Първа професионална футболна лига: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BG Macedonia (беседа | приноси)
1049 редакции
Редакция без резюме
BG Macedonia (беседа | приноси)
1049 редакции
Ред 1043: Ред 1043:
В '''„получер“''' са маркирани отборите, които участват в настоящото първенство на „А“ група, а в ''„курсив“'' вече несъществуващите.
В '''„получер“''' са маркирани отборите, които участват в настоящото първенство на „А“ група, а в ''„курсив“'' вече несъществуващите.


{| border="1" cellspacing="0" style="background: #f9f9f9; border: 2px #aaa solid; border-collapse: collapse; border-color: white; color:black; font-size: 95%;" width=900px
{| border="1" cellspacing="0" style="background: #f9f9f9; border: 2px #aaa solid; border-collapse: collapse; border-color: white; color:black; font-size: 95%;" width=1120px
|- bgcolor=C2D2E5
|- bgcolor=C2D2E5
! width=150px|Отбор
! width=150px|Отбор

Версия от 20:02, 7 август 2013

„А“ футболна група
Настоящ сезон
2013/14
Създадена
1948
Държава
България
Конфедерация:
УЕФА
Изпадане в :
„Б“ футболна група
Отбори
16
Национални купи:
Купа на България
Международни купи
Шампионска лига
Лига Европа
Настоящи шампиони
Лудогорец (Разград)
Най-успешни отбори:
ЦСКА (София) (31 титли)
Уебсайт
Официален сайт

„A“ футболна група е най-горната дивизия в българският шампионат по футбол, организиран от БФС и Професионалната футболна лига.

В групата участват 16 отбора с професионален статут като се играе на принципа всеки срещу всеки. За победа се дават 3 точки, за равенство 1, а за загуба не се присъждат точки. Временното и крайното класиране се съставят по броя спечелени точки. В крайното класиране ако два отбора имат еднакъв брой точки, по-предно място в общото класиране придобива отборът, който има по-добър резултат в срещите помежду им или е отбелязал повече голове на чужд терен в срещите помежду им. При ново равенство в показателите се взема предвид головата разлика на отборите, повече отбелязани голове в шампионата, а при равенство и на тези резултати чрез жребий. Във временното класиране срещите между отборите не се вземат под внимание, а отборите се подреждат по следващите показатели.

Отборът, класирал се на първо място, се обявява за държавен първенец (шампион). Той добива правото на участие в Шампионската лига от етап, зависещ от коефициента му в Европейските клубни турнири на УЕФА. Следващият(те) в крайното класиране след шампиона отбор(и) според съответния коефициент на УЕФА придобива(т) право на участие в турнира на УЕФА - Лига Европа. Отборите, заели последните 4 (четири) места в крайното класиране (13, 14, 15, 16), отпадат директно в състава на съответната „Б“ футболна група за състезателната година на териториален принцип.

История

Футболно първенство на България се играе от 1924 г. с директни елиминации, а от 1948 г. под формата на лига. Опити за формиране на лига в първото ниво на българския футбол са правени и преди 1948 г. В периода 1937 - 1940 г. у нас е създадена Национална футболна дивизия с 10 отбора, които са играли всеки срещу всеки на разменено гостуване в един сезон. Първенецът на НФД е бил обявяван за шампион на България.

Важно е да се отбележи, че „А“ РФГ, Висшата лига и сегашната „А“ ПФГ се приемат от футболната история и статистика като „А“ група - първото ниво в първенството на България от 1948 г. до днес, дивизията, в която се състезават най-силните наши клубове. В същото време НФД е неразделна част от Държавното първенство преди 1944 г. и нейните три издания не се включват в актива на „А“ група.

„А“ Републиканска футболна група

Купата на „А“ РФГ

През есента на 1948 г. стартира първото първенство на „А“ РФГ. В него вземат участие 10 клуба: столичните - Левски, Септември при ЦДВ, Локомотив, Славия и Спартак, Ботев (Варна), Славия (Пловдив), Марек (Станке Димитров), Бенковски (Видин) и Любислав (Бургас). Първият шампион на "А" РФГ е Левски (София) през сезон 1948/49

Следващият сезон 1949/50 не завършва. След срещите от първия кръг първенството е спряно, поради масови реорганизации във физкултурното движение в България. Възприет е съветския модел за провеждане на първенството в цикъл пролет-есен. През есента на 1949 г. са проведени квалификационни турнири за определяне на участниците в „А“ РФГ за сезон 1950 г, който се провежда с 10 отбора. През следващите два сезона групата е увеличена на 12 отбора, а през сезон 1953 те са 15 (16-я отбор през този сезон е бил националния отбор на България под името „Сборен отбор“, но актива от неговите срещи не е бил взет под внимание за крайното класиране. През сезони 1954 и 1955 г. „А“ РФГ е съставена от 14 отбора, а през сезони 1956 и 1957 - от 10.

През 1958 г. първенството е прекратено след пролетния полусезон. Настъпват нови реорганизации във футбола в България. Отново е върната старата сиситема за провеждане на срещите от „А“ РФГ - есен-пролет. Въпреки, че отборите са изиграли само по една среща помежду си ЦДНА е обявен за шампион. През този сезон няма изпадащи и влизащи отбори от „А“ към „Б“ РФГ.

Честите варирания в броя на отборите в „А“ РФГ продължават и през 60-те години на миналия век. През първите два сезона след реформите от 1958 г. те са 12. в периода 1960-1962 г - 14, а до сезон 1967/68 - 16.

В края на 60-те години отново е време за реформи. Настъпват масови обединявания на клубове и окрупняване на физкултурното движение в България. По-известните сливания са тези на ЦСКА „Червено знаме“ и Септември (София) в ЦСКА „Септемврийско знаме“, на столичните Левски и Спартак в Левски-Спартак, на Локомотив (София) и Славия (София) в ЖСК Славия, пловдивските Ботев, Спартак и Академик в АФД Тракия. Подобна е съдбата и на голяма част от провинциалните отбори. Тези реформи се случват през зимната пауза на вече започналия сезон 1968/69. Така „А“ РФГ заприличва на един пробит чувал, от който са изпадали активите на половината отбори. На мястото на Спартак в „А“ група е включен Академик (София) - отбор от „В“ РФГ.

След реформите от зимата на 1968 г. до 2000 г. съставът на „А“ РФГ остава с 16 отбора с две изключения. През сезони 1971/72 и 1972/73 е най-голямото разрастване на „А“ РФГ, когато участват по 18 отбора.

