Съюз на запасните офицери

Съюзът на запасните офицери (СЗО) е българска обществена организация създадена през 1908 г. като обединение на офицери от българската войска, които вече не са на действителна служба. През 1907 г. е основан софийският клуб на запасните офицери а на следващата година подобни клубове възникват в други градове и се създава националната структура. СЗО има за цел да поддържа висок престижа на българския офицер, да съдейства за съхранението на войнските традиции и националните идеали и да бъде живата връзка на бившите офицери с българската армия. Съюза на запасните офицери става особено мощен и влиятелен в годините след Ньойския договор от 1919 г., когато по решение на страните победителки в Първата световна война българската армия е драстично намалена и хиляди офицери преминават в запаса. В годините между двете световни войни влиянието на СЗО върху обществените и политически процеси е голямо. Най-дългогодишен председател на организацията е ген. Владимир Вазов. През 1940г.държавата оказва натиск над обществените сдружения и Съюзът е обединен с още няколко съюза на запасни военни в казионната организация Общ съюз на запасното войнство

Съюзът има свой печатен орган - в-к "Отечество"

След 9 септември 1944 г. комунистическата влас забранява СЗО като "фашистка" ораганизация и неговите членове и активисти са подложени на репресии. Последният председател на организацията - полк. Славейко Василев се самоубива при нахлуването на Съветската армия в България.

През 1953 г. група български офицери - емигранти създават в Париж Съюз на бившето българско войнство в изгнаниеПо-късно централата на организацията е преместена във Франкфурт.

След демократичните промени в България оцелелите членове на офицерския корпус на Царство България се събират и през 1992 решават да възстановят СЗО под името Съюз на възпитаниците на Военното на Н.В. училище. По своя устав и членски състав Съюза е приемник на СЗО, както и на Обществото на кавалерите на ордена за храброст. Официален знак на новия съюз е знакът на СЗО от 1908 г.

Председатели

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати–
1.	генерал-майор	Рачо Петров	30 май 1908 - 12 май 1909
2.	генерал-майор	Никола Бочев	12 май 1908 - 22 ноември 1910
3.	генерал-майор	Христо Драндаревски	22 ноември 1910 - март 1911
4.	генерал-майор	Матей Андреев	март 1911 - юни 1912
5.	генерал-майор	Никола Генев	юни 1912 - 22 ноември 1913
6.	полковник	Стефан Георгиев	29 януари 1914 - 22 юни 1914
7.	генерал-майор	Петър Салабашев	22 юни 1914 - 2 април 1915
8.	полковник	Кънчо Кънчев	2 април 1915 - 16 май 1920
9.	генерал-лейтенант	Владимир Вазов	16 май 1920 - 1921
10.	генерал-лейтенант	Иван Луков	1921 - 22 февруари 1923 (подава оставка на 19 декември 1922)
11.	подполковник	Кимон Георгиев	1923 (изпълняващ длъжността)
12.	генерал-лейтенант	Стефан Тошев	1923 - 27 ноември 1924 (умира)
13.	генерал-лейтенант	Владимир Вазов	27 ноември 1924 - 23 ноември 1930
14.	генерал-лейтенант	Велизар Лазаров	23 ноември 1930 - 1932
15.	генерал-майор	Борис Сирманов	1932 - 18 ноември 1936
16.	полковник	Славейко Василев	18 ноември 1936 - 2 септември 1944 (самоубива се)
17.	генерал-майор	Илия Каблешков	2 септември 1944 - 9 март 1945

Външни препратки

• История на Съюза на запасните офицери

Източници

• Янчев, В. „Офицери без пагони“ - съюзът на запасните офицери в Българиа (1907 - 1945), София, 2000, Военно издателство