват чернодробния цикъл свързвайки [[жлъчни киселини|жлъчните киселини]], като по този начин ги извеждат от организма, вместо да бъдат разорбиранирезорбирани и от тях да се синтезира холестерол.<ref name="urlSect. 6, Ch. 5: Enterohepatic Circulation of Bile Acids">{{cite web |url=http://www.lib.mcg.edu/edu/eshuphysio/program/section6/6ch5/s6ch5_17.htm |title=Sect. 6, Ch. 5: Enterohepatic Circulation of Bile Acids |format= |work= |accessdate=}}</ref>
 
<gallery caption="Богати на въглехидрати храни">

Навигация