Висша професионална футболна лига

52-годишната традиция на „А“ РФГ е нарушена на прага на новото хилядолетие, когато ръководителите на БФС предприемат смели реформи. Създадената през есента на 2000 г. Висша професионална футболна лига е съставена от 14 отбора. Толкова се запазват те и през трите първенства на ВПФЛ. Само регламентът през всеки сезон е различен. След краят на сезон 2000/2001 последните два отбора изпадат директно, а 12-тия играе плейоф за оставане/влизане във ВПФЛ. С историческо значение е промяната в регламента през сезон 2001/2002. Първенството на ВПФЛ е разделено на две фази. Първата е редовен сезон, в който 14-те отбора играят всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване (26 кръга). Втората фаза е плейофна. Групата е разделена на две подгрупи. Завършилите от 1-во до 6-то място в първата фаза играят на разменено гостуване всеки срещу всеки за определяне на шампиона и участниците в евротурнирите, Отборите заели местата от 7-мо до 14-то на същия принцип играят за определяне на изпадащите отбори. Този уникален в българската футболна история експеримент за формата на първото ниво не се повтаря през следващия сезон 2002/2003. В това последно издание на ВФЛ нещата изглеждат значително опростени. 14-те отбора играят по познатия регламент на „А“ РФГ всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване.

„А“ Професионална футболна група

Завръщане към традициите на „А“ РФГ е създаването на „А“ Професионална футболна група през 2003 г. Форматът е познатия преди 2000 г. - 16 отбора. Регламентът е същия - всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. През сезон 2005/2006 от името на групата отпада „Професионална“ и остава „A“ футболна група. Преди началото на сезон 2013/2014 ръководството на БФС реши в „А“ футболна група да участват 14 отбора.

Отбори

Градове на отборите от българската „А“ група - сезон 2013/2014

Състав на „А“ футболна група за сезон 2013/14

Класирали се в А група

от Б група след края на сезон 2012/13

Изпаднали от А група

в Б група след края на сезон 2012/13

Класиране

№ Отбор М П Р З ГР Т
1 Лудогорец 1945 (Разград) (Н) 30 22 4 4 73:16 +57 70
2 ЦСКА (София) (К) 30 22 3 5 60:19 +41 69
3 Левски (София) 30 20 2 8 61:28 +33 62
4 Черноморец Бургас (Бургас) 30 17 9 4 57:23 +34 60
5 Литекс (Ловеч) (Ш) 30 18 8 5 57:28 +29 59
6 Локомотив 1926 (Пловдив) 30 17 6 7 44:39 +5 57
7 Черно море (Варна) 30 16 4 10 46:25 +21 52
8 Славия 1913 (София) 30 15 6 9 42:36 +6 51
9 Миньор (Перник) 30 8 12 10 35:40 -5 36
10 Берое (Стара Загора) 30 9 8 13 30:37 -7 35
11 Монтана 1921 (Монтана) 30 8 7 15 29:51 -22 31
12 Ботев (Враца) (Н) 30 7 8 15 30:44 -14 29
13 Локомотив (София) 30 5 9 16 26:50 -24 24
14 Видима-Раковски (Севлиево) 30 3 6 21 19:59 -40 15
15 Калиакра (Каварна) 30 2 5 23 26:77 -51 11
16 Светкавица 1922 (Търговище) (Н) 30 1 5 24 8:71 -63 8

