Владимир Попанастасов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
}}
}}


'''Владимир Попанастасов Кръстев''' с псевдоними '''Пепо''', '''Вл. Ястребов''', е [[българи|български]] [[поет]], [[юрист]] и [[офицер]] от [[Македония (област)|Македония]].
'''Владимир Попанастасов Кръстев''' с псевдоними '''Пепо''', '''Вл. Ястребов'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.77</ref>, е [[българи|български]] [[поет]], [[юрист]] и [[офицер]] от [[Македония (област)|Македония]].


==Биография==
==Биография==

Версия от 05:56, 15 август 2013

Владимир Попанастасов
български поет

Роден
Починал

Учил вСофийски университет
Семейство
БащаАнастас Стойчев
Владимир Попанастасов в Общомедия

Владимир Попанастасов Кръстев с псевдоними Пепо, Вл. Ястребов[1], е български поет, юрист и офицер от Македония.

Биография

Владимир Попанастасов е роден в 1883 година в големия западномакедонски град Охрид, тогава в Османската империя. Вуйчо е на Тома и Христо Измирлиев (Смирненски), върху когото оказва голямо влияние в ранните му години. Завършва право в Софийския университет и от 1909 до 1912 година е мирови съдия в Карлово и в Цариброд и помощник прокурор в Стара Загора. Участва в Балканската и Междусъюзническата война и загива като подпоручик от 25 пехотен драгомански полк[2] в сражението при Лахна на 20 юни 1913 година.

Творчество

Попанастасов пише хумористични и сатирични стихове, както и фейлетони и разкази, които излизат предимно във вестник „Българан“. Пише и в списанията „Художник“, „Македоно-одрински преглед“, „Свято дело“, „Демократически преглед“ и във вестниците „Илинден“, „Гражданин“ и други. В 1909 година излиза книгата му „Легенди“ със стихотворения и поеми на историческа и библейска тематика.[3]

Бележки

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.77
  2. Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912-1913): Владимир Попатанасов
  3. Енциклопедия България, том 5, София, Издателство на БАН, 1986, стр. 336 - 337.