Иларион Карадзоглу: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Иларион Карадзоглу е роден в края на 18 век в македонския град [[Кавала]], тогава в Османската империя. Взима участие в Гръцката революция в 1821 година като се сражава в Македония. През 1824 година в разгара на [[Гражданска война в Гърция (1823 - 1825)|Гражданската война]], по заповед на правителството на [[Георгиос Кундуриотис]] се прехвърля с четата си на Хидра, за да участва в защитата на острова от нападение от [[Ибрахим паша]]. На Хидра Карадзоглу е помощник на [[Атанасиос Каратасос]] и се запознава с [[Василиос Атанасиу]] и [[Йоанис Макриянис]], с които се сприятелява. Макриянис признава Каратасос като главен командващ на войските на острова.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σελ. 246</ref> |
Иларион Карадзоглу е роден в края на 18 век в македонския град [[Кавала]], тогава в Османската империя. Взима участие в Гръцката революция в 1821 година като се сражава в Македония. През 1824 година в разгара на [[Гражданска война в Гърция (1823 - 1825)|Гражданската война]], по заповед на правителството на [[Георгиос Кундуриотис]] се прехвърля с четата си на Хидра, за да участва в защитата на острова от нападение от [[Ибрахим паша]]. На Хидра Карадзоглу е помощник на [[Атанасиос Каратасос]] и се запознава с [[Василиос Атанасиу]] и [[Йоанис Макриянис]], с които се сприятелява. Макриянис признава Каратасос като главен командващ на войските на острова.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σελ. 246.</ref> |
||
Пристигналият в 1828 година в Гърция Йоанис Каподистрияс реорганизира нередовните войски и много командири и войници остават извън новата официална военна структура. Според спомените на Макриянис същото се случва и с Иларион Карадзоглу и той решава да стане хайдутин (клефт). Макриянис го съветва да се върне в родния Кавала да подготви ново въстание в Македония. Организиран е таен комитет за подготовка на бунта. Карадзоглу заминава за Халкидика, къдо се смята, че почвата е по-благоприятна за революционно действие и за кратко време оглавява бунт на Атон и в [[Мадемохория]]та<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 252, 253</ref> |
Пристигналият в 1828 година в Гърция Йоанис Каподистрияс реорганизира нередовните войски и много командири и войници остават извън новата официална военна структура. Според спомените на Макриянис същото се случва и с Иларион Карадзоглу и той решава да стане хайдутин (клефт). Макриянис го съветва да се върне в родния Кавала да подготви ново въстание в Македония. Организиран е таен комитет за подготовка на бунта. Карадзоглу заминава за Халкидика, къдо се смята, че почвата е по-благоприятна за революционно действие и за кратко време оглавява бунт на Атон и в [[Мадемохория]]та<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 252, 253.</ref> |
||
Карадзоглу се среща с руския архимандрит Анатолий на Халкидики, който го посвещава във Филоправославната етерия, организация, която се стреми към създаване на отделна държава в Тесалия и Македония с руски владетел. Руснаците доставят оръжия и пари на Карадзоглу, който обаче след съвет от Макриянис и атонските монаси се оттегля от проекта, за което архимандирт Анатолий информира руския посланик в Цариград.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 253, 254</ref> |
Карадзоглу се среща с руския архимандрит Анатолий на Халкидики, който го посвещава във Филоправославната етерия, организация, която се стреми към създаване на отделна държава в Тесалия и Македония с руски владетел. Руснаците доставят оръжия и пари на Карадзоглу, който обаче след съвет от Макриянис и атонските монаси се оттегля от проекта, за което архимандирт Анатолий информира руския посланик в Цариград и османските власти започват активно да го преследват.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 253, 254.</ref> |
||
Карадзоглу решава да отиде в Египет и да се срещне със съгражданина си [[Мохамед Али]] и сина му Ибрахим паша, които са в [[Египетско-османска война (1831–33)|конфликт]] със султана. Египтяните обаче са безразлични, към въстание в Македония и искат Иларион да вдигне на бунт Крит. Иларион заминава за Крит, където делото му обаче се проваля след намеса на Великобритания и след като отново неуспешно се опитва да спечели подкрепата на Ибрахим за бунт в Македония, заминава за Атина.<ref>Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 254, 255, 256.</ref> |
|||
<ref>Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 26.</ref> |
<ref>Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 26.</ref> |
||
Версия от 11:51, 8 август 2013
 | В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля премахнете шаблона. |
| Иларион Карадзоглу | |
| гръцки революционер | |
| Роден |
?
|
|---|---|
| Починал | ?
? |
Иларион Карадзоглу (Шаблон:Lang-el) е гръцки революционер, участник в Гръцката война за независимост.
Биография
Иларион Карадзоглу е роден в края на 18 век в македонския град Кавала, тогава в Османската империя. Взима участие в Гръцката революция в 1821 година като се сражава в Македония. През 1824 година в разгара на Гражданската война, по заповед на правителството на Георгиос Кундуриотис се прехвърля с четата си на Хидра, за да участва в защитата на острова от нападение от Ибрахим паша. На Хидра Карадзоглу е помощник на Атанасиос Каратасос и се запознава с Василиос Атанасиу и Йоанис Макриянис, с които се сприятелява. Макриянис признава Каратасос като главен командващ на войските на острова.[1]
Пристигналият в 1828 година в Гърция Йоанис Каподистрияс реорганизира нередовните войски и много командири и войници остават извън новата официална военна структура. Според спомените на Макриянис същото се случва и с Иларион Карадзоглу и той решава да стане хайдутин (клефт). Макриянис го съветва да се върне в родния Кавала да подготви ново въстание в Македония. Организиран е таен комитет за подготовка на бунта. Карадзоглу заминава за Халкидика, къдо се смята, че почвата е по-благоприятна за революционно действие и за кратко време оглавява бунт на Атон и в Мадемохорията[2]
Карадзоглу се среща с руския архимандрит Анатолий на Халкидики, който го посвещава във Филоправославната етерия, организация, която се стреми към създаване на отделна държава в Тесалия и Македония с руски владетел. Руснаците доставят оръжия и пари на Карадзоглу, който обаче след съвет от Макриянис и атонските монаси се оттегля от проекта, за което архимандирт Анатолий информира руския посланик в Цариград и османските власти започват активно да го преследват.[3]
Карадзоглу решава да отиде в Египет и да се срещне със съгражданина си Мохамед Али и сина му Ибрахим паша, които са в конфликт със султана. Египтяните обаче са безразлични, към въстание в Македония и искат Иларион да вдигне на бунт Крит. Иларион заминава за Крит, където делото му обаче се проваля след намеса на Великобритания и след като отново неуспешно се опитва да спечели подкрепата на Ибрахим за бунт в Македония, заминава за Атина.[4]
Бележки
- ↑ Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σελ. 246.
- ↑ Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 252, 253.
- ↑ Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 253, 254.
- ↑ Θεσσαλονικιά και άλλα Μακεδονικά μελετήματα, δημοσιευμένα μεταξύ 1981 – 1990, Απόστολου Ε. Βακαλόπουλου, εκδόσεις Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1991, σσ. 254, 255, 256.
- ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 26.