Рекорди

Отборни рекорди

Индивидуални рекорди

Други интересни факти

  • Единственият отбор, изпадал от „А“ група с положителна голова разлика е Берое : През сезон 1973/1974 Берое завършва на 15-то място с актив от 7 победи, 7 равенства и 16 загуби и голова разлика 50-46. През същия сезон и голмайсторът на първенството е от Берое - Петко Петков с 20 гола.
  • Само веднъж головата разлика е определила шампиона в „А“ група. : През сезон 1970/1971, Шаблон:ЦСКАм и Левски завършват с равни точки, по 48. Титлата печели Шаблон:ЦСКАм заради по-добрата си голова разлика.
  • Никой не е ставал шампион в „А“ група с повече от 6 загуби. : Спартак Пд, през сезон 1962/1963, Левски, през сезон 1964/1965, Шаблон:ЦСКАм, през сезон 1974/1975, Левски, през сезон 1984/1985 и Берое, през сезон 1985/1986 печелят титлата, губейки 6 мача в първенството.
  • Никога действащ шампион не е изпадал от „А“ група. : Най-близо до това да се случи е бил Берое. През сезон 1986/1987 на последните четири места с равни точки (по 21) се класират Берое, Спартак (Плевен), Академик (Свищов) и Димитровград, като последните два отбора изпадат заради по-лошата си голова разлика. Тогава, за трети (и последен) сезон важи правилото за 0 точки при резултат 0:0. Без това правило, Спартак (Плевен) би имал 23 т., Академик (Свищов) и Димитровград - по 22, а Берое - 21 и от групата биха изпаднали Димитровград и Берое.
  • Най-тежката загуба, нанасяна на бъдещ шампион в „А“ група е 8:1. : На 21.12.1985 г.Ботев (Пд.) (тогава Тракия) разгромява Берое с 8:1 на ст."Хр.Ботев" в Пловдив. Двата отбора завършват съответно на 2-ро и 1-во място в крайното класиране за сезон 1985/1986. Поради наказания и контузии, в състава на домакините има само един нападател - Атанас Пашев, който отбелязва 2 гола. Другите 6 са дело на защитниците Раков, Юруков и Хорозов и дефанзивните полузащитници Бакалов и Симов (2). Почетния гол за гостите бележи Кашмер.
  • Представителство в "А" група.
    • Освен Столицата, 4 други града са имали участие с повече от един отбор в един сезон в "А" група : Пловдив, Варна, Бургас и Перник. От тях само Пловдив е участвал с 3 отбора - в сезони 1953,1955, от 1961/1962 до 1967/1968 вкл.,1969/1970, 1970/1971 и от 1994/1995 до 1996/1997 вкл. - общо 14 пъти. Пловдив на три пъти е бил съвсем близо до участие и с четирите си отбора в "А" група. През 1967 г., Марица влиза в "А" група, където са още и Ботев, Спартак и Локомотив, но малко преди началото на новия шампионат,по силата на административно решение,Ботев и Спартак биват обединени в един отбор - Тракия и така Пловдив отново остава с 3 отбора. През 1995 г. Марица играе бараж с Раковски (Русе) за влизане в "А" група, където отново са Ботев, Спартак и Локомотив, но го губи. В следващата, 1996 г., Марица влиза в "А" група, но по същото време от групата изпада Спартак.
    • Варна е била без представител в "А" група през 3 сезона : 1990/1991, 1991/1992 и 1994/1995.
    • Пловдив никога не е оставал без свой представител в "А" група, въпреки, че през 2001 г. това, на практика , се случва. На 27.05.2001 г., единственият пловдивски отбор в "А" група, Ботев, изпада, а никой от другите 3 не печели промоция. През лятото на 2001 г., Георги Илиев, собственик на бронзовия медалист от последните 3 сезона Велбъжд (Кюстендил), закупува акциите на Локомотив 1936 (Пловдив). На 23 юли с.г. се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за заличаване на регистрацията на "Локомотив" Пловдив и за преименуване на "Велбъжд" в "Локомотив". Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с новото регистрирано име заема мястото на Велбъжд в "А" група. Седалището на клуба е преместено от Кюстендил в Пловдив и така градът отново има представител в елита.
    • Кърджали и Силистра са единствените областни центрове, които не са имали отбор в "А" група. Кърджали веднъж е бил на косъм от успеха. На 29.05.1988 г., в последния, 38-ми кръг от Първенството на единната "Б" РФГ, третият във временното класиране, Арда (Кърджали) приема втория, Дунав (Русе). За да изпреварят своя съперник и да влязат в "А" група, ардинци се нуждаят от победа с 4 или повече гола разлика. На препълнения стадион "Дружба" (30 000 според тогавашната преса), в 50-тата минута резултатът става 3:0 за Арда. В оставащите минути обаче, четвърти гол така и не влиза. Мачът завършва 3:0. Русенци запазват второто място и заедно с шампиона Черно море са новите членове на "А" група. В следващия сезон, 1988/1989, Арда изпада от "Б" група, като заема последното, 20-то място.
    • 18 необластни града са регистрирали участие при майсторите : Дупница, Петрич, Горна Оряховица, Сандански, Свищов, Севлиево, Мездра, Самоков, Тетевен, Каварна, Димитровград, Симитли, Своге, Несебър, Казанлък, Павликени, Гоце Делчев и Любимец.
  • Само 2 отбора от Северна България е имало в „А“ група през сезон 2005/2006. : Литекс и Черно море са били единствените на север от Балкана.
  • Най-много равенства в един кръг в "А" група -7,споделен рекорд.
    • В IX.кръг на сезон 1973/1974, игран през есента на 1973 г., седем от осемте мача завършват наравно. Единствената победа в кръга постига Левски-Спартак срещу ЖСК-Спартак (Варна) с 3:2.
    • В ХХ.кръг на сезон 1979/1980, игран на 29.03.1980 г., отново седем от осем срещи завършват наравно. Единствената победа в кръга печели Ботев (Пд.) (тогава Тракия) срещу Спартак (Плевен) с 1:0.
  • Най-миролюбив кръг в "А" група - Във II.кръг на сезон 1959/1960, игран през есента на 1959 г., всичките шест мача завършват наравно.
  • Най-много срещи с еднакъв резултат в един кръг в "А" група -6. В ХIV.кръг на сезон 1981/1982, игран на 12.12.1981 г., шест мача завършват при резултат 2:1.
  • Най-резултатен кръг в "А" група
    • В I.кръг на сезон 1972/1973, при група от 18 отбора, са вкарани 45 гола в деветте мача (средно по 5.00 гола на мач).
    • В XXVII.кръг на сезон 1996/1997, при група от 16 отбора, са вкарани 42 гола в осемте мача (средно по 5.25 гола на мач).
  • Най-безрезултатен кръг в "А" група - В XIV.кръг на сезон 2001/2002, при група от 14 отбора, са вкарани 6 гола в седемте мача (средно по 0.857 гола на мач).
  • Най-резултатен мач в "А" група - 12 гола, споделен рекорд.
    • ЦДНВ - Торпедо Русе 12:0, игран на 28.07.1951 г.
    • Локомотив Пд - Янтра Гб 7:5, игран на 04.03.1974 г.
    • ЦСКА - Берое 10:2, игран на 02.05.1992 г.

Шампиони на България

В скоби е посочен общият брой титли на съответния отбор до момента

Година Победител Втори Трети Голмайстор Клуб Гола Треньор
2012/13 Лудогорец (2) Левски ЦСКА Базил де Карвальо Левски 19 (25 мача) Ивайло Петев
2011/12 Лудогорец (1) ЦСКА Левски Жуниор Мораеш
Иван Стоянов 		ЦСКА
Лудогорец 		16 (24 мача)
16 (25 мача) 		Ивайло Петев
2010/11 Литекс Ловеч (4) Левски ЦСКА Гара Дембеле Левски 26 (24 мача) Любослав Пенев
2009/10 Литекс Ловеч (3) ЦСКА Левски Вилфред Нифлор Литекс (Ловеч) 19 (27 мача) Ангел Червенков
2008/09 Левски София (26) ЦСКА Черно море Мартин Камбуров Локомотив (София) 17 (15 мача) Емил Велев
2007/08 ЦСКА (31) Левски София Локомотив София Георги Христов Ботев Пловдив 19 (30 мача) Стойчо Младенов
2006/07 Левски София (25) ЦСКА Локомотив София Цветан Генков Локомотив (София) 28 (30 мача) Станимир Стоилов
2005/06 Левски София (24) ЦСКА Литекс Ловеч Миливое Новакович

Жозе Фуртадо

Литекс Ловеч

Вихрен и ЦСКА

16 (28 мача) Станимир Стоилов
2004/05 ЦСКА (30) Левски София Локомотив Пловдив Мартин Камбуров Локомотив Пловдив 27 (30 мача) Миодраг Йешич
2003/04 Локомотив Пловдив (1) Левски София ЦСКА Мартин Камбуров Локомотив Пловдив 25 (30 мача) Едуард Ераносян
2002/03 ЦСКА (29) Левски София Литекс Ловеч Георги Чиликов Левски София 22 (26 мача) Стойчо Младенов
2001/02 Левски София (23) Литекс Ловеч ЦСКА Владимир Манчев ЦСКА 26 (38 мача) Славолюб Муслин
2000/01 Левски София (22) ЦСКА Велбъжд (Кюстендил) Георги Иванов Левски София 21 (26 мача) Люпко Петрович
1999/00 Левски София (21) ЦСКА Велбъжд (Кюстендил) Михаил Михайлов Велбъжд (Кюстендил) 20 (30 мача) Димитър Димитров
1998/99 Литекс Ловеч (2) Левски 1914 Левски (Кюстендил) Димчо Беляков Литекс Ловеч 21 (30 мача) Ферарио Спасов
1997/98 Литекс Ловеч (1) Левски 1914 ЦСКА Бончо Генчев

