Куршум

Устройство на патрон:
1. Куршум;
2. Гилза;
3. Барут (или друго взривно вещество);
4. Механизъм за презареждане;
5. Капсула

Куршум е поразяващият елемент на огнестрелно оръжие. Понякога грешно куршумите са наричани патрони, но куршумът е една от четирите части на патрона и не съдържа взривно вещество. Куршумът поразява целта най-вече с прониквателната си способност.

Куршумите са твърде разнообразни по големина и форма предвид предназначението си, но най-общо се делят на обикновени и специални. Куршумите имат обтекаема форма, за да летят добре във въздуха. Отпред биват сферични, овални, конусни и др. Също така биват облечени (меден или стоманен корпус вътре с олово за тежест) или голи, представляващи оловна отливка от специална форма или произведени чрез специализиран технологичен процес.

Първоначално създадените куршуми са оловно малко топче, което се изстрелва с помощта на прашка. С откриването на взривните вещества, тези оловни топчета се слагат в огнестрелни оръжия и се изстрелват вследствие на взрива. Взривното възпламеняване на барутния заряд създава газове с 3 000 и повече пъти по-голям обем в сравнение с този на заряда в затвореното пространство на оръжието. В резултат на създаденото много високо налягане се изхвърля куршума с висока скорост.

Много са факторите, които определят ефективността от поражението на куршума. Поразяващата сила на куршума се определя от масата и скоростта на движение при попадане в целта за поразяване. На практика тя е голяма, когато се засегнат жизнено важни органи или се прекратят жизнено важни функции в поразения организъм. Обикновено скорост на куршума при поразяване с над 220 - 250 m/s е смъртоносна.

От 1500-та до 1800- та година куршумите не се променят значително. Те остават сферични, като се мени само големината им.

Първите куршуми с форма на конус датират от 1823 година.