Антон Спасов

ЦСКА

Нефтохимик (Бургас)

17 (30 мача) Димитър Димитров
1996/97 ЦСКА (28) Нефтохимик (Бургас) Славия София Тодор Праматаров Славия София 26 (30 мача) Георги Василев
1995/96 Славия София (7) Левски 1914 Локомотив София Иво Георгиев Спартак (Варна) 21 (30 мача) Стоян Коцев
1994/95 Левски 1914 (20) Локомотив София Ботев (Пд.) Петър Михтарски ЦСКА 23 (30 мача) Георги Василев
1993/94 Левски 1914 (19) ЦСКА Ботев (Пд.) Наско Сираков Левски 1914 28 (28 мача) Георги Василев
1992/93 Левски 1914 (18) ЦСКА Ботев (Пд.) Пламен Гетов Левски 1914 26 (30 мача) Иван Вутов
1991/92 ЦСКА (27) Левски 1914 Локомотив Пловдив Наско Сираков Левски 1914 26 (30 мача) Аспарух Никодимов
1990/91 Етър (1) ЦСКА Славия София Ивайло Йорданов Локомотив (Горна Оряховица) 21 (30 мача) Георги Василев
1989/90 ЦСКА (26) Славия София Етър Христо Стоичков ЦСКА 38 (30 мача) Димитър Пенев
1988/89 ЦФКА „Средец“ (25) Витоша Етър Христо Стоичков ЦФКА „Средец“ 23 (30 мача) Димитър Пенев
1987/88 Витоша (17) ЦФКА „Средец“ Тракия Пловдив Наско Сираков Витоша 28 (30 мача) Васил Методиев
1986/87 ЦФКА „Средец“ (24) Витоша Тракия Пловдив Наско Сираков Витоша 36 (30 мача) Димитър Пенев
1985/86 Берое (1) Тракия Пловдив Славия София Атанас Пашев Тракия Пловдив 30 (30 мача) Евгени Янчовски
1984/85 Левски-Спартак (16) ЦСКА „Септ. знаме“ Тракия Пловдив Пламен Гетов Спартак (Плевен) 26 (30 мача) Васил Методиев
1983/84 Левски-Спартак (15) ЦСКА „Септ. знаме“ ЖСК-Спартак (Варна) Едуард Ераносян Локомотив (Пловдив) 20 (30 мача) Васил Методиев
1982/83 ЦСКА „Септ. знаме“ (23) Левски-Спартак Тракия Пловдив Антим Пехливанов Тракия Пловдив 20 (30 мача) Манол Манолов
1981/82 ЦСКА „Септ. знаме“ (22) Левски-Спартак Славия София Михаил Вълчев Левски-Спартак 24 (30 мача) Аспарух Никодимов
1980/81 ЦСКА „Септ. знаме“ (21) Левски-Спартак Тракия Пловдив Георги Славков Тракия Пловдив 31 (23 мача) Аспарух Никодимов
1979/80 ЦСКА „Септ. знаме“ (20) Славия София Левски-Спартак Спас Джевизов ЦСКА „Септ. знаме“ 21 (30 мача) Аспарух Никодимов
1978/79 Левски-Спартак (14) ЦСКА „Септ. знаме“ Локомотив София Руси Гочев Черноморец (Бургас)

Левски-Спартак

19 (30 мача) Иван Вуцов
1977/78 Локомотив София (4) ЦСКА „Септ. знаме“ Левски-Спартак Стойчо Младенов Берое (Стара Загора) 21 (30 мача) Васил Методиев
1976/77 Левски-Спартак (13) ЦСКА „Септ. знаме“ Марек (Станке Димитров) Павел Панов Левски-Спартак 20 (30 мача) Васил Спасов
1975/76 ЦСКА „Септ. знаме“ (19) Левски-Спартак Академик (София) Петко Петков Берое (Стара Загора) 19 (30 мача) Серги Йоцов
1974/75 ЦСКА „Септ. знаме“ (18) Левски-Спартак Славия София Иван Притъргов Тракия Пловдив 20 (30 мача) Манол Манолов
1973/74 Левски-Спартак (12) ЦСКА „Септ. знаме“ Локомотив Пловдив Петко Петков Берое (Стара Загора) 20 (30 мача) Димитър Дойчинов
1972/73 ЦСКА „Септ. знаме“ (17) Локомотив Пловдив Славия София Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 29 (34 мача) Манол Манолов
1971/72 ЦСКА „Септ. знаме“ (16) Левски-Спартак Берое Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 27 (34 мача) Манол Манолов
1970/71 ЦСКА „Септ. знаме“ (15) Левски-Спартак Ботев (Враца) Димитър Якимов ЦСКА „Септ. знаме“ 26 (30 мача) Манол Манолов
1969/70 Левски-Спартак (11) ЦСКА „Септ. знаме“ ЖСК-Славия София Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 31 (30 мача) Рудолф Витлачил
1968/69 ЦСКА „Септ. знаме“ (14) Левски-Спартак Локомотив Пловдив Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 36 (30 мача) Стоян Орманджиев
1967/68 Левски София (10) ЦСКА „Червено знаме“ Локомотив София Петър Жеков Берое (Стара Загора) 31 (30 мача) Кръстьо Чакъров
1966/67 Ботев (Пд.) (2) Славия София Левски София Петър Жеков Берое (Стара Загора) 21 (30 мача) Васил Спасов
1965/66 ЦСКА „Червено знаме“ (13) Левски София Славия София Трайчо Спасов Марек (Станке Димитров) 21 (30 мача) Стоян Орманджиев
1964/65 Левски София (9) Локомотив София Славия София Георги Аспарухов Левски София 27 (30 мача) Рудолф Витлачил
1963/64 Локомотив София (3) Левски София Славия София Никола Цанев ЦСКА „Червено знаме“ 26 (30 мача) Георги Берков
1962/63 Спартак Пловдив (1) Ботев Пловдив ЦДНА Тодор Диев Спартак (Пловдив) 26 (30 мача) Димитър Байкушев
1961/62 ЦДНА (12) Спартак Пловдив Левски София Никола Йорданов Дунав Русе 20 (26 мача) Крум Милев
1960/61 ЦДНА (11) Левски София Ботев Пловдив Иван Сотиров Ботев Пловдив 20 (26 мача) Крум Милев
1959/60 ЦДНА (10) Левски София Локомотив София Христо Илиев

Любен Костов

Левски София

Спартак (Варна)

12 (22 мача) Крум Милев
1958/59 ЦДНА (9) Славия София Левски София Александър Василев Славия София 13 (22 мача) Крум Милев
1958 ЦДНА (8) Левски София Спартак (Плевен) Добромир Ташков Славия София 9 (11 мача) Крум Милев
1957 ЦДНА (7) Локомотив София Динамо Христо Илиев Динамо 14 (22 мача) Крум Милев
1956 ЦДНА (6) Динамо СКНА (Пловдив) Павел Владимиров Миньор Димитрово 16 (22 мача) Крум Милев
1955 ЦДНА (5) Ударник (София) Спартак (Сталин) Тодор Диев Спартак (Пловдив) 13 (26 мача) Крум Милев
1954 ЦДНА (4) Ударник (София) Локомотив София Добромир Ташков Ударник (София) 25 (26 мача) Крум Милев
1953 Динамо (8) ОСГ (София) ВМС (Варна) Димитър Минчев Спартак (Плевен)

ВВС (София)

15 (28 мача) Димитър Мутафчиев
1952 ЦДНВ (3) Спартак (София) Локомотив София Добромир Ташков

Димитър Исаков

Спартак (София)

Ударник (София)

10 (22 мача) Крум Милев
1951 ЦДНВ (2) Спартак (София) Динамо Димитър Миланов ЦДНВ 13 (22 мача) Крум Милев
1950 Динамо (7) Строител Академик (София) Любомир Хранов Динамо 11 (18 мача) Иван Радоев
1948/49 Динамо (6) ЦДНВ Локомотив София Димитър Миланов
Недко Недев 		ЦДНВ
Ботев при ДНВ (Варна) 		11 (18 мача) Рижьо Шомлай
1948 Септември при ЦДВ (1) Левски София Спартак (Варна)

Марек (Дупница)

Константин Николов
Христо Нелков
1947 Левски София (5) Локомотив София Левски (Пловдив)

Спартак (София)

Иван Радоев
1946 Левски София (4) Локомотив София Спартак (Варна)

Бенковски (Видин)

Иван Радоев
1945 Локомотив София (2) Спортист (София) Спартак (Варна)

СП 45(Пловдив)

1944 първенството не завършва
1943 Славия София (6) Левски София Левски Пловдив

Ботев (Пд.)

Димитър Байкушев
1942 Левски София (3) Македония (Скопие) Славия София Асен Панчев
1941 Славия София (5) ЖСК София Левски Пловдив
1940 ЖСК София (1) Левски София Славия София Янко Стоянов Левски София 14 (18 мача)
1939 Славия София (4) Владислав Варна Тича Варна Георги Пачеджиев АС-23 София 14 (18 мача)
1938 Тича Варна (1) Владислав Варна Шипка (София) Крум Милев Славия София 12 (18 мача)
1937 Левски София (2) Левски Русе Владислав Варна

Ботев (Пд.)

Кирил Йовович
1936 Славия София (3) Тича Варна Георги Дражев (Ямбол)

Кракра Перник

1935 Спортклуб София (1) Тича Варна Панайот Волов (Шумен)

Ботев Пазарджик

1934 Владислав Варна (3) Славия София Напредък Русе

Светослав Стара Загора

Алекси Алексиев
1933 Левски София (1) Шипченски Сокол Напредък Русе

Ботев Ямбол

Цветан Генев
1932 Шипченски Сокол (1) Славия София Сокол Пловдив

Победа 26 Плевен

Ференц Фан
1931 АС-23 (1) Шипченски Сокол Напредък Русе
1930 Славия София (2) Владислав Варна Ботев (Пд.)
1929 Ботев (Пд.) (1) Левски София Шипченски Сокол Никола Щерев
1928 Славия София (1) Владислав Варна Левски Пловдив

Левски Русе

1927 шампионатът е прекъснат
1926 Владислав Варна (2) Славия София Левски Русе

Ботев Пазарджик

Ернст Мург
1925 Владислав Варна (1) Левски София Левски Дупница

БП25 Плевен

Ернст Мург
1924 първенството не завършва

Хронология


Представяне

По отбор

В „получер“ са маркирани отборите, които участват в настоящото първенство на „А“ група, а в „курсив“ вече несъществуващите.

Отбор Шампион Вицешампион Трето място
(полуфинал)***** 		Шампионат
ЦСКА
31
22
6
1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960,
1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980,
1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005,
2008
Левски
26
31
10
1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1953, 1965, 1968,
1970, 1974, 1977, 1979, 1984, 1985, 1988, 1993, 1994, 1995,
2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009
Славия
7
10
12
1928, 1930, 1936, 1938/39, 1941, 1943, 1996
Локомотив (София)
4
6
9
1939/40, 1945, 1964, 1978
Литекс
4
1
2
1998, 1999, 2010, 2011
Владислав*
3
4
1(1)
1925, 1926, 1934
Ботев (Пловдив)
2
2
13(2)
1929, 1967
Лудогорец
2
0
0
2012, 2013
Черно море*
1
2
3
1938
Спартак (Варна)***
1
1
6(3)
1932
Локомотив (Пловдив)
1
1
4
2004
Спартак (Пловдив)
1
1
0
1963
Етър
1
0
2
1991
Берое
1
0
1
1986
Спортклуб (София)****
1
0
0
1935
АС`23**
1
0
0
1931
Левски (Русе)
0
1
2(2)
Македония (Скопие)
0
1
0
Спортист (София)
0
1
0
Нефтохимик (Бургас)
0
1
0
Левски (Пловдив)
0
0
4(3)
Напредък (Русе)
0
0
3(2)
Велбъжд (Кюстендил)
0
0
3
Хебър (Пазарджик)
0
0
2(2)
Тунджа (Ямбол)
0
0
2(2)
Марек (Дупница)
0
0
2(1)
Академик (София)
0
0
2
Левски (Дупница)
0
0
1(1)
БП25 (Пловдив)
0
0
1(1)
Сокол (Пловдив)
0
0
1(1))
Победа 26 (Плевен)
0
0
1(1)
Светослав (Стара Загора)
0
0
1(1)
Панайот Волов (Шумен)
0
0
1(1)
Миньор (Перник)
0
0
1(1)
Шипка (София)
0
0
1(1)
СП 45 (Пловдив)
0
0
1(1)
Бдин (Видин)
0
0
1(1)
Спартак (София)
0
0
1(1)
Спартак (Плевен)
0
0
1
Ботев (Враца)
0
0
1

* - Черно море е създаден след обединението на Владислав и Тича и приема историята и традициите на Тича.

** - АС`23 (София) е обединен с Шипка София и Спартак-График (София) под името Чавдар, който по-късно се превръща в ЦСКА. Не се смята за пряк предшественик на този отбор и шампионската му титла не се числи към успехите на ЦСКА.

*** - Спартак (Варна) е приемник на успехите на Шипченски сокол (Варна).

**** - Спортклуб (София) е предшественик на Септември, който обаче не унаследява успехите на Спортклуб (София).

***** - В скоби са записани поделените трети места , които са се получавали при провеждането на шампионата на България в елиминаторна схема.

По градове

Град Титли Отбори
София
70
ЦСКА (31), Левски (26), Славия (7), Локомотив (4), АС-23 (1), Спортклуб (1)
Варна
5
Владислав (Варна)* (3), Черно море (1), Спартак (1)
Пловдив
4
Ботев (2), Локомотив (1), Спартак (1)
Ловеч
4
Литекс (4)
Разград
2
ПФК Лудогорец
Стара Загора
1
Берое (1)
Велико Търново
1
Етър

* - Черно море е създаден след обединението на Владислав и Тича и приема историята и традициите на Тича.

Вечна ранглиста на „А“ футболната група

62 Светкавица 1 5 24 8-71 8
М Отбор Н С М П Р З Г.Р. Т
1 ЦСКА (София) А 62 1752 1071 398 283 3687:1566 2841
2 Левски (София) А 62 1752 1038 418 296 3458:1572 2820
3 Славия (София) А 61 1730 762 420 548 2647:2005 2160
4 Локомотив (София) А 59 1675 710 424 541 2459:2011 2063
5 Ботев (Пловдив) А 57 1625 620 378 627 2359:2299 1749
6 Локомотив (Пловдив) А 49 1434 556 329 549 1965:1979 1606
7 Черно море (Варна) А 46 1313 452 343 518 1563:1708 1357
8 Берое (Стара Загора) А 43 1261 406 288 567 1532:1924 1168
9 Спартак (Варна) Б 43 1202 378 270 554 1385:1829 1144
10 Миньор (Перник) А 35 965 307 225 433 1087:1460 908
11 Спартак (Плевен) Б 37 1034 318 254 462 1185:1597 890
12 Литекс (Ловеч) А 15 445 259 89 97 821:414 839
13 Черноморец (Бургас) + 29 866 277 188 401 1057-1410 742
14 Етър (Велико Търново) А 24 726 264 161 301 951-1043 731
15 Марек (Дупница) В 28 806 246 172 388 906-1303 717
16 Ботев (Враца) А 26 788 273 170 345 1002-1171 714
17 Сливен (Сливен) В 24 720 242 157 321 884:1057 656
18 Пирин (Благоевград) В 23 688 220 167 301 743-934 650
19 Дунав (Русе) Б 25 699 220 172 307 747-1064 609
20 Нефтохимик (Бургас) Б 12 356 154 72 130 534-420 513
21 Спартак (Пловдив) В 17 441 158 121 162 562-581 455
22 Академик (София) + 17 485 158 131 186 573-625 447
23 Добруджа (Добрич) В 14 414 126 82 206 448-682 411
24 Спартак (София) + 15 377 135 124 118 456-416 394
25 Беласица (Петрич) Г 12 368 116 68 184 377-590 360
26 Велбъжд (Кюстендил) В 7 201 98 27 76 299-269 314
27 Локомотив (Горна Оряховица) В 9 268 95 48 125 280-390 259
28 Шумен (Шумен) В 7 212 61 38 113 219-368 201
29 Янтра (Габрово) Г 7 214 65 50 99 239-332 174
30 Пирин Бл (Благоевград) В 5 148 47 32 69 157-215 173
31 Черноморец Бургас (Бургас) А 3 90 39 24 27 124-98 141
32 Монтана 1921 (Монтана) А 4 120 35 29 56 126-167 134
33 Вихрен (Сандански) Г 4 118 38 14 66 117-173 128
34 Хасково (Хасково) В 6 180 48 28 104 192-329 124
35 Родопа 1927 (Смолян) Г 4 118 31 17 70 106-196 110
36 Академик (Свищов) В 4 120 36 26 58 136-195 97
37 Марица (Пловдив) В 4 120 28 25 67 129-225 81
38 Видима-Раковски (Севлиево) Б 3 90 19 23 48 81-160 80
39 Тунджа (Ямбол) В 3 97 28 22 47 98-152 78
40 Завод 12 (София) + 3 74 23 27 24 72-80 73
41 Металург-Минерал (Перник) В 2 58 22 6 30 60-77 72
42 Лудогорец (Разград) А 2 60 44 10 6 131-19 142
43 Хебър (Пазарджик) + 3 86 20 21 45 85-141 68
44 Локомотив (Мездра) В 2 60 17 13 30 69-89 64
45 Септември (София) В 3 78 16 20 42 101-160 56
46 ВВС (София) + 2 54 13 21 20 60-63 47
47 Строител (София) + 2 50 13 18 19 47-53 44
48 Червено знаме (София) + 2 40 13 13 14 46-50 39
49 Рилски спортист (Самоков) В 2 56 11 6 39 51-116 39
50 Олимпик (Тетевен) Г 1 30 11 2 17 26-50 35
51 Раковски (Русе) + 2 60 9 6 45 41-151 33
52 Торпедо (Плевен) + 3 66 9 14 43 48-137 32
53 Академик (Варна) + 1 28 9 7 12 26-43 25
54 Димитровград (Димитровград) В 1 30 8 6 16 32-66 21
55 Химик (Димитровград) Б 1 30 7 6 17 36-60 20
56 Несебър (Несебър) В 1 30 5 5 20 26-63 20
57 Спортист 1924 (Своге) Г 1 30 5 4 21 23-59 19
58 Розова долина (Казанлък) В 1 30 7 5 18 30-53 19
59 Славия (Пловдив) + 1 18 4 8 6 16-21 16
60 Павликени (Павликени) Г 1 26 5 4 17 12-45 14
61 Бдин (Видин) Г 1 18 2 4 12 13-35 8
62 Конелиано (Герман) + 1 30 0 1 29 8-131 -2


Легенда:

  • М — място в ранглистата;
  • Отбор — име на отбора;
  • Н — настоящето ниво на футболната ни пирамида, на което се намира отборът към началото на сезон 2006/07 (А = "А" ФГ; Б = "Б" ФГ; В = "В" АФГ; Г = "A" ОФГ; ю = отборът поддържа само юношеска школа; + = отборът не съществува в момента);
  • С — брой изиграни сезони в елитната група от 1948 г. насам;
  • М — общо изиграни мачове през този период;
  • П — общо победи през този период;
  • Р — общо равни срещи през този период;
  • З — общо загуби през този период;
  • Г.Р. - общо вкарани и общо получени голове през този период (включително голове от присъдени служебни победи и загуби);
  • Т — общо спечелени точки — за да бъдат поставени отборите в равни условия, за победа се начисляват 2 точки, за реми — една, въпреки че регламентът на провеждане на шампионатите е бил различен — за победа сега се дават 3 точки, а преди години за нулеви ремита не се даваха точки (1983-1987). Наказанията с отнемане на точки също не са взети под внимание.
  • Мачовете на Левски и Литекс срещу Металург (1999/пр.) не са зачетени и са отнети по 3 точки от активите на двата отбора, а Металург е изваден от групата.
  • Мача между Велбъжд и ЦСКА също не е зачетен.
  • Славия приема актива на Строител (София) от 1951 г. защото година по-рано завършва на второ място в "А" група под името Строител (София). На Строител се зачита само сезона, в който играят отделно от Славия в "А" група.
  • Спартак (Плевен) е наследник и на Торпедо (Плевен), защото Торпедо се влива в Спартак. На Торпедо се зачита само сезона, в който играят отделно от Спартак в "А" група.
  • След есенния полусезон на 1968/69 по решение на ЦК на БКП става реорганизация на спортните дружества. Левски е обединен със Спартак (Сф), ЦСКА със Септември, Славия с Локомотив (Сф), Ботев (Пд) със Спартак (Пд) и т.н. От началото на 1969 година „сините” играят под името Левски-Спартак с точков и голов актив на Левски. На мястото на Спартак (Сф) и с неговия точков и голов актив влиза от „Б” РФГ Академик (Сф). ЖСК Славия играе с точков и голов актив на Славия, а Локомотив (Сф) е изтрит от „А” РФГ и губи служебно всички мачове от пролетта на 1969 с 0:3. Поради тази причина в крайното класиране участват 15 отбора.
  • Активите на Олимпик (Тетевен) и Олимпик-Берое са обединени защото когато Олимпик-Берое игра в "А" ПФГ истинското Берое играеше в "А" ОФГ-Стара Загора.
  • Отборът на Металург-Минерал е наследник на Металург (Перник). Играе домакинските си мачове на стадион Металург в Перник.
  • Детско-юношеския отбор на Раковски (кв. Сердика, София) е наследник на Завод 12 (София). Най-доброто постижение на Раковски е 5 място в Източната "А" ОФГ-София град през 2000 г. До 2003 г. отбора игра в "Б" ОФГ-София град.
  • Отбора на Софийски орлета (София) е наследник на ФК "ВВС" (София), не военния, а футболния представителен отбор. През 2002 г. ФК "Софийски орлета" участва в "Б" ОФГ-София град.

Вечна ранглиста на българските първенства

Държавно първенство, НФД, Републиканско първенство и „А“ ФГ
М Отбор Н С М П Р З Г.Р. Т
1 Левски (София) А 73 1737 1020 412 305 3416-1605 2452
2 ЦСКА (София) А 63 1682 1017 377 288 3577-1565 2411
3 Славия (София) А 72 1732 778 416 538 2737-2011 1972
4 Локомотив (София) А 62 1604 666 409 529 2323-1946 1738
5 Ботев (Пловдив) А 64 1531 604 360 567 2287-2110 1568
6 Локомотив (Пловдив) А 59 1398 537 333 527 1918-1925 1407
7 Черно море (Варна) А 60 1294 444 338 512 1583-1724 1226
8 Берое (Стара Загора) А 43 1148 373 262 513 1428-1789 1008
9 Спартак (Варна) А 49 1143 375 252 516 1384-1738 1002
10 Спартак (Плевен) Б 51 1053 323 255 475 1211-1650 901
11 Миньор (Перник) Б 36 910 287 211 412 1028-1402 785
12 Черноморец (Бургас) В 43 924 287 198 439 1131-1563 772
13 Ботев (Враца) В 38 822 281 173 368 1050-1267 735
14 Етър (Велико Търново) Б 27 730 265 161 304 959-1060 691
15 Дунав (Русе) Б 42 784 250 190 344 862-1193 690
16 Марек (Дупница) А 37 768 240 164 364 896-1239 644
17 Пирин (Благоевград) В 24 690 220 167 303 744-940 607
18 Сливен (Сливен) Б 23 661 225 144 292 823-980 594
19 Спартак (София) В 21 443 161 142 140 566-514 464
20 Академик (София) Г 17 485 158 131 186 573-625 447
21 Спартак (Пловдив) Б 18 445 160 121 164 568-592 441
22 Литекс (Ловеч) А 12 326 185 65 76 594-319 435
23 Нафтекс (Бургас) Б 12 356 154 72 130 534-420 380
24 Добруджа (Добрич) Б 17 419 128 82 209 457-695 338
25 Беласица (Петрич) А 12 282 94 53 135 292-447 241
26 Локомотив (Горна Оряховица) В 10 269 95 48 126 280-396 238
27 Велбъжд (Кюстендил) В 9 204 99 27 78 304-289 225
28 Янтра (Габрово) В 14 224 66 50 108 246-357 182
29 Шумен (Шумен) Б 16 226 66 38 122 248-400 170
30 Хасково (Хасково) Б 15 192 49 29 114 207-376 127
31 Тунджа (Ямбол) Г 16 137 42 26 69 160-256 110
32 Академик (Свищов) В 4 120 36 26 58 136-195 98
33 Марица (Пловдив) Б 4 120 28 25 67 129-225 81
34 Завод 12 (София) ю 3 74 23 27 24 72-80 73
35 Монтана (Монтана) Б 5 93 26 20 47 102-148 72
36 Хебър (Пазарджик) Б 5 91 23 21 47 103-156 67
37 Родопа (Смолян) А 3 88 26 13 49 84-142 65
38 Септември (София) В 5 84 20 21 43 113-164 61
39 Шипка (София) + 3 54 21 12 21 86-76 54
40 Металург-Минерал (Перник) В 2 58 22 6 30 60-77 50
41 Олимпик (Тетевен) Г 2 60 21 6 33 54-97 48
42 ВВС (София) + 2 54 13 21 20 60-63 47
43 Видима-Раковски (Севлиево) Б 2 60 15 17 28 64-99 47
44 Димитровград (Димитровград) Г 2 60 15 12 33 68-126 42
45 Червено знаме (София) + 2 40 13 13 14 46-50 39
46 Пирин 1922 (Благоевград) Б 3 60 13 11 36 61-112 37
47 Владислав (Варна) + 3 38 11 11 16 56-57 33
48 Павликени (Павликени) В 8 42 12 6 24 45-75 30
49 Раковски (Русе) + 4 63 10 6 47 44-161 26
50 Академик (Варна) + 1 28 9 7 12 26-43 25
51 Тича (Варна) + 2 20 9 5 6 18-20 23
52 Строител (София) + 1 28 5 12 11 22-29 22
53 Вихрен (Сандански) А 1 28 10 2 16 35-55 22
54 Бдин (Видин) В 9 34 8 5 21 39-74 21
55 Розова долина (Казанлък) Г 2 32 7 6 19 33-58 20
56 Спортист (София) + 2 11 7 2 2 27-12 16
57 Несебър (Несебър) Б 1 30 5 5 20 26-63 15
58 Торпедо (Плевен) + 1 26 5 5 16 13-51 15
59 Левски (Лом) В 9 15 4 1 10 14-36 9
60 Рилски спортист (Самоков) А 2 28 1 7 20 22-69 9
61 Локомотив (Русе) + 2 7 4 0 3 20-20 8
62 Победа (Варна) + 1 5 2 2 1 8-5 6
63 Чавдар (Бяла Слатина) Б 2 6 2 2 2 12-10 6
64 Бенковски (София) + 1 2 2 0 0 10-2 4
65 Белите орли (Плевен) Б 1 2 1 0 1 4-3 2
66 Спортклуб (Пловдив) + 1 4 1 0 3 4-5 2
67 Сокол (Пловдив) Г 1 2 1 0 1 3-6 2
68 Черноломец (Попово) В 3 4 0 1 3 3-8 1
69 Локомотив (Стара Загора) Б 4 6 0 1 5 8-20 1
70 Граничар (Свиленград) В 1 1 0 0 1 0-1 0
71 Струмска слава (Радомир) В 1 1 0 0 1 0-1 0
72 Владислав (София) + 1 1 0 0 1 0-1 0
73 Траяна-Тракия (Стара Загора) Г 1 1 0 0 1 1-3 0
74 Панайот Хитов (Тутракан) В 1 1 0 0 1 0-2 0
75 Валекс (Трявна) В 1 1 0 0 1 0-2 0
76 Локомотив (Варна) + 1 2 0 0 2 0-2 0
77 Борислав (Първомай) Г 1 1 0 0 1 1-4 0
78 Шипка (Пловдив) + 1 1 0 0 1 1-4 0
79 Доростол (Силистра) В 1 2 0 0 2 1-5 0
80 Чирпан (Чирпан) Д 1 2 0 0 2 1-7 0
81 Парчевич (Пловдив) + 1 2 0 0 2 1-7 0


М Отбор С М П Р З Г.Р. Т
1 Македония (Скопие) 2 9 5 0 4 15-12 10
2 Беломорец (Кавала) 2 7 4 1 2 13-8 9
3 Локомотив (Скопие) 2 6 3 0 3 14-8 6
4 Македония (Битоля) 2 4 1 0 3 4-6 2
5 Вардар (Скопие) 1 1 0 0 1 1-4 0
6 Гоце Делчев (Прилеп) 1 1 0 0 1 0-8 0

Излъчване

От 2000 до 2008 г. Българска Национална Телевизия притежава пълните права за излъчване на първенството по Канал 1.

През сезон 2008/2009 правата за излъчване сa закупени от частните канали TV2 и Ринг ТВ за 3 плюс 2 години. БНТ имат първи избор за всеки кръг.

За сезоните 2009/2010 и 2010/2011 PRO.BG (бившата TV2) и RING.BG (Ринг ТВ) купуват правата за излъчване на пълния пакет от 6 мача от всеки кръг.

В края на сезон 2010/2011, след като PRO.BG се вля в bTV, каналът бе преименуван на bTV Action, който продължава излъчване само по кабелната мрежа. Новите собственици не искат да заплатят пълният размер на сумата за правата. Поради недоволството на клубовете се стигна и до лишаване от достъп на ТВ камери.

Дни преди началото на сезон 2011/2012 на частния канал TV7 чрез Валентин Михов и Цветан Василев купува правата и излъчва по 2 мача. Както и преди 3 сезона БНТ1 получава първи избор. Останалата част от мачовете биват излъчени на живо в интернет от сайтовете Livesport.bg, Bookmakers.bg и Sportline.bg. Купата на България се излъчва от канала на сателитния оператор Булсатком - TV+. Впоследствие обаче отново има неуредици с плащането.

За началото на новия сезон 2012/2013 клубовете отказват предложенията за излъчване от 4 телевизии - БНТ, ТВ7, ТВ+ и Нова телевизия и по тази причина първите няколко кръга не са предавани. В крайна сметка от 10 кръг започва излъчване, като каналът на Булсатком - TV+ има 1 и 3 избор, a БНТ - 2 избор. През пролетния сезон се разтрогва договора с ТВ+, като TV7 и News7 получават 1, 3 и 4 избор, а БНТ1 - 2 избор.[1] През пролетта на 2013 г. е сключен нов договор за излъчване за три сезона до 2006 г., със 7 Медия Груп, като срещите се предават по TV7, News7 и Sport7.[2]

Източници

  1. ↑ ТВ7 и ББТ взеха "А" група
  2. ↑ "А" група остава в ефира на ТV7, News7 и Sport7 за следващите 3 г.
Шампион -
<<< Сезон 2011/12 Сезон 2012/13 Сезон 2013/14 >>>
     Портал „Футбол“         Портал „Футбол“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Първа_професионална_футболна_лига&oldid=5821743“.